Р Е Ш Е Н И
Е
№ 22
гр.Сливница 05 септември 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. № 8 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б-С-С с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.М.Ш.”
№16, представлявано от С.В.С. е подал жалба срещу наказателно постановление № 327605
- 0128177/20.03.2018 г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. ал.1 ЗДДС, му е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.39,
ал.5, вр. ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП като неправилно и
издадено при нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди,
че в процесното НП не е извършено точно и ясно описание на нарушението, и
издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Твърди се че че процесното НП е
издадено без да е изяснена фактическата обстановка. В подкрепа на твърденията
си излага обширно становището си . Претендира се отмяна на процесното НП. Алтернативно,
се позовава на маловажност на случая. В съдебно заседание, редовно призован не се
вява и не се представлява.
Ответната по жалбата страна – ЦУ на НАП– София област, редовно
призована пред настоящата съдебна инстанция, не се явява, не изпраща
представител, взема писмено становище по жалбата, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за
установено то фактическа страна следното:
На 30.11.2017 г., разпитаният по делото като свидетел, Л.Д.Б. – гл. Специалист по
приходите в дирекция „Финансов контрол” при ЦУ на НАП, София, и колегата му – Д.Г.,
извършвили проверка на обект в гр. Д. на търговски обект магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр.Д., ул.”Христо Ботев” №27. В хода на проверката, свидетелят установил, че обекта се стопанисван от Б-С-С с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.М.Ш.” №16, представлявано от С.В.С.. Установил,
че Б-С-С с ЕИК ****, не съхранява пълен дневен
финансов отчет за фискалната 2017 г. в прономерована и прошнурована книга за
дневните финансови отчети за календарната 2017 г. в единствен екземпляр за
всяко фискално устройство и съдържаща страници за всеки календарен ден. За
констатираното нарушение, св. Л.Д.Б.,
съставил
АУАН с бланков АУАН
№ 0128177 от 10.12.2017 г. като описал констатираното и посочено по-горе
нарушение . Посочили, че с това си деяние, жалбодателят е нарушил чл.39, ал.5, вр.
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистрация и отчитане на
продажбите в търговските обекти, чрез финансово устройствона МФ, във вр.
чл.118, ал.1 ЗДДС. Посочено е че в хода на проверката е съставен и протокол във
вр. с чл.110, ал.4, вр.чл.50, ал.1 ДОПК. Отразили, че нарушението е извършено
за първи път. Актът е съставен в присъствието на св.А.З.П. и на жалбодателя,
който саморъчно е отразил в него , че „при едногодишното
използване на книгата, явно прошнуровката е изпадналаили скъсана“;
отразеил е, че моли да не бъде тълкувано това като нарушение, т.к. книгата е
водена редовно според Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Представено е възражение срещу съставеният
АУАН от жалбодателя, в които доразвива вече изложените от него възражения в
самият АУАН.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление наказателно
постановление № 327605 - 0128177/20.03.2018 г., издадено от Началник сектор
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
във вр. ал.1 ЗДДС, му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500,00 /петстотин/
лева, за нарушение по чл.39, ал.5, вр. ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетеля – актосъставител Л.Д.Б. и А.З.П., както
и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с АУАН № 0128177 от 10.12.2017 г., намира, че същият отговаря
на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на
административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва
да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН
законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно
постановление № 327605 -
0128177/20.03.2018 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности” –
София в ЦУ на НАП,
намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Видно
от представените по делото доказателства е констатирано нарушение на чл.39, ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съгласно който лицето по чл.3 от Наредбата съхранява
отчетите по ал. 1 /пълните дневни финансови отчети с нулиране и запис/ в
хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови
отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и
съдържаща страници за всеки календарен ден. Книгата се съхранява в търговския
обект. Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС от своя страна предвижда, че
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство, а съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. същата е
издадена във връзка с определяне на посочените условия. Наложена е административна
санкция на основание чл.185,
ал.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС, който предвижда „имуществена санкция” за едноличните
търговци, при констатирано нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС.
По същество, съдът намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Анализът на доказателствения материал води до извода, че дружеството жалбодател е осъществило от обективна страна релевираното административно нарушение, поради което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
В хода на съдебното производство
се установи по безспорен начин от показанията на разпитаният свидетел Л.Б., че
с действията си жалбоподателя е нарушил виновно разпоредбата на чл.35, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ, издадена във
връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС и правилно му е наложено наказание съобразно
санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 ЗДДС, тъй като към момента на
извършване на проверката в обекта, стопанисван от жалбодателя, липса на прономероване и
прошнуроване на книгата дневните отчети. Извършеното нарушение от жалбодателя е формално.
Св. Б., в с.з. потвърди, че акта
за установяване на административно нарушение е съставен от него, в качеството
му на контролен орган. Потвърди, че актът е съставен в присъствието на
свидетеля А.З.П. и на нарушителя. Показанията на свидетеля не опровергават
констатациите на контролния орган, а са в подкрепа на фактите, изложени в акта
за нарушение. Доколкото по делото не са представени доказателства,
опровергаващи така установените в акта обстоятелства, а напротив същите бяха
потвърдени в хода на съдебното производство, то съдът намира, че съобразно
разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС и правилно е наложено наказание за
извършеното нарушение. Наложеното наказание на жалбоподателя е в размера,
предвиден за конкретното нарушение в разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС, като
при индивидуализацията му АНО е съобразил, че нарушението е извършено за първи
път и е определил размера на имуществената санкция в минимално предвидения
размер. Съдът счита, че същото е справедливо, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и ще постигне целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Предвид обстоятелството, че нарушението е
осъществено от юридическо лице, в случая
не подлежи на изследване въпросът за вината и с факта на формалното
осъществяване на нарушението са били налице и основанията за ангажиране
административната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Не се споделя като основателно възражението
на жалбоподателя, че нямало конкретизирана дата, на която е извършено
нарушението, доколкото изрично в наказателното постановление е посочена датата
14.07.2017 г., когато при проверка на място в обекта на жалбоподателя е
констатирано посоченото несъхранение на отчети в книгата за дневни финансови
отчети на съответното ФУ.
В случая не е налице изрична
конкретизация на това кога е извършено нарушението, но с оглед обстоятелствата
по извършването му, изразило се в трайно бездействие – липса на прономероване и
прошнуроване на книгата дневните отчети, то именно предвид специфичния характер
на задължението за действие - прономероване
и прошнуроване на книгата дневните отчети, така установеното бездействие е било
налично и към момента на констатирането му, когато все още е било дължимо
съответното действие. Следователно и датата на извършване на нарушението
съвпада с тази на неговото установяване и е изводима от всички обстоятелства,
отразени в наказателното постановление.
Правилно е отчетено, че понеже конкретното нарушение не
води до неотчитане на приходи, следва определяне на санкция за същото по
чл.185, ал.1 от ЗДДС. Предвиденото в нормата на чл.185, ал.2, във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС като санкция е съобразено с вида на субекта на отговорността, като
правилно е определена и наложена на търговеца - юридическо лице именно
имуществена санкция. Съдът, с оглед на това, че се касае до първо по ред
нарушение, както и предвид характера и тежестта на същото счита, че
определянето на имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от
500 лева, е съобразено с изискванията на чл.27, ал.1- ал.3 от ЗАНН.
По отношение на твърдяното нарушение, досежно посочване
на адреса на хранителния магазин и адреса на който е седалището и адреса на
управление на дружеството жалбодател, съдът намира същото за несъществено и не
е довело до нарушаване на правото му на защита.
Случаят не
разкрива степен на обществена опасност по-ниска от тази на нарушенията от същия
вид, за да обуслови определянето на нарушението като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Макар нарушението да не води до неотразяване на
приходи и да е първо по ред, то следва да се има предвид, че се касае до
установено нарушение, а именно липса на прономероване и прошнуроване на книгата
дневните отчети за единадесет месеца от 2017 г., т.к. Ето защо и съдът намира, че като е издал
наказателното постановление наказващият орган е процедирал законосъобразно като
е санкционирал нарушителя.
Ето защо съдът счита, че следва
да бъде потвърдено изцяло наказателно постановление № 327605 - 0128177/20.03.2018 г., издадено от началник
сектор „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 327605 - 0128177/20.03.2018 г.,
издадено от началник сектор „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, с което
на Б-С-С с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.М.Ш.” №16,
представлявано от С.В.С. на основание чл.185,
ал.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС, му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500,00 /петстотин/
лева, за нарушение на чл.39, ал.5, вр. ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: