Р Е Ш Е Н И Е
02.10.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . Година
2020 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 24 (двадесет и четвърти) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 859 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуално съединяване на
искови претенции, са предявени и искове с правно основание чл. 228 от ЗЕС и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК искова молба ищецът „.....“ ЕАД (с предишна фирма „м.” ЕАД) гр. С. твърди, че на 08.08.2016 г., 23.01.2017 г. и 14.03.2017 г. сключило с ответника В.М.А. договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. През периода 23.01.2017 г. – 23.09.2017 г. дружеството изпълнило задълженията си по договорите. От друга страна, ответникът не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и е останал задължен към ищеца в качеството му на предприятие-доставчик за суми по всеки от договорите. Поради неизпълнение на задълженията му, договорите между страните били прекратени, съобразно клаузите на договорите и ищцовото дружество начислило на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Цитираните суми, обаче, не били платени от А.. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 714/2018 г. по описа на съда. Поради обстоятелството, че длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК депозирал възражение срещу заповедта, на заявителя били дадени указания за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 138,51 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 23.01.2017 г. – 23.07.2017 г. по индивидуален договор от 23.01.2017 г.; в размер на 66,22 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 09.03.2017 г. – 09.09.2017 г. по индивидуален договор от 14.03.2017 г.; в размер на 115,61 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 23.04.2017 г. – 23.09.2017 г. по индивидуален договор от 08.08.2016 г.; в размер на 49,98 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от 23.01.2017 г. поради неплащане от ответника на дължими суми; в размер на 129,89 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от 14.03.2017 г. и неустойки за отстъпки по договора, поради неплащане от ответника на дължими суми; в размер на 49,98 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от 08.08.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумите, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва предявените искове, като се позовава на изтекла погасителна давност.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от представените договори от 23.01.2017 г., от 08.03.2017 г. и 08.08.2016 г. е, че „м.” ЕАД („.....“ ЕАД) се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на В.М.А. услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план, посочен в Приложение № 1 към договора, както и да му предостави мобилно устройство. От това приложение се установява, че по избрания тарифен план, ответникът се е задължил да заплаща месечна такса, като са уговорени и цени на минута изходящ разговор и на есемес към различни мобилни оператори. Съгласно договорите, услугите се заплащат при условията на договора и на общите условия на доставчика. Според предвиденото в чл. 5.3.1 от Приложение № 1 към договорите, в случай, че достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техният стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В чл. 54.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „м.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „м.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, м. има право едностранно да прекрати договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане. Според чл. 54.12 от ОУ, договорът се счита едностранно прекратен от страна на м., в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дена.
По делото са приложени фактури №№ **********/25.02.2017 г., **********/27.03.2017 г., **********/26.04.2017 г., **********/26.05.2017 г., **********/26.06.2017 г., **********/26.07.2017 г., **********/11.04.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/12.06.2017 г., **********/12.07.2017 г., **********/11.08.2017 г., **********/12.09.2017 г., **********/26.05.2017 г., **********/26.06.2017 г., **********/26.07.2017 г., **********/25.08.2017 г., **********/26.09.2017 г., издадени от ищцовото дружество, от които е видно, че на ответника са начислени суми, включваща месечни такси, разговори, данни и съобщения и начислен ДДС. „.....“ ЕАД издало и сметки №№ **********/02.08.2017 г., ********** и **********/15.09.2017 г., **********/19.10.2017 г., в които начислило на А. неустойки.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на задълженията на ответника възлизат общо на 550,19 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 714/2018 по описа на ВПРС се установи, че ищецът „.....” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 10.08.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК – на 01.10.2018 г. длъжникът депозирал възражение срещу заповедта.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „.....“ ЕАД (с предишна фирма „м.” ЕАД) гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В.М.А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 714/2018 г. на ВПРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу
ответника.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 714/2018 г. на ВПРС, представените в исковото производство писмени документи и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС:
Доказа се, че между страните валидно са възникнали облигационни отношения по индивидуални договори от 23.01.2017 г., от 14.03.2017 г. и 08.08.2016 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си джиесем-мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Доказа се, че В. А. не изпълнил това си задължение и не платил на оператора цената на услугите, съответно: по договора от 23.01.2017 г. в размер на 138,51 лв., по договора от 14.03.2017 г. – в размер на 66,22 лв. и по договора от 08.08.2016 г. – в размер на 115,61 лева.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо неизплатени такси и ползвани далекосъобщителни услуги по процесните договори, като в случая е приложима нормата на чл. 111, б.„в” от ЗЗД, тъй като се касае за периодични плащания. В случая се претендират дължими от ответника суми за ползвани услуги през периода 23.01.2017 г. – 23.09.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Такова съставлява подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая, заявлението на „.....“ е депозирано на 10.08.2018 г. Поради това, следва да се приеме, че вземанията на ищеца срещу В.А. не са погасени по давност.
Предвид така установеното, съдът намира, че тези три иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения се явяват основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват тези три вземания на „.....“ ЕАД гр. С. от В.А..
Относно исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 от ЗЗД:
Налице
са три сключени между ищеца и ответника договори, в които е предвидена дължима
от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя. В подобни хипотези, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на всеки от договорите, но
не повече от дължимите за три месеца. Според предвиденото в чл. 54.12. от
Общите условия, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на м., в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила
повече от 124 дена. В случая, безспорно се установи, че забавата на ответника е
продължила повече от 124 дни, поради което следва да се приеме, че всеки от
трите индивидуални договора между страните е едностранно прекратен от „.....“
ЕАД по вина на А.. Поради това, в съответствие с предвиденото и в
индивидуалните договори, същият дължи на дружеството неустойки в претендираните
размери.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищеца срещу ответника, представляващи неустойки при прекратяване на договорите между тях по вина на А..
При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „.....” ЕАД направените разноски в настоящото исково производство в размер на 575,00 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 75,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН **********,*** и „.....“ ЕАД с ЕИК ...., със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано заедно от А.В.Д. и М.М., че съществува вземане на „.....” ЕАД от В.М.А. в размер на 138,51 лв. (сто тридесет и осем лева и 51 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 23.01.2017 г. – 23.07.2017 г. по индивидуален договор от 23.01.2017 г., сключен между „.....“ ЕАД и В.М.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 714/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В.М.А. с ЕГН ********** и „.....“ ЕАД гр. С., че съществува вземане на „.....”
ЕАД от В.М.А. в размер на 66,22 лв. (шестдесет
и шест лева и 22 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни
услуги за периода 09.03.2017 г. – 09.09.2017 г. по индивидуален договор от 14.03.2017 г., сключен между „.....“ ЕАД и В.М.А., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018
г. по ч.гр.д. № 714/2018 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „.....“ ЕАД гр. С., че съществува вземане на „.....” ЕАД от В.М.А. в размер на 115,61 лв. (сто и петнадесет лева и 61 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 23.04.2017 г. – 23.09.2017 г. по индивидуален договор от 08.08.2016 г., сключен между „.....“ ЕАД и В.М.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 714/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „.....“ ЕАД гр. С., че съществува
вземане на „.....” ЕАД от В.М.А. в размер на 49,98 лв. (четиридесет и девет лева и 98 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на договора от 23.01.2017 г., сключен между „.....“
ЕАД и В.М.А., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 714/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А.
с ЕГН ********** и „.....“ ЕАД гр. С., че съществува вземане на „.....” ЕАД от В.М.А.
в размер на 129,89 лв. (сто двадесет
и девет лева и 89 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на договора от 14.03.2017 г., сключен между „.....“ ЕАД и В.М.А., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 714/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „.....“ ЕАД гр. С., че съществува
вземане на „.....” ЕАД от В.М.А. в размер на 49,98 лв. (четиридесет и девет лева и 98 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на договора от 08.08.2016 г., сключен между „.....“
ЕАД и В.М.А., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 283/19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 714/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
ОСЪЖДА В.М.А. да заплати на „.....” ЕАД гр. С., направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 575,00 лв. (петстотин седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА В.М.А. да заплати на „.....” ЕАД гр. С., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 714/2018 г. по описа на ВПРС в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: