Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 17.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 177 по описа за 2020 год, за
да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл.237 от ГПК.
Съдът е сезиран с установителен
иск с правна квалификация по чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от Д.В.О., с ЕГН **********,
с адрес: *** и А.И.О., с ЕГН **********, с адрес: *** против С.В.В., с ЕГН **********, с адрес:с***.
Ищците излагат в исковата молба, че по
силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство №22, том IX рег.№6090, издадено по нотариално дело
№1166/2006г. на нотариус Найда Тодорова с район на действие - Районен съд -
Ловеч са собственици на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с.Лесидрен, Ловешка област с площ от 453кв.м. /четиристотин
петдесет и три квадратни метра/, съставляващ по действащия подробен устройствен
план - план за регулация и застрояване на селото УПИ парцел IV /четвърти/ планоснимачен №822 /осемстотин двадесет и две / в квартал 89
/осемдесет и девет/, при граници и съседи: от две страни улици, север УПИ- III-821 на С.В.В.,
юг- УПИ-V-824 на н-ци на Спас
Стойков Спасов и УПИ- IX- 823
на н-ци на Ралчо Панков Робски, заедно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., двуетажна паянтова стопанска
сграда със застроена площ 35кв.м., едноетажна полумасивна стопанска сграда със
застроена площ 63 кв.м.
Твърди се, че ответницата С.В.В. е собственица на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО в
с.Лесидрен, Ловешка област с площ от 500 кв.м. заедно с построените в него
масивна двуетажна жилищна сграда, плевня и други подобрения, съставляващо по
регулационния план на селото парцел III /трети/ планоснимачен №821
/осемстотин двадесет и едно/ в квартал 89 /осемдесет и девети/, при граници: от
две страни улици, Найден Тодоров Стоянов и н-ци на Вътю Вълов Кметски.
Ищците твърдят, че наследодателите на първият
от тях и самите те владеят имота от 1968г., когато въз основа на одобрения
регулационен план на с.Лесидрен между Вътю Вълов Кметски - баща на първия от
тях и родителите на С.В.В. е постигнато споразумение
- изразяващо се в следното: Вътю Вълов Кметски да изгради ограда между двата
парцела изцяло за своя сметка, а в замяна на това да не заплаща на родителите
на С.В. дворното място, което се предава по регулация към неговия парцел.
Твърди се, че оградата е изградена през 1968 по регулационната линия между
двата парцела и от тогава досега ищцовата страна владее предадената им по
регулация част, като никога родителите на С.В. и тя самата до настоящия момент
не са им оспорвали владението върху предадената им част. Няколко години – между
7 - 8 години след изграждане на оградата, е закупена стоманена тръба с диаметър
около 20см., която ищците поставили заедно със съпруга на С.В. и на тази тръба
са монтирани метални порти към улицата откъм запад и за двата парцела. Посочва
се, че тези порти се ползват и до настоящия момент от ищците. Тогава с тяхно
съгласие поради добрите им отношения с родителите на С.В. те отстъпили около 1.5м. откъм лицето на улицата от запад, за
да може ответната страна да влиза спокойно в имота си с волска кола, като това
положение не е променяно оттогава досега.
Наведени
са твърдения, че със заповед №РД-18-29/ 01.04.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК - София е одобрена кадастрална карта за с.Лесидрен. В тази кадастрална
карта е допусната грешка като урегулирания им поземлен имот, който е ограден по
регулационната линия с УПИ-Ш в кв.89, в противоречие с нормата на чл.5, ал.1 от
ПЗР на ЗКИР, не е отразен като поземлен имот в кадастралната карта с верните си
граници. Вместо да бъде заснета и отразена изградената ограда по регулационната
линия с УПИ- III, е заснета и отразена несъществуваща ограда между имота на
ищците по КК на селото 43325.500.822 и имота на ответницата 43325.500.821. По
този начин 41 кв.м. от поземления имот на ищците са заснети като територия на
имота на ответницата. Отбелязано е, че точно тези 41кв.м. представляват вход
към имота им откъм запад и точно там е изградена гореописаната порта. Върху
част от тази квадратура е поставен банциг, който държат повече от 20 години.
Излагат също, че в това място държали години наред и трактор, който продали преди две години. В
това място е изградена и канализационна система преди 50 години. Ищците
твърдят, че отразената в кадастралната карта ограда не съществува на място. В
тази част от дворното място има асмалък. Изтъкват, че макар регулационните граници между страните на
гореописаните парцели да са установени повече от 50 години са получили писмо -
покана, с която ответницата ги уведомява, че незаконно са заели част от площта
на нейния имот, като това твърдение мотивира с влязлата в сила кадастралната
карта. Отбелязват,че както нотариалният акт на ответницата, така и техният
нотариален акт, са издадени за парцели с посочени в тях квадратури именно на
парцелите. Отговорили са на нейното писмо, като разяснили на ответницата
фактологията така, както е изложена в настоящата искова молба. След получаване
на изложението им ответницата заявила, че ако те не преместят оградата си тя ще
я събори.
В
петитумната част на ИМ е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че са собственици
по силата на наследство, давностно владение и уредени регулационни отношения,
върху 41 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор №
43325.500.822, а към настоящия момент, попадащи в югозападната част на имот с идентификатор №
43325.500.821 по КККР на с.Лесидрен, одобрена със Заповед № РД –
18-29/01.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, както и че е
допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на
тази част от имота като част от имот с идентификатор № 43325.500.821, ведно с
всички законни последици.
Претендирани са и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В подкрепа на исковата си претенция ищецът представя писмени доказателства.Прави искане за събиране на гласни доказателства и за допускане на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответницата е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище по допустимостта, основателността и обстоятелствата, на които се основава иска. Намира иска за процесуално допустим, но оспорва същия като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание лично се явяваищецът А.И.О.. Двамата ищци се представляват от адв.Ст.Спиридонова, която поддържа иска.
Ответницата С.В.В. взема лично участие в процеса. Явава се с договорно упълномощен представител – адв.Ц.Тиихолова. След разпита на свидетелите и изслушване на вещото лице прави изявление, че признава предявения установителен иск и моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае ищците за собственици на процесната част от 41 км., както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота.
С оглед направеното от ответницата признание на иска, от ищцовата страна е отправено искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска, съобразно разпоредбата на чл.237 от ГПК, при наличие на визираните в закона предпоставки. Завявават, че не претендират съдебно – деловодни разноски.
Като е съобразил изложеното в ИМ, изразеното в о.с.з.становище на ответницата и направеното от нея изявление, че признава предявения иск , както и отправеното от ищеца искане за приложение на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 31.07.2020 г. съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че са налице условията на чл.237 от ГПК и следва да бъде постановено решение, с което предявеният установителен иск, който е квалифициран като такъв с основание по чл. 54, ал.2 от ЗКИР , следва да бъде уважен.
Предявеният иск е допустим доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената защита. Направеното признание на иска е валидно, като по същество представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява, че правните твърдения на ищеца, заявени с иска, отговарят на действителното правно положение - т.е.претендираното от ищеца право съществува. В конкретния случай съдът намира, че признатото право е такова, с което ответната страна може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска,то на основание чл.237, ал.2 от ГПК последното не следва да се мотивира по същество.
Ищците не претендират заплащане на съдебно -
деловодни разноски, поради което такива не следва да се присъждат в тежест на
ответницата.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на ответницата
С.В.В., с ЕГН **********, с адрес:с***, че ищците Д.В.О.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и А.И.О., с ЕГН **********, с адрес: *** са
собственици, по силата на наследство,
давностно владение и уредени регулационни отношения, върху 41 кв.м.,
представляващи част от поземлен имот с идентификатор № 43325.500.822, а към
настоящия момент, попадащи в
югозападната част на имот с идентификатор № 43325.500.821 по КККР на
с.Лесидрен, одобрена със Заповед № РД – 18-29/01.04.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта,
изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с
идентификатор № 43325.500.821, ведно с всички законни последици.
ОБЯВЯВА за
неразделна част от настоящото решение комбинираната скица на вещото лице инж.В.П.
към заключение на СТЕ - л.60 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: