№ 967
гр. София, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110117646
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А“ ЕАД да заплати на С. П. Ш- Ц сумата от 7236.26
лева (след частично прекратяване на производството поради оттгегляне на част от
претенциите), представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение, дължимо на С.
Ц за периода от м. 01.2022г. до м. 03.2022г. по силата на сключен между страните трудов
договор № РД-13-16/04.10.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба- 01.04.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 359.00 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.11.2021г. до 31.03.2022г. върху неплатените в срок трудови възнаграждения
на ищцата за периода от м. 10.2021г. до м. 03.2022г. в общ размер на 17 742.63 лева.
Ищцата твърди, че с ответника са страни по трудово правоотношение, възникнало от
сключен помежду им трудов договор № РД-13-16/04.10.2012г., по силата на което заема
длъжността „ръководител счетоводен отдел“ в ответното дружество, като въпреки че за
времето от м. 10.2021г. до м. 03.2022г. изпълнявала трудовите си задължения, произтичащи
от длъжността, не й било заплатено следващото й се трудово възнаграждение за периода,
поради което претендира присъждането му, както и законна лихва, обезщетение за забава и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК.
В проведеното на 21.10.2022г. открито съдебно заседание по делото предявеният иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ е частично оттеглен- за сумата от общо 10 506.37 лева,
представляваща сбор от следвашите се на ищцата трудови възнаграждения за месеците
октомври, ноември и декември 2021г. и частично за м. март 2022г., с твърдения за
извършено от ответника плащане на формираните за тези периоди вземания.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
1
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да
установи съществуването през исковия период на трудово правоотношение между страните
със соченото в исковата молба съдържание, както и реалното полагане на труд в полза на
ответника през установеното за това работно време.
Както бе изяснено, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като освен това
негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, поради
което и не е оспорил възникването на която и да е от материалните предпоставки, включени
в пораждащия спорното материално право фактически състав. Въпреки това, за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства се установява съществуването между страните, вкл. през исковия период на
трудово правоотношение по трудов договор № РД-13-16/04.10.2012г., изменено с
допълнително споразумение от 01.11.2021г., по силата на което ищцата заема длъжността
„ръководител счетоводен отдел“ в ответното дружество, като размерът на последно
уговореното основно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 3000.00 лева.
Наред с това, при липсата на други данни и съобразно установената в трудовото
законодателство, в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ, презумпция за добросъвестност при
изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период
служителката е предоставила работната си сила в полза на работодателя, поради което и при
липсата на доказателства, а и на твърдения за извършени в нейна полза плащания на
следващите й се за периода м. октомври 2021г.- м. март 2022г. трудови възнаграждения при
доказателствена тежест да установи подобно изгодно за него обстоятелство с правно
значение, принадлежаща на работодателя, следва да се приеме, че същият е останал
задължен за заплащането им, както и че е допуснал забава, настъпила за всяко месечно
задължение, включено в посочения период, от първия ден на месеца, следващ полагането на
труда- арг. чл. 270, ал. 2 КТ (доколкото не се установява съществуването на различна
уговорка в процесния трудов договор).
По изложените съображения, с оглед липсата на оспорване от ответника и на
размерите на сочените като неплатени възнагарждения, които се установяват от
приобщените писмени доказателства- фишове за работна заплата, както и протокол за
извършена проверка № ПР2141160 от 07.01.2022г. по описа на ИА „Главна инспекция по
труда“, Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, следва да се приеме за
установено, че към датата на подаване на исковата молба в правната сфера на ищцата са
съществували заявените с нея претенции в общ размер на 17 742.63 лева за периода от м.
10.2021г. до м. 03.2022г.
При тези фактически и правни съображения и при съобразяване на частта от
вземанията, за която исковете бяха оттеглени с твърдения за плащане на задълженията,
техен предмет, след образуване на делото, които твърдения не се опровергават от наличните
по делото данни, предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде изцяло
уважен.
Същото следва да бъде сторено и с иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за
предмет обезщетение за забава върху вземанията за трудово възнаграждение за целия
първоначално заявен период от м. октомври 2021г. до м. март 2022г., доколкото частта от
главните вземания, за която се твърди да е заплатена от ответника, е погасена след
образуване на делото, т. е. след заявения период на забавата, а и доколкото определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор и при съобразяване на
размера и падежа на всяко месечно задължение, общият размер на обезщетения за забава
възлиза именно на претендираната сума.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и при съобразяване на
поддържаните от ищеца и неоспорени от ответника мотиви за частично оттегляне на
2
претенциите разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 720.00 лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за настоящия процес.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС сумата от 724.06 лева, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „А“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С. П. Ш- Ц, ЕГН 78032069933, сумата от 7236.26 лева
(след частично прекратяване на производството поради оттгегляне на част от претенциите),
представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение, дължимо на С. Ц за периода
от м. 01.2022г. до м. 03.2022г. по силата на сключен между страните трудов договор № РД-
13-16/04.10.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба- 01.04.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата
от 359.00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2021г. до
31.03.2022г. върху неплатените в срок трудови възнаграждения за периода от м. 10.2021г. до
м. 03.2022г. в общ размер на 17 742.63 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от
720.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в
полза на СРС сумата от 724.06 лева, представляваща държавна такса, дължима за
разглеждане на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3