Присъда по дело №194/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД N 194 по описа за 2024г. на ШРС
На 26.01.2024г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр.
Шумен обвинителен акт по ПД №9/2024г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу М.Ш.Д. ЕГН **********,
реабилитиран, за извършени от него престъпления от общ характер по чл. 296,
ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
28.11.2023г. в гр. Шумен, не е изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие № 4/24.01.2023г. на Районен съд гр. Шумен, издадена с Решение №
57/24.01.2023г. по гр.д. № 1/2023г. по описа на Районен съд гр. Шумен, влязло
в сила на 24.01.2023г., като е нарушил задължението си да се въздържа от
упражняването на психическо насилие спрямо Р.М.Т., ЕГН ********** за срок
от 12 месеца, считано от 04.01.2023г.– престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК;
И че на 28.11.2023г. в гр. Шумен се заканил с убийство на Р.М.Т., ЕГН
********** с думите „Ще те убия! Няма да живееш!“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у Р.Т. за осъществяването му, като
деянието е извършено в условията на домашно насилие- престъпление по чл.
144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК .
В съдебно заседание пострадалата предявява два граждански искове за
причинени неимуществени вреди за всяко едно от обвиненията, в размер по
10 000лв. В разпоредително с.з. гражданските искове са приети за съвместно
разглеждане.
Пострадала е конституирана като граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание, проведено на 03.10.2024г., от страна на
пострадалата и нейния процесуален представител се оттеглиха предявените
два граждански иска - всеки в размер по 10 000лв., поради което
производството по отношение на тях е прекратено .
Делото е разгледано по общия ред.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите
обвинения и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца за всяко едно, като предлага да се определи
общо наказание и изтърпяването на общото наказание да бъде отложено на
осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е
обвинен и не се признава за виновен. В последната си дума подсъдимият
заявява, че желае да бъда оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс. М.Ш.Д. и Р.М.Т. са бивши съпрузи.
След развода си, двамата живеели в гр. Шумен в различни жилища, През
м.декември 2022г. св. Т.. подала молба до PC - Шумен по реда на ЗЗДН защото
подс. осъществявал домашно насилие над нея. Било образувано гр.д. №
1/2023г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, като с Решение №
57/24.01.2023г. е издадена заповед за защита от домашно насилие спрямо
М.Ш.Д. съгласно която му се забранявало да приближава жилището на св. Т..,
находящо се в с. Борци, общ. Венец, област Шумен, както и местата за
социални контакти и отдих на същата за срок от 12 месеца, считано от
04.01.2023г.
Подс. М. Д. бил задължен да се въздържа от упражняването на
1

физическо и психическо насилие спрямо св. Р.М.Т.. Това решение на PC -
Шумен, както и заповедта за защита били връчени на подс. на 10.02.2023г.
На 28.11.2023г., около 10:15ч., св. Т.. излязла от жилището си в гр.
Шумен и тръгнала към спирка на градския транспорт, намираща се до магазин
„Кауфланд“, в близост до МБАЛ - Шумен. До автобусната спирка спряла за да
изчака пристигането на автобуса.
По същото време на 28.11.2023г., въпреки, че заповедта за защита
издадена с Решение № 57/24.01.2023г. , му била връчена, подсъдимият видял
бившата си жена на спирката, отишъл до нея и поискал да разговарят, заявил,
че желае отново да заживеят заедно.
Св. Т.. заявила, че не е съгласна и не желае да живее с подсъдимия.
Междувременно пристигнал автобуса и свидетелката се качила в него.
Малко по—късно слязла на друга автобусна спирка, в близост до
кооперативния пазар в гр. Шумен, като възнамерявала да отиде при дъщеря
си, работеща в намиращ се наблизо търговски обект.
Тръгнала пеш по ул. „Христо Смирненски“ гр. Шумен.
Подс. М. Ш. последвал с лекия си автомобил, автобуса от градския
транспорт, в който се качила св. Т.. и когато слязла от него, той спрял
автомобила, паркирал го и тръгнал с бързи крачки след нея, за да я настигне.
Като се приближил до пострадалата по ул. „Хр. Смирненски“, но
движейки се на отсрещния тротоар започнал да й крещи на турски език, като
я обвинявал, че ходи по мъже, обиждал я, наричайки я „курва“.
Св. Т.. започнала да тича по улица „Хр. Смирненски“.
По същото време на улицата в близост до свидетелката се намирали св.
Н.В.Н. И В.Д.Н., които били съпрузи.
Св. Т.. ги помолилата да посочат адреса на който се намира, и им
казала, че обв. Д. който е неин бивш съпруг я преследва.
Пострадалата умишлено заявила на свидетелите, че това което
крещи подсъдимият на турски език, са закани за убийство към нея, като
знаела, че това не е вярно. Всъщност подсъдимият й крещял на турски, че
ходела при друг мъж, обиждал я, наричайки я „курва“, и затова я преследвал.
Свидетелите Н. приели обяснението и превода направен от
пострадалата, че й е отправена заплаха с убийство от подсъдимия, за истина.
Същевременно свидетелите Н. възприели, че подс. говори със
заплашителен тон на турски език към пострадалата. Те не разбрали смисъла
на отправените думи към св. Т.., тъй като подс. крещял на турски език, а св.
Н. не владеели този език. Двамата свидетели забелязали, че св. Т.. е изплашена
и притеснена от поведението на подс. към нея.
Св. Т.. се обадила от мобилния си телефон на ЕЕНСП - 112 и съобщила
за случилото се. Междувременно подс. Д. си тръгнал.
Малко по - късно на местопроизшествието пристигнали служители на
РУ на МВР - Шумен, пред които св. Т.. обяснила случилото се.
По - късно същия ден - на 28.11. 2023г. подс. Д. бил отведен в сградата
на РУ на МВР - Шумен, за изясняване на случая.
Там спрямо него било взето задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, за срок от 24 часа, със заповед за задържане на лице peг. №
337/28.11.2023г.
С протокол за доброволно предаване от 12.12.2023г. лицето В.П.М.
предала на служител от РУ на МВР - Шумен компактдиск, съдържащ
видеозапис от външни камери за видео наблюдение, монтирани на частен
имот, находящ се на ул. „Хр. Смирненски“ в гр. Шумен. Същият е приложен
2

като веществено доказателство по делото.
В хода на съдебното производство е назначена комплексна психолого-
психиатрична съдебна експертиза.
В заключението на същата експертите посочват,че декларираният от
пострадалата страх, възникнал в обсъжданата ситуация от 28.11.2023 г., се
установява основно от нейните показания. В детайлните описания липсва
информация за белези на интензивна страхова реакция. Наличното
преживяване не е доминирало изцяло психиката на осв. и личностовите
механизми за контрол са били налице. Осв. описва последователни и
целенасочени действия, свързани с оценка и съобразяването на фактите, както
и формиране на адекватен поведенчески отговор. Взаимоотношенията на Т.. с
бившия й съпруг преди инцидента са били многопланови и динамични, с
очертани проблеми - чести конфликти, взаимно отправени закани и обиди
между тях. В тази връзка събитията, обект на настоящата експертиза, са
съответни като цяло на описания модел на техните интерперсонални
отношения до този момент и не носят изненадващ характер за осв. Няма
информация от самата осв. или от медицинска документация за предхождащо
или следващо случилото се психично заболяване. Степента на тревожност е
съразмерна на стимула, който я е предизвикал и не е довела до абнормни
прояви.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа: на частично кредитираните показанията на разпитаните в с.з.
свидетели –Н.Н. и В.Н.а, на приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, във вр. с ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на св. Н.Н.; на приобщените показания на осн.
чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на св. В.Н.а; от показанията на свид. Г. Г.
и свид.С.Д. полицейски служители; от разпита на пострадалата Р.М. в с.з. на
03.10.2024г. и от заявеното от нея в с.з. проведено на 21.11.2024г., които
показания съдът кредитира, както и от частично кредитираните
първоначални показанията дадени от пострадала Р.М. в с.з., проведено на
17.07.2024г.; от приложения по делото СD на стр.40 от ДП № 1119/2023г. по
описа на РУ Шумен; от приложеното и прието заключение на комплексна
психолого - психиатрична съдебна експертиза, както и от присъединените на
основание чл.281 от НПК писмени доказателства по делото.
Анализа на събраните доказателства налага извода на съда, непораждащ
никакво съмнение във вътрешното му убеждение и обосноваващ решението
му.

По обвинението по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимият не е осъществил състава
на престъплението, наказуемо по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от
НК , поради следните правни съображения:
Съгласно ТР 53-89-ОСНК, ”За състава на престъплението по чл.144, ал.3
от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително
оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на
взетото решение. За осъществяване на това престъпление от обективна страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
3

действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценят каквито са били по
време на извършване на деянието”.
При анализиране на доказателства относно обвинението по чл.144, ал.3
от НК съдът кредитира показанията на свид. Н.Н. и свид.В.Н.а в частта
относно обстоятелствата, при които двамата са станали свидетели на скандала
и пререканията /на турски език, който двамата свидетели не разбират/ между
подсъдимия и свидетелката М.. Показанията им свидетелстват за това, което
са видели и чули, като същевременно съдът съобрази обстоятелството, че
именно пострадалата им е направила „превод“ на думите, казани от
подсъдимия в скандала между двамата.
Приобщените показания чрез прочитане на осн. чл. осн. чл. 281, ал. 5, във
вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на свид. Н.Н. и тези и на осн. чл. 281 ал.5 вр. ал.1
т.2 пр.2 от НПК на свид. В.Н.а съдът също кредитира частично, в частта на
наблюдавания инцидент от двамата, като не кредитира твърденията на тези
свидетели в частта относно заканите, отправени от подсъдимия, доколкото
пострадалата им е заявила, че в думите на подсъдимия се съдържа заплаха за
убийство: „Ще те убия! Няма да живееш!“, каквато всъщност именно
пострадалата отрече да е изричал подсъдимият /обстоятелство, заявено в с.з.
на 03.10.2024г./.
В хода на инцидента само и единствено пострадалата е човека чул и
разбрал значението на конкретните думи, отправени към нея от подсъдимия на
28.11.2023г. Именно тя е казала на свидетелите Н., какъв е превода на
отправените към нея думи.
В с.з. на 03.10.2024г. същата заяви: „ Това, което заявих, че той ме е
заплашвал с думите: „Ще те убия! Няма да живееш!“, не е вярно. Сигурна
съм. Той такива думи на 28.11.2023г. не е отправял към мен. От страх го
казах…………..…. Вече се разбрахме, че той няма да ме притеснява. Всеки по
пътя си. Това стана след предходното заседание. Вече не ме безпокои,
излизам спокойно…………. Истината е. Казвам истината. Всички тези
разправии, полиции и отношения бяха във връзка с въпросните имуществени
отношения, за колите. Тогава, когато ми говореше на турски език, М. ми се
скара, че съм ходела при друг мъж, затова ме преследвал, но не ме е
заплашвал, че ще ме убие.“
В подкрепа на извода на съда са показанията на свид. Г. Г. и свид. С.Д..
От съществено значение за изводите на съда е и факта, че пред
полицейските служители пострадалата непосредствено след инцидента
изобщо не е заявила, че е била заплашвана от подсъдимия с убийство, не е
споделила думите, които е предала като превод от турски език на
свидетелите Н..
В с.з. проведено на 03.10.2024г. свид. Г. Г. посочва :
„…………………….Жената каза, че мъжът я преследва, че има
ограничителна заповед, но ходи след нея и й вика. Не мога да си спомня дали
каза да я заплашва…………Намерихме въпросния господин, който я преследва
същия ден, в кафе „Ара“. Някой ни беше казал, че е там, не знам дали беше
госпожата или дъщеря й, не мога да се сетя. Намерихме го, срещнахме се с
него и го задържахме. ……….. Ние не сме го разпитвали. Задържахме го,
защото имаше ограничителна заповед и по разпореждане на дежурния го
задържахме. Не беше агресивен спрямо нас. Състоянието на жената, която
заяви, че е преследвана - беше силно притеснена и уплашена. По време на
4

разговора беше неспокойна и притеснена. По нейни твърдения беше уплашена
от господина, който я преследва. Разбрах, че преди двамата са имали
някаква връзка, към него момент са нямали. Нямам спомен каква е точно
връзката между тях. Питахме я защо е уплашена. Тя каза, че е уплашена,
защото я бил преследвал. Това си спомням. Ограничителна заповед…… Тази
ограничителна заповед беше издадена по съдебен ред, по Закона за защита
от домашно насилие. Дежурният ни информира, че има такава заповед.
Като разговаряхме с господина, не го бяхме задържали. След това
направихме справка с дежурния. Той ни каза, че има ограничителна заповед и
че още е валидна. След това ни каза да го задържим..“
В с.з. проведено на 03.10.2024г. свид.С.Д. посочва:
„……….. Случката се случи в Шумен, под бижутерия „Адел“.
Пристигнахме на место. Там имаше двама свидетели, освен госпожата.
Посрещна ни пострадалата. Не си спомням кой е подал сигнал. Обясни ни, че
бившият й съпруг я преследвал. Не си спомням дали каза друго. Той не беше на
место. По нейни данни тя заяви, че той е в заведение „Ара“, на Руския.
Отидохме там. Дъщеря й на госпожата беше с нея. Там установихме
господина. Те започнаха да се карат с дъщерята. Ние прекратихме
конфликта. Докладвахме на нашия дежурен. Той ни беше казал, че има
действаща ограничителна заповед, за което лицето беше задържано. когато
отидохме на место, жената беше уплашена от това, че господинът я
преследва, ходи след нея. Конкретика не си спомням, но тя беше уплашена.
Тогава поканихме свидетелите в РУ да бъдат разпитани, но ние не сме ги
разпитвали. Ние се занимавахме с господина, с госпожата. Всичко, което
знаем, че е уплашена, го знаем от жената. Пред кафенето скарването беше
между господина и дъщерята. Говориха си на български език, мисля. Не помня
за какво точно се караха. Тонът и на двете страни беше по - превъзбуден.
Ограничителна заповед - мисля, че беше съдебна заповед за ограничаване на
лицето да доближава госпожата. Заповедта, мисля че беше по Закона за
защита от домашно насилие. В кафе „Ара“ установихме господина (сочи
подсъдимия). „.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на
назначената и изготвена по делото комплексна психолого-психиатрична
съдебна експертиза, чието заключение е прието и не е оспорено от страните
по делото.
В психологическото изследване на пострадалата експертът сочи, че
установеният дисбаланс при поднесената информация спрямо
свидетелските й показания издига хипотезата за неискренността на
споделените факти. В личностовата структура отчетливо се очертават
незрялост, непълноценност на мирогледните възгледи и житейска позиция. В
ценностната й система доминира реализацията за личното й благополучие и
тази на децата й. В този смисъл, за да задоволи потребностите си, е
склонна към манипулативно поведение и провокации. Има изградени
основни умения за комуникация, с умения за поддържане на приемливи
взаимоотношения в социалното обкръжение. Често сама може да
предизвика конфликти, за да си осигури желаното, хиперболизирайки
факти от реалността и манипулирайки околните. Има склонност да
внася свой, за нея самата достоверен вариант за причинно - следствената
връзка между събития.
Експертите отбелязват, че взаимоотношенията на осв. с бившия й съпруг
са многопланови и динамични, с очертани проблеми - чести конфликти,
5

взаимно отправени закани и обиди между тях. В тази връзка събитията,
обект на настоящата експертиза, са съответни като цяло на описания
модел на техните интерперсонални отношения до този момент и не
носят изненадващ характер за осв. /тя добре познава и приема
поведенческия репертоар на обвиняемия/.
Посочват още, че декларираният страх у пострадалата в
конкретната ситуация, обект на експертизата, се установява основно от
нейните показания. В детайлните описания липсва информация за белези
на интензивна страхова реакция, стесняваща съзнанието, с изразени
преживелищни. вегетативни и поведенчески симптоми и относително
изкривено възприемане на ситуацията /видно и от предоставените
свидетелски показания/. Наличното преживяване не е доминирало изцяло
психиката на осв. и личностовите механизми за контрол са били налице.
Осв. описва адекватно поведение, което е сложен поведенчески акт,
свързан със съобразяването на фактите, набиране на правилен мобилен
номер, изискващо намеса на органи на реда; последващо набиране на
номера на дъщеря си и разговор с нея, комуникация с лица, свидетели на
случващото се, водене на диалог с тях, споделяйки за отношенията си с
бившия си съпруг.
Вещите лица посочват ,че декларираните страхови изживявания при
осв. към момента на деянието са в рамките на нормалпсихологична,
инстинктивна реакция на потенциална опасност и не са довели до
нарушаване на обичайния ритъм на живот, както и не са нарушили в
изразена степен обичайното личностово и социално функциониране на
осв. Предвид личностовите особености на осв. е налице тенденция за
хиперболизиране на преживяванията.
В допълнение, при поредната среща между осв. и бившия й съпруг е
видяла възможност за изход от проблемните им отношения, което я
улеснило в намиране на решение, търсейки помощ по законоустановения
ред.
Така формулираните констатации и наблюдения на експертите
по комплексна психолого-психиатрична съдебна експертиза, подкрепят
извода на съда за некредитиране на показанията на пострадала в частта,
относно заявеното първоначално пред съда, че подсъдимият е отправил
заплахи за убийство с думите :„Ще те убия! Няма да живееш!“ .
От тези свои твърдения пострадалата се отрече чрез изявлението си
в с.з. проведено на 03.10.2024г. , където каза :
“ Това, което заявих, че той ме е заплашвал с думите: „Ще те убия!
Няма да живееш!“, не е вярно. Сигурна съм. Той такива думи на 28.11.2023г.
не е отправял към мен. От страх го казах…………..…. Вече се разбрахме, че
той няма да ме притеснява. Всеки по пътя си. Това стана след предходното
заседание. Вече не ме безпокои, излизам спокойно…………. Истината е.
Казвам истината. Всички тези разправии, полиции и отношения бяха във
връзка с въпросните имуществени отношения, за колите. Тогава, когато ми
говореше на турски език, М. ми се скара, че съм ходела при друг мъж, затова
ме преследвал, но не ме е заплашвал, че ще ме убие.“
Фактическата обстановка се изяснява също и от приложеното по делото
веществено доказателство – диск с видеозаписи от камери.
В подкрепа на извода на съда е и поведението на пострадалата в хода на
съдебното производство, демонстрирано и чрез промяната на съществените
нейни показания и с факта на оттегляне на граждански искове.
6

При този анализ на доказателствата съдът намира, че не са налице
безспорни и категорични доказателства за извършен състав на посегателство
по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК от подсъдимия , налице е
създадено обосновано съмнение, че същият е отправил сочената в
обвинителният акт, заплаха за убийство към пострадалата .
Според Постановление № 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7/87 г. правото на защита на обвиняемия е неразривно
свързано с неговото правно положение, произтичащо от презумпцията за
невинност, изрично установена с чл. 14, ал. 2 от НПК. Гаранцията за
реализиране на това правно положение лежи в изискването съответните
държавни органи да докажат виновността на обвиняемия, в забраната да се
прехвърля тежестта на доказването върху обвиняемия, в изискването съдът да
признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин и че присъдата не може да почива на предположения ( чл. 303, ал. 1
НПК).
С чл. 14, ал. 2 и чл. 303, ал. 2 НПК ясно и категорично е изразен
принципът за невинност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство, като е уточнено, че същият се признава за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление, органите на
предварителното производство и съдът са длъжни, ако делото не е изяснено,
да извършат допълнително разследване за отстраняване на всяко съмнение.
Този извод се налага и от изискването за обективност, всестранност и пълнота
на следствието. След изчерпване на всички процесуални средства за доказване
на обвинението, ако не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия
или че е извършено от него виновно и когато деянието не съставлява
престъпление, съдът признава подсъдимия за невинен и го оправдава не
защото съмнението се тълкува в негова полза, както изискваше чл. 8, ал. 2
НПК (отм.), а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл.
13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни
версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с
характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на
доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както
доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават
отговорността му. Това изискване винаги търпи ограниченията на предмета на
доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и не може да се тълкува
разширително до степен съдът да заеме процесуалното място на някоя от
страните, като се впусне в разработване на версии, свързани с наказателна
отговорност на лица, по отношение на които не е повдигнато обвинение./
Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК /.
При това положение и доколкото от частично кредитираните
показанията на разпитаните в с.з. свидетели –Н.Н. и В.Н.а, от показанията
на свид. Г. Г. и свид.С.Д. полицейски служители, от заявеното от
пострадалата Р.М. в с.з. на 03.10.2024г. и заявеното от нея в с.з. проведено
на 21.11.2024г., които показания съдът кредитира, както и със съобразяването
на първоначалните показания на пострадала Р.М. пред настоящия състав в
с.з., проведено на 17.07.2024г., които съдът кредитира частично, възниква
обосновано съмнение относно категоричността за това дали подсъдимият е
7

отправил заплаха по смисъла на чл. 144, ал.3 от НК към пострадалата с
думите: „Ще те убия! Няма да живееш!“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх у Р.Т. за осъществяването му, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие.
При тези обстоятелства, според настоящата инстанция се
разколебава безспорността на тезата на обвинението по този текст срещу
подсъдимия.
Съдът съобрази обстоятелството, че единствения човек чул и разбрал
значението на отправените думи от подсъдимия на датата посочена в
обвинителния акт, е самата пострадала, както и съобрази факта, че именно
пострадалата отрече първоначално заявеното пред съда за отправена заплаха
за убийство, който факт подкрепя изводите му относно обвинение на
подсъдимия по чл. 144 от НК.
В тази насока за това обвинение липсват както преки, така и
система от косвени доказателства, които да водят до единствено възможен
извод. Съгласно константната практика на ВКС -Р.№ 80/79г на IIн.о. на ВКС ;
Р.№ 59/81г. на II н.о. на ВКС ; Р. № 90/95г на I н.о. на ВКС ; Р. № 70 / 95 г на
III н.о. и Р. № 119 /2001 г на II н.о. на ВКС, обвинението може да почива и
само върху косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени
доказателства в съвкупност трябва да водят до единствено възможния извод,
че престъпното посегателство е осъществено от лицето и да изключват
останалите възможни версии.
Поради обстоятелството, че не са налице безспорни и категорични
доказателства за извършено деяние по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от
НК от подсъдимия спрямо пострадалата, фактът, че се опровергават
първоначалните твърдения на пострадалата, че подсъдимият й се е заканил с
убийство, съдът намери основания да оправдае подсъдимия на основание чл.
304 от НПК по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3, във вр. с ал.
1 от НК .

По обвинението по чл. 296 ал.1 от НК
В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна
отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие.
Заповед за защита от домашно насилие, както и Заповедта за незабавна защита
са различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен
ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН,
като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тази
констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на
Заповедите, съответно предназначението им.
Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира
всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с
който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за
защита независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за
обжалване и т. н.
Безспорно е по делото и не се оспорва от подсъдимия, че с Решение №
57/24.01.2023г. на ШРС е издадена заповед за защита от домашно насилие
спрямо М.Ш.Д. съгласно която му се забранявало да приближава жилището на
св. Т.., находящо се в с. Борци, общ. Венец, област Шумен, както и местата за
социални контакти и отдих на същата за срок от 12 месеца, считано от
04.01.2023г. Подс. М. Д. бил задължен да се въздържа от упражняването на
8

физическо и психическо насилие спрямо св. Р.М.Т.. Това решение на PC -
Шумен, както и заповедта за защита били връчени на подс. на 10.02.2023г.
Също безспорно е, че на посочената в обвинителния акт дата
28.11.2023г., въпреки че знаел за заповед за защита от домашно насилие,
подсъдимият отишъл до бившата си съпруга, опитал разговаря с нея, като
искал тя да се върне при него, на което тя отказала, последвал я и по
ул.Хр.Смирненски в гр. Шумен, приближил се отново до нея, движейки се по
отсрещния тротоар и започнал да й крещи и да я обвинява, че ходи по чужди
мъже .
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като на
28.11.2023г. в гр. Шумен, не е изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие № 4/24.01.2023г. на Районен съд- гр. Шумен, издадена с Решение №
57/24.01.2023г. по гр.д. № 1/2023г. по описа на Районен съд- гр. Шумен,
влязло в сила на 24.01.2023г., като е нарушил задължението си да се въздържа
от упражняването на психическо насилие спрямо Р.М.Т., ЕГН ********** за
срок от 12 месеца, считано от 04.01.2023г.– престъпление по чл. 296, ал. 1 от
НК;
Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените
отношения, осигуряващи правилното развитие на правосъдната дейност.
В контретния казус съставомерността на престъпния състав по чл.
296, ал. 1 от НК се изразява в нарушение на задължението си да се въздържа
от упражняването на психическо насилие спрямо Р.М.Т., ЕГН ********** за
срок от 12 месеца, считано от 04.01.2023г.
В конкретния случай е налице "съдебно решение" по смисъла залегнал
в разпоредбата на чл. 296 от НК.
Субект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от
НК са обществените отношения свързани с осъществяването на съдебната
власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК
– "Престъпления против правосъдието", като това престъпление е формално и
не се изисква за осъществяването му настъпването на определен
противоправен резултат, т. е. то не е резултатно престъпление.
Престъплението е насочено срещу правосъдието, като същото засяга
обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и
издадените с тях разпореждания. Изпълнителното деяние на престъплението е
формулирано като неизпълнение на издадена заповед за защита. По този
начин, законодателят е инкриминирал всяко едно поведение (действие или
бездействие) на дееца, което обективно влиза в противоречие с поведението,
предписано в издадения съдебен акт.
Налице са установените обективни признаци на деянието - издадена е
Заповед за защита от домашно насилие № 4/24.01.2023г. на Районен съд- гр.
Шумен, издадена с Решение № 57/24.01.2023г. по гр.д. № 1/2023г. по описа на
Районен съд- гр. Шумен, влязло в сила на 24.01.2023г., като е нарушил
задължението си да се въздържа от упражняването на психическо насилие
спрямо Р.М.Т., ЕГН ********** за срок от 12 месеца, считано от 04.01.2023г.,
като същевременно отправял обидни реплики, наричайки я „курва“.
От субективна страна деянието е извършено от подс. с пряк умисъл,
като същият е съзнавал, че РС Шумен е издал валидна съдебна заповед за
защита от домашно насилие, която го задължава да се въздържа от поведение с
9

подобен характер, като същият е разбирал ясно, че с действията си няма да
зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от волева страна е искал и е
целял да наруши забраните.
Съдът съобрази и обясненията в с.з. на подсъдимия, като съдът приема
следното:
Следва да се отчете безусловно гарантираното от закона право чл.55 от
НПК на всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението.
Това основно право е коренно различно от задължението, вменено на
свидетелите да говорят истината в наказателния процес под угрозата да бъдат
подведени под наказателна отговорност по чл. 290 от НК. На второ място,
обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя
както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. г.
по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В тази насока, при пълно съобразяване с
процесуалните правила, визирани в чл. 14 ал.1 и чл. 107 ал.5 от НПК съдът
прие, че обясненията на подсъдимия представляват защитна теза,
същевременно са и важен източник на доказателства, чиято истинност и
достоверност следва обаче да бъде проверена, като бъдат съпоставени с
други доказателства и проверяване чрез други доказателствени средства.
В горния смисъл съдът не кредитира заявеното от подсъдимия в
обясненията му, че само е махнал с ръка. Твърденията му се опровергават от
частично кредитираните показания на свид. Н., включително и от частично
кредитираните показания на тези свидетели, приобщени чрез прочитане на
осн. чл. осн. чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на свид. Н.Н. и
тези и на осн. чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на свид. В.Н.а.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането с установения в страна правов ред.
При определяне на наказанието, съдът прецени, че в случая са
налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Към датата на
деянието – 28.11.2023г г., подсъдимият е реабилитиран и не е освобождаван
от наказателна отговорност.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието по чл. 296 ал.1 от НК,
като съдът преценява като висока - касае се за деяние насочено срещу
правосъдието, като същото засяга обществените отношения, гарантиращи
изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания.
Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява като
невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият, към
датата на деянието, е реабилитиран.
Съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в
размер от 1 000 /хиляда/ лв. до 5 000 /пет хиляди/ лв., когато: за
престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени.
В настоящия случай за престъплението, извършено от подсъдимия
10

деяние по чл. 296, ал.1 от НК , се предвижда наказание „лишаване от свобода “
до 3 години или с „глоба до 5 000 /пет хиляди/ лв.
Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това,
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и да освободи
подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание “глоба”.
С оглед на вмененото си от закона задължение, съдът счита, че
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира
за справедливо да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда /лв. Така определеното наказание и така определеният
размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това, съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

11

Номер на акта:	52
Дата:	21 ноември 2024 г.
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20243630200194
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 януари 2024 г.

Присъда по дело №194/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите