Определение по дело №277/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.419, ал.2 от с.к. и е образувано по частна жалба на “П. Л. Б.”Е., ЕИК *********, Г., бул.”Ц Ш.” № 127А, .5, чрез пълномощника си А.С. Ч. от САК насочена против Разпореждане № 2985/16.11.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1516/2011 г. по описа на Районен съд Сандански.

Със същото заявлението на жалбоподателката за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу ”Г. Я.”, ЕИК ********* от С. Д., общ.Сандански въз основа на документ по реда на чл.417, т.3 ГПК – споразумение към договор за финансов Л., е било отхвърлено.

В частната жалба се навеждат доводи за постановяване на атакуваното определение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени от чл.580 и чл.590 ГПК, вкл. за необоснованост, като се изтъкват конкретни съображения за това.

Като правен резултат се иска отмяна на атакуваното разпореждане.

Към жалбата не се сочат нови доказателства.

Ответникът по производството не е взел становище по жалбата.

Благоевградският окръжен в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – длъжника по заповедното производство в срока по чл.275, ал.1 ГПК, във вр.чл.419, ал.2 с.к.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е било образувано по заявление на жалбоподателката по реда на чл.417 ГПК за парична сума от 8 195, 97 евро, представляваща неизпълнено задължение по договор за финансов Л., както и за сумата от 320,60 лева за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер, определен в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Искането е основано на документ по смисъла на чл.417, т.3 ГПК - споразумение от 12.01.2011 год. към договор за финансов Л. № 02313-001/2008 г. с нотариална заверка на подписите.

Като преценил искането, във връзка с приложения към същото документ, районният съд приел за установено от фактическа страна, че същите безспорно установявали фактът, че на 12.01.2011 година в гр. С било сключено споразумение към договор за финансов Л. № 02313-001/208г. между “П. Л. Б.” Е. от гр. С, представлявано от Е А А и И Ж К от една страна и от друга Г. Т Я., представляващ “Г. Я.” от гр.С.

Приел още, че с това споразумение страните уредили отношенията си по повод неизплатени задължения на едноличния търговец към “П. Л. Б.” Е. за сумата от 7 646, 58 евро.

Споразумението било подписано от пълномощниците на дружеството и от Г. Я..

Под оригиналните подписи в споразумението не бил поставен щемпел и печат за извършено нотариално удостоверяване на верността им. Споразумението било прикрепено към нотариално заверено от нотариус с рег. № 203 от регистъра на Нотариалната камара копие от общи условия на договор за финансов Л. с оригиналните подписи.

На гърба на общите условия бил поставен щемпел от нотариус с рег. № 203 от регистъра на Нотариалната камара, че този нотариус удостоверил верността на подписите на този документ положени от пълномощници на “П. Л. Б.” Е. от Г. Т Я. и това е било вписано под рег. № 246 на 12.01.2011 година в неговия регистър.

Подпис и печат на нотариуса на щемпела няма, а е отбелязано, че не се чете.

При така приетите за установени факти районният съд счел, че искането за издаване на заповед за изпълнение е неоснователно.

Посочил, че по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, когато вземането се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми.

От друга страна разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК сочела, че изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Тези норми, отнесени към конкретния казус районният съд изтълкувал в насока, че представеното от заявителя споразумение не е редовно от външна страна.

Горното т.к. представеното споразумение в оригинал не било с нотариална заверка на подписите, а ако изобщо имало такава, то тя била направена на подписите на общите условия на договор за финансов Л..

Освен това нотариалното действие не отговаряло на изискванията на чл. 580, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 590, ал.1 от ГПК – няма подпис на нотариуса. Документът не бил редовен от външна страна, поради което и не бил годно основание за издаване на заповед за изпълнение.

По тези съображения искането на заявителя за допускане на незабавно изпълнение срещу длъжника за претендираните суми било неоснователно.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав намира, че горните изводи на районния съд са направени в съответствие със съдопроизводствените правила и са правно обосновани и изцяло ги споделя, като препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

С оглед наведеното във въззивната жалба се счита за длъжен да изложи и следното:

Дори да се приеме за установен фактът, че споразумението, в което страните по него са уговорили парично задължение, е заверено нотариално с щемпела, намиращ се на гърба на общите условия договора за финансов Л. /л.14 от първоинстанционното дело – на гърба/ - така, както поддържа частния жалбоподател, то и горният факт не води на различен краен извод от този, направен от районния съд за нередовност на представения към искането документ по реда на чл.417, т.3 ГПК.

Този извод се налага на първо място поради фактът, че представеният документ не е оригинал, а заверен препис от документ по смисъла на чл.591 ГПК.

След като е препис, дори верността на документа да е удостоверена по реда на чл.591, ал.1 ГПК, то съдът е поставен в невъзможност да прецени дали документът, въз основа на който се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, е редовен от външна страна – т.е. – да извърши преценка по реда на чл.418, ал.2 ГПК.

Настоящият състав счита, че непредставянето на оригиналния документ препятства извършване на горната преценка, поради което и правилно районният съд е отхвърлил искането.

Доколкото казусът касае специфичното заповедно производство, счита още, че документите по реда на чл.417 ГПК, които придружават исканията за издаване на заповеди за незабавно изпълнение винаги следва да се оригинали, а не преписи, представени във вида по чл.183 ГПК именно поради причината, че в заповедното производство съдът проверява единствено и само редовността на документа от външна страна.

Такава проверка не може да се извърши от съда самостоятелно, ако документът не е оригинал.

По изложените съображения атакуваното разпореждане следва да се потвърди.Съобразно нормата на чл.18, ал.1 от Тарифата за ДТ, събирани по реда на ГПК от съдилищата, частният жалбоподател следва да довнесе по сметка на ОС Благоевград сумата от още 305,60 лв., както и 5 лв. за издаване на изп.лист.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.278 ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2985/16.11.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1516/2011 г. по описа на Районен съд Сандански.

ОСЪЖДА "П. Л. Б.”Е., ЕИК *********, Г., бул.”Ц Ш.” № 127А, .5, представлявано от Е А А – изпълнителен директор и А К – председател на съвета на директорите да доплати по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса по производството в размер на още 305,60 /триста и пет лева и шестдесет стотинки/, както и 5 /пет/ лева за издаване на изп.лист.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: