Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 06.01.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На девети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1253 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда
по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, законни представители: Г. Ч., Р. Б., К. В.,
чрез пълномощника юрк. К.А. против ЕТ „Д.- Х.Д.“, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:***, със законен представител Х. Г. Д..
В
исковата молба се твърди, че на 04.03.2015 г. ЕТ „Д.- Х.Д.“ подал заявление до
„Е. Ю.“ ЕАД в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа, с
което едноличният търговец поискал извършването на услуга, изразяваща се е
подмяна на съществуващ електромер, монтиран в обект с номер на измервателна
точка (ИТН) *******, находящ се в гр. К., ул. „В. К.“ № ***, представляващ
магазин и монтиране на нов електромер за почасово измерване и дистанционно
отчитане на електрическата енергия.
Вследствие
на подаденото от едноличния търговец заявление, на 06.03.2015 г., служители на
„Е. Ю.“ ЕАД монтирали в обект с ИТН ****** електромер за почасово измерване и
дистанционно отчитане на електрическата енергия. За извършеното бил съставен
Констативен протокол № 198669/06.03.2015 г., като същият бил подписан от
представител на ЕТ „Д.- Х.Д.“ – И. С.. За извършената услуга, „Е. Ю." ЕАД
издало на ЕТ „Д.- Х.Д.“ фактура № **********/04.03.2015 г. на стойност 145,00
лева, с падеж 09.03.2015 г.
Тъй
като нямало плащане по фактурата, „Е. Ю.“ ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Р. с. – К. за вземанията си
към ЕТ „Д.- Х.Д.“. По входираните документи било образувано ч. гр. д. №
1094/2019г. и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал
възражение в срок. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
подаването на настоящата искова молба.
С исковата молба се иска от съда
да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1094/2019 г., по описа на РС К.:
- сумата 145.00 лв. (сто
четиридесет и пет лева) – главница,
представляваща стойността на услуга, предоставена от „Е. Ю.“ ЕАД на ЕТ Д.- Х.Д.– смяна на електромер с
електромер за почасово измерване и дистанционно отчитане на електрическата
енергия;
- законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 22.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се направените
разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.
Ответникът, представляван от
пълномощника си адв. Г.Г., оспорва иска. Твърди, че е налице хипотезата на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД за изтекла тригодишна давност за вземанията на
електроснабдителното дружество. Налице било договорно отношение между ищцовото
дружество и ответника и по презумция смяната на електромера, по желание на
ответника, както и извършване на проверка на същия, се явявали периодични
действия, свързани с периодични плащания.
Твърди, че понятието
„периодични плащания” не е определено в закона. Периодите на плащания можело да
са както ежемесечни, така и по-дълги, дори през година. За установяването на
действителния му смисъл и точното му съдържание било необходимо то да се
разглежда с оглед функциите на погасителната давност и спецификата на тези
вземания, за които била предвидена по-кратка от общата петгодишна погасителна
давност. В случая няма установено вземане със съдебно решение, поради което не
можело да се приложи петгодишен давностен срок. Като се имало предвид, че
въпросното искане е по фактура №**********/04.03.2015 г. и срокът за плащане на
същата е 09.03.2015 г., то към датата на предявяване на иска били изминали
четири години и седем месеца от падежа.
В рамките на този срок нямало прекъсване на давността.
Твърди, че във връзка с чл. 38б
от Закона за енергетиката (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.; изм. и доп., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) (1) (Изм. - ДВ,
бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Енергийните
предприятия - страни по договорите по чл. 38а, ал. 1 предоставят на своите
потребители на енергийни услуги информация за:
1. начините на плащане, цени за
спиране или възстановяване на снабдяването, цени за услуги по извършване на
поддръжка и други цени на услуги, свързани с лицензионната дейност;
2. процедурата за смяна на
доставчик и информация, че потребители на енергийни услуги не дължат
допълнителни плащания при смяна на доставчика си.
От горното било видно, че
ответникът не дължи каквито и да са такси относно желанието му да смени
доставчика си на ел. енергия. Като се имало предвид, че всички дейности
извършвани от „Е. Ю.“ ЕАД са обвързани със закон, то към настоящият момент била
налице хипотезата за прилагането на по-благоприятния закон, при който се
изключва заплащането на даден вид услуга. В случая – смяна на електромер,
необходима за промяна на доставчик на ел. енергия.
Съгласно „Указания за
провеждане на процедурата по смяна на доставчик на електрическа енергия на
клиенти, притежаващи обекти, за които се прилагат стандартизирани товарови
профили (СТП)“: Процедурата по смяна на
доставчик и причисляване на СТП се администрира от оператора на
електроразпределителната мрежа, към която е присъединен съответният обект и се
провежда по реда на „Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ)“ и
Инструкция, одобрена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)“.
Ответникът твърди, че преди
започване на процедурата било необходимо да е сключил договор за комбинирани
услуги (доставка на електрическа енергия и поемане на отговорност за заплащане
на дължимите суми за предоставени мрежови услуги) с избран от него доставчик на
електрическа енергия. Процедурата била безплатна и се инициирала чрез подаване
на заявление по образец от клиента лично или чрез неговия доставчик, който
следвало да е упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
Всички тези изисквания били
изпълнени от ответника – бил налице договор и подадено заявление.
Във връзка с предприетите от
„Е. Ю.“ ЕАД действия по ч. гр. д. 1094/2019 г. и претенциите им относно
разноски в размер на 75,00 лв., ответникът намира същите за незаконосъобразни.
Това било така, защото били незаконосъобразни всички образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство. Така, Решение
№ 3988 от 19.03.2019 г. на ВАС по а. д. 2519/2017 г., Обн. - ДВ, бр. 85 от
29.10.2019 г. РЕШИ: Отменя по оспорването на Р. И. С., М. П. В., С. И. С. и З.
В. З. чл. 4 и 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008
г., в сила от 1.03.2008 г.
При направена справка в
страницата на „Е. Ю.“ било видно, че се издават фактури за дължимата сума
съгласно ценоразписа на услуги, която следва да бъзе заплатен в срок до 14
календарни дни от датата на издаване. Таксите за смяна на електромер по искане
на клиент били следните: с електромер за директно измерване на електрическа
енергия – 39.00 лв. с ДДС; с електромер за
директно измерване на електрическа енергия при изпълнение на услугата в
неработни дни – 55.00 лв. с
ДДС. Срокът за изпълнение на услугата е до 7 календарни дни след заплащане на
същата. В случай, че не постъпи плащане за услугата в посочения 14- дневен
срок, заявка и издадената фактура се анулират и следва да бъде подадено ново
заявление по установения ред.
От гореизложеното било
видно, че такса в размер на 145,00 лв. за смяна на електромер няма, а цените са
в пъти по-ниски. Как и на какво основание била определена същата, не било ясно.
Не на последно място, ако фактурата не е платена в срок от 14 дни, то трябвало
същата да е била анулирана и да е необходимо за се подаде ново заявление.
Такива действия от страна на електроразпределителното дружество не били
предприети. Което водело до извод, че плащането е извършено.
На следващо място, твърдяло
се в исковата молба, че извършената смяна на електромера е по искане на
ответника, но в Заявление от 04.03.2015 г. било видно, че като приложения били
посочени пълномощно и отказ от ЕВН. Същият този отказ от ЕВН бил причина за
повторното заявление от страна на ответника и молбата за смяна на електромера с
такъв за почасово отчитане на данни. Т. е. ЕВН принудило ответника да извърши
действия, които той сам не е пожелал. В случая била налице злоупотреба с
монополно положение от страна на ЕВН и създаване на предпоставки за
ограничаване на правата на ответника да избира свободно от кого да закупува ел.
енергия.
В Констативния протокол
№198669/06.03.2015 г. като основание за смяна на електромера се сочело „поради
излизане на клиента на свободния пазар“, а не както било посочено във фактурата
„по искане на клиента“.
Във връзка с всичко
изложено, ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му
присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 1094/2019 г. на
РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 22.07.2019 г. е била издадена
Заповед № 608/26.07.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 145
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 25 лева – за
внесена държавна такса и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането представлява стойността
на услуга, предоставена от „Е. Ю.“ ЕАД
на ЕТ Д.- Х.Д.– смяна на електромер с електромер за почасово измерване и
дистанционно отчитане на електрическата енергия.
Срещу заповедта в срок е депозирано възражение от
длъжника, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по
чл.415, ал.1 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото писмени доказателства се установява, че на 04.03.2015 г. ответникът ЕТ „Д.- Х.Д.“ е подал заявление до ищцовото дружество „Е. Ю.“ ЕАД, с което е поискал подмяна на съществуващ електромер, монтиран в обект с номер на измервателна точка (ИТН) ******, находящ се в гр. К., ул. „В. К.“ № ***. На 06.03.2015 г., служители на „Е. Ю.“ ЕАД са монтирали в обекта електромер за почасово измерване и дистанционно отчитане на електрическата енергия. За извършеното е бил съставен Констативен протокол № 198669/06.03.2015 г., подписан от И. С. като представител на ЕТ „Д.- Х.Д.“, в който като основание за смяна на електромера е посочено „поради излизане на клиента на свободния пазар“.
По
делото е представено копие от фактура № **********/04.03.2015 г. на стойност
145.00 лева, с падеж 09.03.2015 г., в която е отбелязано, че сумата следва да
бъде заплатена от ЕТ „Д.- Х.Д.“ на „Е.
Ю.“ ЕАД за извършена услуга – смяна на електромер с електромер за почасово
измерване и дистанционно отчитане на електрическата енергия.
За
уважаване на исковата претенция е необходимо ищецът да установи, че
законосъобразно е начислил посочените във фактурите суми и да докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и качеството си на изправна страна чрез установяване точно
изпълнение на насрещните си задължения. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване като установи плащане
в уговорения срок на дължимите суми или
да докаже въведените с отговора на исковата молба възражения.
На
първо място, ответникът се позовава на изтекла погасителна давност, като счита, че
в случая е приложима хипотезата на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Съдът намира това възражение за неоснователно.
Задължението
за заплащане на консумирано количество електрическа енергия
представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, които
задължения се погасяват с изтичането на
тригодишна давност, съгласно ТР 3/18.05.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК.
Начислената еднократно такса за услуга – смяна на електромер, която е предмет
на настоящото дело, очевидно няма периодичен характер и няма как спрямо това
вземане на ищеца да се приеме за приложима кратката тригодишна погасителна
давност. В случая давностният срок е пет години (чл.110 ЗЗД) и същият започва
да тече датата на изискуемост (съвпадаща с падежа) на сумата – 09.03.2015 г. До
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.07.2019 г., е изминал
период по-кратък от пет годни, поради което
вземането на ищцовото дружество не е погасено по давност.
Съдът
не споделя и доводите на ответника, че претенцциите на ищеца са неоснователни
поради незаконосъобразност на образците, въз основа на които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1094/2019 г., по описа на РС К.. Същият се позовава на Решение № 3988 от
19.03.2019 г. по адм. дело 2519/2017 г . на
ВАС, което обаче не е окончателно.
С
окончателното си решение № 14136 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 6372/2019. Върховният административен съд потвърждава отмяната
на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6/20.02.2008 г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление и други книжа в
заповедното производство и препраща към мотивите на обжалваното Решение № 3988
от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на ВАС. Отменените
текстове касаят компетентността на съда да издаде заповед за изпълнение при
уважаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, а също така и препращат
към образците в Регламент (ЕО) №1896/2006 за създаване на процедура за
Европейска заповед за плащане, когато става въпрос за такъв акт. Отменени са и
предвидените за целта образци, които се съдържаха в приложения към наредбата.
Съгласно чл. 195 от Административно-процесуалния кодекс, обаче последиците
от отмяната на подзаконов нормативен акт настъпват от деня на влизането в сила
на съдебното решение, с което актът е отменен, като резултатът е отмяна за в
бъдеще време на разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от оспорената наредба, а също и
самите образци на заповед за изпълнение на парично задължение и за предаване на
движими вещи по чл. 410 ГПК. Заповедното производство по ч. гр. д. №1094/2019
г., по описа на РС К. е образувано по заявление от 22.07.2019 г., а на
26.07.2019 г. е била издадена заповедта по чл.410 ГПК, т. е. преди датата на
влизане в сила на окончателното решение на ВАС. Ето защо съдът приема, че образците по ч. гр. д. №1094/2019 г., по описа на РС К. са
валидни и в съответствие с действащите по това време разпоредби на Наредба №
6/20.02.2008 г.
На
следващо място, ответникът оспорва вземането по основание. Счита, че сумата от
145 лева претендирана от ищеца за
извършената услуга, не е регламентирана в нито един законов или
подзаконов нормативен акт и следвало да е безплатна.
По
делото не е спорно, че ищцовото дружество „Е. Ю.“ ЕАД, в качеството му на
оператор на електроразпределителна мрежа, е сключило договор с ответника ЕТ „Д.-
Х.Д.“, в качеството му на потребител на енергийни услуги.
Не
е спорно и това, че ищецът е извършил въпросната услуга и в тази връзка е издал
фактура за сумата от 145 лева с падеж 09.03.2015 г. Ответникът не представя
доказателства за плащането ѝ, а и не навежда такива твърдения. Нито в
исковата молба, нито впоследствие от ищцовата страна не се сочи на какво
основание и по какъв ред е определена цената на предоставената услуга.
Съгласно
чл.38б, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката (Нов - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от
15.05.2015 г.) Енергийните предприятия – страни по договорите по чл. 38а, ал. 1
предоставят на своите потребители на енергийни услуги информация за процедурата
за смяна на доставчик и информация, че потребители на енергийни услуги не
дължат допълнителни плащания при смяна на доставчика си. В действащият към
датата на издаване на процесната фактура Закон за енергетиката тази правна
норма не предвиждаше подобна привилегия за потребителите. Съгласно императивни норми на правото на ЕС „Глава VI, Правосъдие,
чл.47, Право на ефективни правни средства за защита и право на справедлив
съдебен процес“ от Хартата на основните права в ЕС, съответстващи на чл.6 и
чл.13 от ЕКЗПЧОС, съдът е длъжен да приложи по-благоприятна редакция на правна
норма при изменение на същата правната норма, тоест PC К. е длъжен да приложи новата
редакция на ЗЕ.
Настоящият
случай касае именно услуга, свързана със смяна на доставчика от ответника, за
извършването на която от ищеца му е начислена сумата от 145 лева. Предвид
гореизложеното вземането на „Е. Ю.“ ЕАД се явява неоснователно и недоказано и като
такова следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от спора ищецът следва да бъде осъден
да заплати на осн. чл.78, ал.3 ГПК претендираните от ответника разноски по
делото – 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният
иск от „Е. Ю.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, законни представители: Г. Ч., Р. Б., К. В., чрез
пълномощника юрк. К.А. за
признаване на установено, по отношение на ЕТ
„Д.- Х.Д.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, със законен
представител Х. Г. Д., че същият
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1094/2019 г., по
описа на РС К.:
- сумата 145.00 лв. (сто четиридесет и пет лева)
– главница, представляваща стойността на
услуга, предоставена от „Е. Юг“ ЕАД на
ЕТ Д.- Х.Д.– смяна на електромер с електромер за почасово измерване и
дистанционно отчитане на електрическата енергия;
- законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Е.
Ю.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, законни
представители: Г. Ч., Р. Б., К. В. да заплати на ЕТ
„Д.- Х.Д.“, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, със законен
представител Х. Г. Д. сумата от 300.00
лв. (триста лева), представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №1094/2019 г. по описа на РС К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.