Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
При участието на
секретаря Донка Шулева,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
въззивно гражданско дело № 9698 по описа за 2018г. на
СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е въззивно.
Образувано е по жалба на М.Г.С. срещу Решение № 360104/13,03,2018г.,
постановено по гр.д. № 6756/2017г. по описа на Софийският районен съд В ЧАСТТА,
в която е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от
2442,94лв. - главница, представляваща стойност на доставена в периода от
м.05.2014г. до м. 04.2015г. топлинна енергия в имот с абонатен № 327667,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********, ведно със законната лихва, считано от
19.09.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 29,01 лв., представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2014 г. до м.
04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2016 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 211,82 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 22.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 52956/2016 г. по описа
на СРС, 87 състав, осъден е въззивника да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 103,60
лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 644,18 лв. -
разноски в исковото производство, при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Въззивникът инвокира
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон и необоснованост. Претендира отмяната му, и
постановяване на ново, положително за него.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен не изразява становище по основателност на
жалбата.
Третото лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД редовно уведомено, не
изразява становище по основателност на жалбата.
В исковата молба „Т.С.“ ЕАД твърди, че М.Г.С. е потребител на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********. Твърди,
че за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. е доставял в имота на ответника
топлинна енергия, чиято цена последният не е заплатил, поради което моли съдът
да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумата от 2442,94 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки) -главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2015 г., както и такса за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 29,01 лв. (двадесет и девет
лева и една стотинка) - главница за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2015 г. и
3,97 лв. (три лева и деветдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда до окончателното им изплащане, сумата от 211,82 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за ползвана топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 22.07.2016 г., както и сумата от 3,97 лв.,
представляваща лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
от 15.09.2015 г. до 22.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 52956/2016
г. по описа на СРС, 87-ми състав. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М.Г.С. оспорва изцяло предявените искове. Претендира да бъдат отхвърлени.
Третото лице - помагач на страната
на ищеца „Т.С.” ЕООД, счита
исковете за основателни.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът
след като съобрази
предметните предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предявени са установителни искове е правно основание чл. 422 ГПК, вр. е чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК. вр. с чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника (наличието на договорни
отношения между страните), по силата на което е доставял топлинна енергия в
твърдяните количества (обемът на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период също следва да бъде доказан) и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно, че е погасил
претендираните вземания.
От приетите по делото писмени доказателства (Удостоверение на Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на
вътрешните работи, Удостоверение за идентичност на адреси с Изх. №
44-7000-1711/25.01.2012 г. на Столична община, район „Връбница“, както и Молба
от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека върху процесния
имот), се установява, че М.Г.С. е собственик на въпросния имот - апартамент,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********. Следоветелно ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятия при публично известни общи условия, следва да бъде
установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в
закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м. 11.2011 г. -
17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода
той реално да е ползвал, обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие
име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот, както и дали
е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая отношенията
между страните са регулирани от приетите Общи условия от 2014 г., като същите
са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че
между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.
142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на третото лице-помагач, а именно „Т.с.” ЕООД (което предоставя
горепосочената услуга посредством подизпълнител в лицето на „Д.“ ЕООД).
Въз основа заключението на в.л. по приетата СТЕ, което намира за обективно
и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото
кредитира изцяло съдът приема, че дяловете за отопление на процесния имот са
изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба - ЗЕ, обнародван ДВ
бр. 74/08.09.2006 г., Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
както и ОУ за продажба на топлоенергия от „Т.С.“ ЕАД, релевантни по настоящото
дело. През исковия период на ответника са начислявани суми за топла вода,
изчислени по данни за консумирана вода, отчетени по два узаконени топли
водомера, и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, изчислени от
ФДР на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЕ от 2006 г. Суми за отопление не са
начислявани, поради липса на потребление на топлинна е нергия за отопление на
имота. Според експертизата, за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на
1850,98 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки).
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени. Според
съдебно - техническата експертиза, при отчитане на резултата от изравнителните
сметки, посочената сума в настоящия случай следва да бъде увеличена със сумата
от 591,97 лв. (петстотин деветдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща сума за доплащане. Или общата дължима сума за ползвана топлинна
енергия за процесния период в имота е в размер на 2442,95 лв. (две хиляди
четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки).
Въз основа заключението по приетата ССчЕ, което намира за обективно и
компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото
кредитира изцяло съдът приема, че данни за плащане на процесната сума не са
налице.
С оглед гореизложеното искът за главница за използвана топлинна енергия се
явява основателен за пълната сума от 2442,94 лв. (две хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) и следва да бъде
уважен изцяло. Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 29,01 лв. (съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза), които съобразно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД
и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената
за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Или искът за главница се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 2471,95 лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК. вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. Съдът
приема, че е налице неплатено задължение – главен дълг и забава в погасяването
му.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ лихвата за забава
върху главницата за ползвана топлинна енергия през процесния период се равнява
на сумата от 218,43 лв. (двеста и осемнадесет лева и четиридесет и три
стотинки), която сума е по-висока от претендираната от ищеца - 211,82 лв. (двеста
и единадесет лева и осемдесет и две стотинки). Съдът кредитира така даденото
заключение, доколкото при изготвянето му вещото лице е съобразило правилата,
установени в Общите условия от 2014 г. за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на ищцовото дружество по отношение на сроковете за плащане, след
изтичането на които потребителите, респективно клиентите на топлинна енергия
изпадат в забава, поради което намира иска, предявен за сумата от 211,82 лв.
(двеста и осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки), за изцяло
основателен.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от
377,82 лв. Съдът, като съобрази изричното възражение за прекомерност от
насрещната страна и фактическата и правна сложност на спора намира, че в са
налице предпоставките за редукция на претендираното юрисконсултско
възнаграждение до раземр на 50,00лв., при което в полза на ищецът следва да се
присъди общо сумата 103,60 лв. Съобразно уважената част от иска в полза на
ищеца следва да се присъди сумата 644,18 лв., представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на „Т.С.“ ЕАД следва
да се присъди сумата 100,00лв., представляваща сторените във въззивното
производство разноски за защита от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 360104/13,03,2018г., постановено по гр.д. № 6756/2017г. по описа
на Софийският районен съд В ЧАСТТА,
в която е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от
2442,94лв. - главница, представляваща стойност на доставена в периода от
м.05.2014г. до м. 04.2015г. топлинна енергия в имот с абонатен № 327667,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********, ведно със законната лихва, считано от
19.09.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 29,01 лв., представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2014 г. до м.
04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2016 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 211,82 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 22.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 52956/2016 г. по описа
на СРС, 87 състав, осъден е въззивника да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 103,60
лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 644,18 лв. -
разноски в исковото производство, при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата
100,00 /сто/лв., представляваща сторените във въззивното производство
разноски за защита от юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.