№ 679
гр. Варна, 30.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500467 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 467/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В. Д. Й., подадена чрез адв.
И. Н., против решение № 302/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 245/2023 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й срещу А. М.
Ч.Г. за заплащане сумата 26500 лв., частично от 79500 лева, представляваща
обезщетение за ползване от ответницата на сгради 66425.500.7334.1.1 и
66425.500.7334.4 с обща застроена площ със 127 кв. м. повече от съответната
на притежаваната от ответницата идеална част в съсобствените обекти
66425.500.7334.1.1, 66425.500.7334.1.2, 66425.500.7334.3 и 66425.500.7334.4 в
периода от 01.08.2019 г. до датата преди завеждане на исковата молба
11.12.2023 г., основан на твърдение, че е сключено споразумение от 25.05.1992
г., което има значение на покана, евентуално поканата е изпратена по
телепоща изх. № 30/25.11.2019 г. на ПС Варна-Център, на основание чл. 31, ал.
2 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба: 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане и въззивницата е
осъдена да заплати на другата страна сумата 3600 лв. разноски по списък, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Въззивницата е сочила, че обжалваното решение
е неправилно – постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молила
за отмяната му, за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото
разноски. Сочила е, че окръжният съд при неправилна оценка на събраните по
делото доказателства, достигнал до погрешни фактически изводи и въз основа
на това и поради неправилно приложение на материалния закон чл. 31, ал.2 ЗС
– достигнал и до неправилни правни такива за неоснователност на иска без
ясни мотиви. Подробно е изложила твърденията си, аргументите по
установените факти, съображенията по приложението на разпоредбата на чл.
1
31, ал.2 ЗС и доводите си за основателност на иска.
Ответницата е оспорила въззивната жалба и по съображения за
неоснователността й е молила за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноските. Сочила е, че със събраните по делото
доказателства било доказано по делото твърдението й, че през процесния
период е ползвала единствено имот ид. 66425.500.7334.1.1 – пицария „Стоп“ с
площ от 174 кв.м., което било по-малка площ от правата й в съсобствеността
от 204 кв.м. (1/3 от 612 кв.м.) и че не е ползвала в същия период имот
66425.500.7334.4 кафе-аперитив „Фешън“ с площ от 157 кв.м., което от
години не работело. Развила е съображенията си, че споразумението от 1992 г.
за разпределеното ползване на имота със сградите е неотносимо към
процесните постройки, предвид че същите не са съществували тогава в
сегашния им вид.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение на първата инстанция, редовна е и
допустима. Отговорът на въззивната жалба също е в срок и е редовен и
допустим.
Искания по доказателствата страните не са заявили и не са налице
предпоставки за служебно събиране на такива от съда.
Съдът, след служебна проверка, намира следното:
Твърденията на ищцата в исковата молба и последващите уточнения, са
че е собственик с 2/3 идеални части в съсобствен с ответницата имот,
представляващ поземлен имот ид. 66425.500.7334 и изградените в него
постройки с ид. №№ 66425.500.7334.1.1 с площ 174 кв.м., 66425.500.7334.1.2 с
площ 219 кв.м., 66425.500.7334.3 с площ 62 кв.м. и 66425.500.7334.4 с площ
157 кв.м. (с обща площ 612 кв.м.), като 1/3 ид.част тя придобила по
реституция в полза на наследниците на Иван Георгиев Петров и наследствено
правоприемство и за нея се легитимира с констативен нотариален акт № 122
от 08.11.2018 г., а другата 1/3 ид.част – по договор за покупко -продажба,
сключен с нот.акт № 90/10.10.2018 г. с друг съсобственик -Йордан Петков
Маргаритов. Сочила е, че поземленият имот бил реституиран със сградите,
които не били нанесени на представената скица от 1974 г., но били нанесени в
Кадастралните регистри на населеното място със заповед РД -14-03-
19/28.11.1984 г. и фигурирали в представената скица № 885/24.06.1996 г. на
ТСУ Силистра. Предвид оспорването на ответницата, (че реституираните с
поземления имот сгради са били реконструирани, пристроявани и
осъвременявани от 2004 г., като реституираните бараки и стара масивна
постройка, след преустройството съответствали на сгради 3 и 4, а двата
търговски обекта били закупени заедно с ищцата преди реституцията и след
преустройството съставлявали сгради 1.1 с площ 174 кв.м. и 1.2 с площ от 219
кв.м. за обществено хранене, като те не съответствали по вид и площ на тези
по споразумението и то за тях не намирало приложение) и след указанията на
съда с определения № 1071 от 20.03.2024 г. и 1511 от 18.04.2024 г., ищцата е
2
посочила, че във връзка с обстоятелството, че процесните сгради са били с
различна квадратура от тази на реституираните имоти, със заповед № 18-8021-
07.10.2016 г. на началника на СГКК гр.Силистра са били нанесени
действително съществуващите сгради върху имота и истинските им
квадратури, като освен това преустройствата били без значение за
разпределеното ползване на идеална част от имота. При тези твърдения и
представени скици на имотите от 1974, 1996 г. и от 2018 г. с видимо
разминаване на вида и площта на сградите, е останало неизяснено
твърдението на ищцата дали сградите в имота (и конкретно сграда 1) са били
преустройвани и разширявани в периода след реституцията им и до
настоящия им вид и площ и дали се позовава в евентуалност и на собственост
върху тях и чрез приращение. Затова, съдът намира, че следва да даде
указания на ищцата – сега въззивница да поясни твърденията си в исковата
молба в горната насока и по отношение на преюдициалния въпрос за правните
основания, на които основава правото си на собственост върху постройките,
като посочи дали освен на реституцията с наследствено правоприемство и на
покупко-продажбата от 2018 г. на идеална част от поземления имот и всички
постройки в него се позовава евентуално и на собственост върху постройките
по приращение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивницата В. Д. Й., в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна да поясни
твърденията си в исковата молба като посочи дали всички сгради в имота (и
конкретно сграда 1) са били преустройвани и разширявани в периода след
реституцията им и до настоящия им вид и площ (евентуално по какъв начин,
площ и кога) и дали се позовава в евентуалност и на собственост върху тях и
чрез приращение.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 05.11.2025 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3