№ 210
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000722 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260043 от 31.03.2021 г., постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. №
67/2020 г., са били уважени предявените от М. Т. Т., ЕГН **********, искове против „З.А.Д.
„Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, за присъждане на застрахователни обезщетения за
претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди:
„за причинените й телесни увреди – счупване на дясната бедрена кост, под трохантера,
закрито, скъсяване на десния долен крайник с два сантиметра и свързаните с тях болки,
страдания и психически стрес, пряка последица от пътно транспортно произшествие от
27.VII.2017 г. на ПП-*** при км. *** + ***, землището на гр. Л., Х. област, при което Д. В.
Д. при управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег.№ *******, обект на
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, полица № ***, валидна от
16.V.2017 г. до 15.VIII.2017 г., движейки се в посока гр. Л., навлизайки в насрещното
платно на движение, се удря в срещуположно движещия се „М.“, модел „****“, рег.№
*******, воден от А. Ю. Е.“,
в размер на сумата 70 000 лева за неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху
1
тази сума, считано от 11.03.2019 г. до окончателното и изплащане и
в размер на сумата 1 870.24 лева за имуществените вреди.
В тежест на ответника ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД са присъдени държавна такса в размер на
сумата 2 874.80 лева и разноски в размер на сумата 2 686.10 лева.
В частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
уважен до размер на сумата 50 000 лева, както и в съответната на тази сума част на
присъдените лихви, държавна такса и разноски, решението се обжалва от ЗАД „Д. Б. Ж. З.“
АД, с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответницата по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
В останалата му част решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на
страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Поставените от жалбоподателя спорни въпроси са:
а) относно вината на Д. В. Д., като водач на застрахования при ответника
катастрофирал лек автомобил „Ф. Г.“, рег. № *******“, в който ищцата е пътувала;
б) дали водачът на участвалия в катастрофата лек автомобил „М. ****, с рег. №
*******, за който е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с привлеченото трето лице „ЗАД Б. И.“ АД, ЕИК *********, няма изключителна
вина за причинените на ищцата вреди;
в) относно размера на претендираното от ищцата М. Т. Т. застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в предявения пряк иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ и
г) дали с поведението си като пътник в катастрофиралата кола, М.Т. е допринесла
за причинените и увреждания.
1. Въпросът за виновността на Д. В. Д., като водач на застрахования при ответника
катастрофирал лек автомобил „Ф. Г.“, рег. № *******“, в който ищцата е пътувала, е решен
(чл. 300 ГПК), вж. Споразумението по НОХД № 32/2020 г. по описа на Районен съд
Свиленград (л. 8 и сл.).
2. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно (чл. 53 ЗЗД) и
кредиторът (увреденият) може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД), а за всеки от тях, който е изпълнил повече от своята част, е
налице искът по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Отношенията между солидарните длъжници обаче, са
безразлични за ищеца (чл. 122, ал. 1 ЗЗД) и в настоящия процес срещу застрахователя на
2
доказано виновния извършител на деликта е без значение, дали изобщо е бил налице или
какъв точно е бил приносът на водача на втория катастрофирал автомобил за настъпване на
вредите.
3. Заключението по назначената в процеса съдебно медицинска експертиза на вещото
лице д-р Х. Е. е установило, че при настъпилия челен удар ищцата е пострадала тежко,
дясната и бедрена кост е била счупена, това е причинило интензивни болки и невъзможност
за движение в началото на лечението, наложило се тежко оперативно лечение на два етапа,
което също е протекло с продължителни болки и страдания. Първата операция е била „за
кръвно наместване и метална остиосинтеза“, а след една година Т. е претърпяла втора
операция за снемане на металните тела.
Според вещото лице д-р Е., продължителността на тежкия оздравителен период надвишава
12 месеца, а понастоящем резултатът от увреждането са не само ежедневните болки и
получената вторична травматична коксартроза на дясната тазобедрена става, но и
нарушената походка на пострадалата Т., поради полученото скъсяване на десния и крак с
цели 2 см. А в момента, повече от три години след катастрофата, пострадалата жена е „с
накуцваща походка, хипотрофия на бедрената мускулатура в дясно, със силно ограничени
движения в дясната тазобедрена става, с ротация и абдукция, придружени с болка“.
Свидетелите А. А. Т. и А. А. М. са установили колко зле е била пострадалата млада жена,
тогава на 27 години, при това бременна и очакваща скорошно раждане, което започнало още
при гипсирането на крака и. Наложило се раждането да бъде осъществено екстремно със
секцио, свидетелите подробно са описали страданията на М. по време на дългия
възстановителен период и нейното психическо затормозяване, свързано и с неочакваната
обективна невъзможност пълноценно да се грижи за новороденото си дете.
Апелативният съд дава вяра на показанията на тези свидетели и не трябва да се мисли, че
евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си –
необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към
преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но
рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил
не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
Затова преценката на настоящата инстанция е, че присъденото от окръжния съд парично
обезщетение, дължимо в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и
допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищцата
претърпени от нея неимуществени вреди, правилно е било определено в размер на сумата
70 000 лева.
4. Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
3
Приетото без никакви възражения заключение на вещото лице д-р Х. Е. е еднозначно и
категорично: „Счупването на дясната бедрена кост под трохантера не зависи от наличието
на предпазен колан“, а други доказателства в процеса нито са търсени, нито са събирани.
Затова искането на ответника за намаляване на определеното от съда обезщетение, на
твърдяното основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е било недоказано (чл. 154, ал. 1 ГПК) и не е
подлежало на уважаване.
Изводът е, че – в обжалваната му част – решението на окръжния съд е законосъобразен
отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, това решение следва да
се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на
Хасковския окръжния съд.
5. Разноските.
На осн. чл. 78, ал. 3 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят ще
следва да бъде осъден, да заплати на адвокат Г. ИВ. М., като процесуален представител на
М.Т., адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 630 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260043 от 31.03.2021 г., постановено от Хасковския окръжен
съд по т. д. № 67/2020 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.А.Д. Д. Б. Ж. З.” АД, ЕИК *********, да заплати на М. Т. Т., ЕГН
**********, „сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди за причинените й телесни увреди – счупване на дясната бедрена кост,
под трохантера, закрито, скъсяване на десния долен крайник с два сантиметра и свързаните
с тях болки, страдания и психически стрес, пряка последица от пътно транспортно
произшествие от 27.VII.2017 г. на ПП-*** при км. *** + ***, землището на гр. Л., Х. област,
при което Д. В. Д. при управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. №
*******, обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, полица
№ ***, валидна от 16.V.2017 г. до 15.VIII.2017 г., движейки се в посока гр. Л., навлизайки в
насрещното платно на движение, се удря в срещуположно движещия се „М.“, модел „****“,
рег. № *******, воден от А. Ю. Е.“,
4
както и в частта му, с която „З.А.Д. Д. Б. Ж. З.” АД, ЕИК *********, е било осъдено:
„да заплати на Д. по сметка на съда 2 874.80 лева държавна такса върху уважения размер на
исковете и 200 лева разноски от бюджета на съда за експертиза“, както и
„да заплати на адвокат Г. ИВ. М. от АК - Х. сумата от 2 686.10 лева възнаграждение по
делото, като представител на ищцата М. Т. Т., в условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата“.
В останалата му част – като необжалвано – Решение № 260043 от 31.03.2021 г., постановено
от Хасковския окръжен съд по т. д. № 67/2020 г., е влязло в сила.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д. Б. Ж. З.” АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Г. ИВ. М. от АК –
гр. Х., личен номер **********, като процесуален представител на М. Т. Т., ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 630 (две хиляди шестстотин и
тридесет) лева.
Решението е постановено при участието на „Застрахователно дружество Б. И.“ АД, ЕИК
*********, като трето лице помагач, привлечен от ответника „З.А.Д. Д. Б. Ж. З.” АД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5