№ 21355
гр. София, 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110119761 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от И. Г. И., с която
е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 1208.05 лв., представляваща главница за потребена енергия
за периода от 01.06.2012 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 250 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2012 г. до 21.07.2015 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 08.06.2020 г. по гр. д. №
45171/2015 г. по описа на СРС, 24 състав, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че срещу неговия наследодател е влязла в сила заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 45171/2015 г. по описа на СРС, 24 състав и е
издаден изпълнителен лист от 08.06.2020 г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2020***0400925 по
описа на ЧСИ У.Д.. Поддържа, че решението е влязло в сила на 15.12.2016 г.,
а давността е изтекла на 15.12.2021 г. Твърди, че действия като запорнo
съобщение, недовели до реален запор, както и насрочване на опис и оценка на
движими вещи, които не са осъществени на определени дати, не прекъсват
давността и не дължи ½ от присъдените в полза на ответника суми по
заповедта. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда
страната не се явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че
издаденият изп. лист от 08.06.2020г. по гр. д. № 45171/2015 г. по описа на
СРС, 24 състав е срещу длъжника Г.И.С. /починал/, като с Решение №
7703/03.06.2016г. по гр. д. № 69955/2015г. по описа на СРС, 24 състав, е
признато съществуването на вземането. Решението на СРС е потвърдено с
1
Решение № 9085 от 15.12.2016г. по гр. д. № 11185/2016г. по описа на СГС, II-
Б състав, влязло в сила на 15.12.2016г. Твърди, че в рамките на
изпълнителното производство са извършвани действия, прекъсващи 5-
годишната погасителна давност за процесните вземания, а именно: на
01.07.2020г. е образувано изпълнителното дело, на 22.07.2020г. са изпратени
запорни съобщения, на 07.04.2022г. е депозирана молба за имуществено
проучване. На 09.09.2022г. е извършена справка в НБД „Население“, като е
установено, че длъжникът е починал и е оставил за наследници ищеца (син),
както и К.Г.С. (съпруга). Подържа, че на основание чл. 432, ал.1, т.3 ГПК, вр.
чл. 229, ал.1, т.2 ГПК изпълнителното производство е спряно след
настъпването на смъртта на длъжника (27.10.2021г.) до конституирането с
Протокол от 16.11.2022г. на новите длъжници. Според ответника не е
настъпила погасителната давност за процесните вземания, съгласно чл. 117,
ал.2 ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски .Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу Г.И.С. /починал/ е издаден изпълнителен лист от
08.06.2020г. въз основа на заповед за изпълнение по гр. д. № 45171/2015 г. по
описа на СРС, 24 състав, влязла в сила след влизане в сила на 15.12.2016 г. на
решение по гр. д. № 69955/2015г. по описа на СРС, 24 състав, потвърдено с
решение от 15.12.2016г. по гр. д. № 11185/2016г. по описа на СГС, II-Б състав,
по издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. №
2020***0400925 по описа на ЧСИ У.Д., за посочените в исковата молба суми
и основания, че ищецът И. Г. И. е наследник на Г.И.С. при квота ½ ид. ч.
С определение № 17151 от 12.05.2023 г. постановено по гр. д. №
19761/2023 по описа на СРС, 39 състав е допуснато обезпечение на предявен
иск посредством спиране на изпълнението по изп. д. № 2020***0400925 по
описа на ЧСИ У.Д..
По делото е представен препис от изп. д. № 2020***0400925 по описа на
ЧСИ У.Д., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 01.07.2020 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 08.06.2020г. по гр. д. № 45171/2015 г. по описа на СРС,
24 състав.
На 01.07.2020 г. с разпореждане е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника Г.И.С., като на 22.07.2020 г. е изпратено запорно съобщение до
четири търговски банки, с което е наложен запор върху всички сметки на
длъжника Г.И.С. открити в банките. От представените доказателства се
установява, че на 28.07.2020 г. /датата на получаване на запорното съобщение
от третото задължено лице/ е наложен запори върху банкови сметки на
2
длъжника в банките.
Със запорно съобщение от 22.07.2020 г. изпратено до НОИ е наложен
запор върху пенсията, която ще бъде изплащана на Г.И.С.. От представените
доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на
30.07.2020 г.
На 22.07.2022 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Г.И.С.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
С молба от 07.04.2022 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши справка в РБСС за банкови
сметки и сейфове и налагане на запор върху същите, извършване на справка
НОИ за наличие на трудови договори и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, както и насрочване на описа на движими вещи собственост
на длъжника.
С постановление от 16.11.2022 г. на частния съдебен изпълнител на
мястото на починали длъжник Г.И.С. са конституирани К.Г.С. и И. Г. И..
На 16.11.2022 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до И. Г. И.
в качеството му на наследник на длъжника Г.И.С..
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай доколкото
процесният изпълнителен лист е издаден на основание влязла в сила заповед
по чл. 410 от ГПК, която е била предмет на разглеждане по гр. д. №
69955/2015г. по описа на СРС, 24 състав, по което е било постановено
решение потвърдено с решение от 15.12.2016 г. по гр. д. № 11185/2016г. по
описа на СГС, II-Б състав, поради което и намира приложение разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
3
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от 15.12.2016 г. - датата влизането в сила на решението по
гр. д. № 11185/2016г. по описа на СГС, II-Б състав, чийто предмет е била
процесната заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45171/2015 г. по описа на
СРС, 24 състав е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е
изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия
за принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело №
2020***0400925 по описа на ЧСИ У.Д., чрез подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело – на 01.07.2020 г. В разглеждания случай
от представения по делото препис на изпълнително дело № 2020***0400925,
се установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба на
01.07.2020 г. с приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно
мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния
процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не
важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва
давността. В настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била
прекъсната давността. Следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността са с налагането на запор от 28.07.2020 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника в
четири банки, запор от 30.07.2020 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху пенсията на длъжника от НОИ, молба от 07.04.2022 г. от
4
взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни
действия, а именно опис на движимо имущество, запор върху трудово
възнаграждение и банкови сейфове.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на решение от 15.12.2016 г. по гр. д. №
11185/2016г. по описа на СГС, II-Б състав, а именно от 15.12.2016 г., които
обстоятелства да отделени за безспорни с доклада по делото, е започнала да
тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на
предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 2020***0400925 по описа
на ЧСИ У.Д., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело
– на 01.07.2020 г. Също така между изпълнителните действия по изп. д. №
2020***0400925 по описа на ЧСИ У.Д., а именно в хипотезата на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, налагането на запори върху банкови сметки, запори върху
пенсията, молба от взискателя за възлагане на изпълнителни действия, по
отношение на вземането на ответника спрямо ищеца не е изтекъл нито
предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, нито е изтекла
петгодишната давност за погасяване на задълженията. Също така с
определение № 17151 от 12.05.2023 г. постановено по гр. д. № 19761/2023 по
описа на СРС, 39 състав е допуснато обезпечение на предявен иск
посредством спиране на изпълнението по изп. д. № 2020***0400925 по описа
на ЧСИ У.Д., като следва да се посочи, че при спряно изпълнителното
производство до възобновяването му извършването на изпълнителни
действия е недопустимо, поради което и давност не тече.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на неоснователността на предявения иск претенцията на ищеца
за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от
ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. И., ЕГН ********** със съдебен адрес
адрес, чрез адв. Д. Ч. срещу ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: адрес, иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване
за установено, че И. Г. И. не дължи на ЮЛ сумата от 1208.05 лв.,
представляваща главница за потребена енергия за периода от 01.06.2012 г. до
30.04.2014 г., както и сумата от 250 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 31.07.2012 г. до 21.07.2015 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 08.06.2020 г. по гр. д. № 45171/2015 г. по описа на СРС,
24 състав.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** със съдебен адрес адрес, чрез адв.
5
Д. Ч., да заплати на ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
адрес, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв.,
разноски в производството.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6