№ 9213
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110170297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Т. М., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че Т. Т. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1654,61 лева за главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за имот, находящ се в адрес , за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. ведно
със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, с 240,28 лева за мораторна
лихва за периода от 16.07.2019г. до 29.06.2021 г.; 30,75 лева за главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020
г. ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, с 05,88 лева за
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
45196/2021г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер поради липса на облигационна
връзка между страните, евентуално до размер на квота ½ ид.ч., съответна на правото на
собственост. Навежда възражение за давност. Поддържа, че вземането за дялово
разпределение не е възникнало, тъй като в процесната сграда- ЕС не съществува техническа
възможност за прилагане на дялово разпределение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 от ЗПИНМ,
1
съгласно който на 25.10.1974 г. Г.Г. М. и Т.Й.М. придобиват правото на собственост върху
имот, находящ се в адрес. От удостоверение за наследници от 11.10.2005г. се установява, че
Т.Й.М. е починал на 02.10.2005 г. и оставил за наследници по закон – дъщеря Т. Т. М..
Видно от заявление-декларация от 28.02.2011 г. отв. Т. Т. М. е поискала откриване
на партида за недвижимия имот, като топлоснабдителното дружество е открило партида с
аб. №78501. Ответникът оспорва заявлението с довод, че същият не е доказателство за
правото на собственост на ответника върху имота. Следва да се отчете, че заявлението
представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД, а като е приел това заявлението и е
продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е
приело предложението на ответника за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Индивидуалният договор обвързва
страната, която го е сключила, като дерогира общите правила за сключването на договори за
покупко-продажба на топлинна енергия, предвидено в нормата на чл. 153 от ЗЕ. Ето защо
съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-
продажба (доставка) по силата на сключен индивидуален договор, съобразно подаденото
заявление-декларация на ответника, поради което страна по това учредено продажбено
правоотношение през процесния период е бил ответникът и той е носител на всички правни
задължения за заплащане на доставената топлинна до процесния имот.
От заключение на съдебна техническа експертиза се установява, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020г., реално потребеното количество топлинна енергия е сумата
1734 лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
В нея не са включени лихви или стари задължения. В табличен вид са представени по
месеци дължимите суми за доставка на топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. В тази връзка
следва да се обележи, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Така- разясненията, дадени със задължителното за
националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС,
съгласно което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
30.07.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
2
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 30.07.2018
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила
на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане
за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Падежът на плащане на сметката за м.05.2018 г. настъпва след 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, или на 15.07.2018 г. Искова
молба е предявена след този срок, поради което покрито с давност е вземането за главница
само за периода 01.05.2018-31.05.2018 г. или за сумата 0лв., съобразно изчисленията на вещо
лице по СТЕ. Поради това искът за главница следва да се уважи за доказания и предявен
размер от 1651,59 лева и за периода 01.06.2018-30.04.2020г., предвид изчисленията на ССчЕ,
а за останалата част - отхвърли. Вещото лице по ССчЕ също установява, че паричното
вземане за лихва е начислено
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница от 1651,59 лв. за
период 15.09.2019г. до 29.06.2021 г. в размер на сумата 223,48 лв., а за останалата част по
размер и период искът като недоказан следва да се отхвърли.
От съдебна техническа експертиза се установява косвено, че услугата дялово
разпределение е извършвана от топлопреносното предприятие. От приложените писмени
доказателства обаче не се установява извършването на услуга дялово разпределение, чрез
съставянето на главни и индивидуални отчети, с оглед на което претенцията за главница за
неплатено възнаграждение е недоказана и неоснователна. Поради това се явява
неоснователен и акцесорния иск за лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна тряба да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът
има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 803,08 лв.
– сбор от 717,04 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса,
възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт, и 86,04 лв. за платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд. Юрисконсултското възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на сторените съдебни
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част. Ищецът
навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за претендираните за правна
помощ 700 лв. за исково производство и 400 лв. за заповедно производство. Съдът, като взе
предвид защитаваният материален интерес, установения минимален размер на
възнаграждението според чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ от 365,21 лв., фактическата и правна
3
сложност на спора, проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните по
делото доказателства, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени, намира, че платения от ответника адвокатски хонорар от 700 лв. е завишен
необосновано. Поради това следва да бъде редуциран до сумата 370 лв., а с оглед изхода на
спора ответникът има право на съдебни разноски за исковото производство - сумата 10,81
лв. По тези съображения съдът счита, че възнаграждението, платено за защита в заповедното
производство, следва да се намали до сумата от 50 лв., на основание пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от
НМРАВ. Правната помощ оказана в заповедното производство включва подготовка на
документите за сезиране на заповедния съд – подаване на възражение по чл. 414 от ГПК (по
образец), защото самото производство по чл. 410 ГПК се изчерпва с подаването на надлежно
изготвени документи, съизмеряващо се с необходимата на длъжника защита и съответна с
тази по чл. 6, т.5 от НМРАВ. Ответникът има право на съдебни разноски за сумата общо
60,81 лв. По компенсация в полза на ищеца следва да се присъди сумата 742,27 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. Т. М., с ЕГН: **********, с адрес: адрес,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 1651,59 лева за главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се
в адрес, за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 30.07.2021г.
до изплащане на вземането, и сумата 223,48 лева за мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 29.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 45196/2021 г. по описа на СРС; като иска за
главница над уважения размер от 1651,59 лева до пълния предявен размер от 1654,61 лева и
за периода 01.05.2018-31.05.2018 г., и иска за мораторна лихва над уважения размер от
223,48 лева до пълния предявен размер от 240,28 лева и за периода 16.07.2019-14.09.2019 г.,
както и иска за сумата 30,75 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва
от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, и иска за сумата 05,88 лева за мораторна лихва
за периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т. Т. М., с ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: адрес, , на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 742,27 лева – съдебни разноски по компенсация по ч. гр. дело №45196/2021 г.
и по гр. дело № 70297/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4