Р Е Ш Е Н И Е
№………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 28 Октомври Година 2020
В публично заседание, в следния състав:
Председател: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар: М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 49 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 75 от 04.02.2020г. на Христина Николова П. – Директор на РИОСВ /РИОСВ/ – С.З., с което на „Брикел” ЕАД – гр.Г., ЕИК: *********, представлявано от Янилин Павлов Павлов – Изпълнителен Директор, на основание чл.168, във връзка с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, за нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.
В жалбата си и в съдебно заседание, дружеството-жалбоподател чрез пълномощник моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се аргументи за отмяна на същото.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 16.09.2019г. от инж. М.Т.М. – Главен експерт в РИОСВ – С.З. е съставен АУАН № 75, в който е отразено следното:
От експерти на РИОСВ - С.З. е извършена планова проверка за текущ контрол на „Брикел" ЕАД, гр. Г., отразена с констативен протокол № 006079/17.04.2019г. по изпълнение на КР № 40-Н1/2011 г., актуализирано с Решение №40-Н1-И0-А1/2013г., отразена в Констативен протокол № 006079/17.04.2019г. на РИОСВ - С.З., се установи, че: не е изпълнено следното Условие от Условие 8 „Използване на ресурси" от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г.):
Условие 8.3. Използване на
спомагателни материали и горива
Условие 8.3.1. Употреба
Условие 8.3.1.2. Употребяваните при работата на инсталациите по Условие 2., които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, горива посочени в Таблица 8.3.1.3. да не се различават по вид и да не превишават съответните количества.
Таблица 8.3.1.3.
|
Горивна инсталация за производство на
топлинна енергия |
|
|
Гориво |
Годишна норма за ефективност ft/ единица продукт] |
|
Въглища |
0,4 |
|
Инсталация за производство на водород |
|
|
Гориво |
Годишна норма за ефективност ft/ единица продукт] |
|
Въглища за електрическа енергия |
0,004 |
се установи, че условие 8.3.1.2 не се изпълнява: употребяваните при работата на инсталацията горива /лигнитни въглища/, посочени в Таблица 8.3.1.3., се различават по вид. На площадката на цех „Въглеподаване" в момента на проверката са налични и се използват за изгаряне сурови лигнитни въглища и нефтошисти. На площадката на „Брикетна фабрика" се съхраняват биогориво (слама) и модифицирано енергийно гориво (РДФ). Процеса за подготовка на смес от различните видове горива се осъществява по следния начин: в един и същи бункер (съоръжения на площадката на цех ,Зъглеподаване") се подават сурови въглища и нефтошисти, които преминават предварително смилане през валова мелница. Преди шахтови мелници към тях се добавят биогориво (слама) и модифицирано енергийно гориво (РДФ), предварително обработени (нарязани и смлени) в „Брикетна фабрика". Така смесеното гориво се подава за изгаряне в работещите енергийни котли на цех „Котелен" в ТЕЦ ,Брикел". Съотношението на количествата и видовете горива се определя от отдел „Производство, анализ и прогнози". На 17.04.2019 г., като гориво се използва смес от лигнитни въглища, биомаса (слама), нефтошисти и модифицирано енергийно гориво (РДФ).
Не е изпълнено Условие 8.3.1.2 от Комплексно разрешително (КР) № 40-Н1/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А1/2013 г.
Актосъставителят е приел, че „Брикел“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Г., община Г., област С.З., кв. Индустриален, представлявано от Янилин Павлов Павлов - изпълнителен директор, е нарушило чл.123в, т.2 от ЗООС, като нарушението е извършено на 17.04.2019г.
АУАН № 75/16.09.2019г. бил подписан от Изпълнителния
директор на санкционираното дружество, който получил екземпляр от него. В законоустановения
срок не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН № 75/16.09.2019г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 75/04.02.2020 г. на Христина Николова П. – Директор на РИОСВ – С.З., в обстоятелствената част, на което, административно–наказващият орган е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че от страна на „Б.” ЕАД е осъществен състава на административно нарушение по чл.168 от ЗООС и административно–наказващият орган на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е определил и наложил на „Б.” ЕАД, административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите – актосъставителят М.Т.М., свидетел Л.П.П. и свидетел Г. Стоянова П., както и от приетите по делото
писмени доказателства, заверени преписи от писмени документи, а именно: акт за установяване на
административно нарушение № 75/16.09.2019 г.; Констативен протокол №
006079/17.04.2019 г.; писмо, изх.№ ПО-04-736/06.02.2020 г. на директора на
РИОСВ - С.З. до изпълнителния директор на ТЕЦ „Брикел“ ЕАД - гр.Г., ведно с
известие за доставяне; наказателно постановление № 75/04.02.2020 г.; писмо,
изх.№ КОС-06-6079/22.08.2019 г. на директора на РИОСВ - С.З. до изпълнителния
директор на „Брикел“ ЕАД - гр.Г..
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, заради които обжалваното НП е незаконосъобразно.
При така установените факти съдът приема следното от
правна
страна:
Преди да се
произнесе по правилността на наказателното постановление, като провери дали
жалбоподателят действително е извършил виновно вмененото му във вина
административно нарушение, съдът следва да се произнесе по направените от
жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Последният твърди, че АУАН е бил издаден след изтичането на давностните
срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Цитираната
разпоредба гласи, че не се образува административно-наказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението.
В процесния случай не е спорно, че нарушението е станало
известно на наказващия орган още на 17.04.2019г., /в АУАН е отразено, че същия
е съставен въз основа на Констативен протокол №
006079/17.04.2019г./ т.е. датата на откриването на нарушителя,
съвпада с тази на извършване на деянието. Следователно, са били налице
предпоставки за съставянето на акт за установяване на административно нарушение
в предвидения 3-месечен срок, което е изключило приложението на едногодишния
срок. Това налага извод, че АУАН срещу жалбоподателя „Б.” ЕАД е следвало да бъде съставен най-късно до 17.07.2019г. Процесният акт, обаче, е бил съставен на 16.09.2019г.,
установено от удостоверената датата на съставянето му, към който момент срокът
за законосъобразното извършване на това действие е бил вече изтекъл, съгласно
правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Този срок е императивен и при неспазването му
като последица законодателят е предвидил забрана за образуване на
административно-наказателно производство.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС: „с изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващи орган по административно-наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализирането на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материално-правен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /АНО/, създава неоправдано положение на несигурност в правния мир". Следователно, с изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява правото на санкциониращия орган да търси административно-наказателна отговорност въобще.
Съобразно Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС: „Едно от основните условия за провеждане на
административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34
от ЗАНН, поради което администативно-наказващите
органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това и констатирането на
такова съществено процесуално нарушение на нормата на чл.34 от ЗАНН е самостоятелно
основание за отмяна на НП.”
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно, неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което не може да се санира във фазата на обжалване на НП пред съд и се явява абсолютна пречка за по-нататъшното развитие на административно-наказателното производство.
С оглед на изложеното, съдът приема, че атакуваното Наказателно постановление № 75 от 04.02.2020 г., с което директорът на РИОСВ - С.З. е наложил на "Брикел" ЕАД - гр.Г., „Имуществена санкция“ в размер на 12 000 /дванадесет хиляди / лева за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, за неизпълнение от страна на дружеството на Условие 8.3.1.2 от КР №40-Н1/2011г., актуализирано с решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г. на ИАОС - София, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 75 от 04.02.2020 г. на Христина Николова П. – Директор на РИОСВ /РИОСВ/ – С.З., с което на „Брикел” ЕАД – гр.Г., ЕИК:*********, представлявано от Янилин Павлов Павлов – Изпълнителен директор, на основание чл.168, във връзка с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, за нарушение по чл.123в, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................