Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази : Производство по реда на чл. 435 /2/ от ГПК. Постъпила е жалба от С. "НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ" С. против действията на ЧСИ Диана Колева по изпълнително дело № 463/2015г. по описа на същата. Обжалва се постановление на частния съдебен изпълнител от 13.07.2015г. , както и всички извършени до момента по отношение на разноските и инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение от 22.06.2015г. действия, с които в тежест на жалбоподателя са възложени пропорционална такса за частно съдебно изпълнение по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС и адвокатско възнаграждение. Излагат се следните оплаквания: 1. Взискателят не е предоставил на длъжника възможност да плати доброволно без образуване на изпълнително дело. Към него били отправяни покани в хода на воденото между страните гражданско дело, както и след постановяване на осъдителното решение, установяващи готовност на длъжника да плати, но същият инициирал образуването на изпълнително производство, въпреки настояването от страна на жалбоподателя да плати доброволно. В този смисъл жалбоподателят счита, че не е станал повод за завеждане на изпълнителното производство и не дължи разноски. 2.Неоснователно в поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е начислил разноски, представляващи пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Към момента на изготвяне на ПДИ не е имало събрана сума, за да има основание за начисляване на таксата. По отношение дължимостта на тази такса се навежда довод и за наличието на разпоредба от ТТРЗЧСИ, съгласно която върху сумата , която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение не се събира такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. 3. Разноските за адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита в хода на изпълнителното производство не са дължими, понеже не са сторени от страна с правен интерес по делото . 4. При условията на евентуалност се възразява против размера на разноските, като се излагат подробни доводи, накратко изразяващи се в следното : 1. Не се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. 2. ЧСИ не е извършил изпълнителни действия, поради което не му се дължи такса върху материалния интерес. 3. Изпълнителното дело не представлява фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение е прекомерно. 4.Размерът на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ не е изчислен правилно. Депозирани са особени искания за спиране на изпълнителното производство поради наличие на висящо административно производство по оспорване на ал. 6 на чл. 26 от ТТРЗЧСИ и за отвод на съдиите от ВТОС. В постъпило в законоустановения срок възражение взискателят по изпълнението С. Б. П., чрез процесуалния си представител по пълномощие заема становище за неоснователност на подадената жалба. Навежда подробни доводи за неоснователност на оплакванията в същата. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. В мотивите си, депозирани по реда на чл. 436/3/ от ГПК частният съдебен изпълнител обосновава действията си като извършени в съответствие със законовите разпоредби и константната и задължителна за съдилищата практика на ВКС по въпроса за приложението на т. 26 ТТРЗЧСИ. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните по изпълнението и като се запозна с приложеното копие на изпълнително дело № 463/2015г. по описа на ЧСИ Диана Колева, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна ,против обжалваемо действие на ЧСИ и с оглед наведените оплаквания, се явява процесуално допустима. Преди да се произнесе по основателността на подадената жалба срещу действията на ЧСИ, съдът счита, че следва да се произнесе по направеното в нея особено искане за отвод на всички съдии от състава на ВТОС. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1 ГПК за искания отвод – членовете на състава нито са заинтересовани от изхода на делото, нито се намират в особени отношения със страните по делото или с ЧСИ Диана Колева, чиито действия се обжалват, което да поражда съмнения за безпристрастност при постановяване на крайния акт. На следващо място фактът, че членове на съдебния състав са се произнасяли по казуси между същите страни, като са отхвърляни или уважавани претенции на някоя от страните, не би могло и не следва да се тълкува и приема като обстоятелство, навеждащо основателно съмнение за пристрастност. Затова съдът счита, че направеното искане за отвод на състава на съда е неоснователно поради липсата на визираните в чл. 22 ГПК предпоставки. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Изпълнително дело № *0463 по описа на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд Велико Търново, е образувано по молба на С. Б. П., чрез нейния процесуален представител по пълномощие, от 19.06.2015 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя срещу С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. за сумата от 500 лв., представляваща част от вземане с общ размер 5 000 лв., представляващо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.07.2011 г. ведно със законната лихва считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 177,92 лв., представляваща общия сбор на направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски. На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена от представител на същия, като в срока за доброволно изпълнение сумата, определена в ПДИ е постъпила по сметката на по сметка на ЧСИ Диана Колева . На 06.07.2015 г. е постъпило от длъжника възражение срещу обективираните в ПДИ такси и разноски по изпълнението. С обжалваното Постановление от 13.07.2015 г. ЧСИ Диана Колева се е произнесла по направените възражения. Уважено е единствено искането за преизчисляване размера на дължимата законна лихва от до датата на плащането. Така установената фактическа обстановка , налага следните правни изводи по възраженията, наведени в жалбата на С. Н. С.: 1. По възражението, че на взискателя не е дадена възможност да изпълни доброволно задължението си: Това възражение на практика обосновава довод за наличие на забава на кредитора, поради неоказано съдействие за изпълнение каквато съдът не счита, че е налице . Такава забава на кредитора е налице, когато изпълнението на длъжника е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено от длъжника. Тъй като дължимата престация е парична /носимо задължение/, кредиторът може да изпадне в забава само ако е отказал да получи дължимата сума. Непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да я преведе /в каквато насока са доводите на жалбоподателя/, не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. В тази хипотеза длъжникът е могъл да предприеме изпълнение по друг начин – плащане в брой или да депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това. 2. По възражението за недължимост на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и евентуално за нейното намаляване: Настоящият състав счита, че това възражение е неоснователно. В хипотезата на плащане след образуване на изпълнително дело и в срока за доброволно изпълнение, се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и в ТТРЗЧСИ, дори и към момента, не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Такова изключение, а именно промяната в т. 6 от т. 26 ТТРЗЧСИ, не действа към настоящия момент по силата на влязло в сила Определение № 10729 на ВАС по адм. дело № 10545/2014 г., с което е спряно действието на изменението в Тарифата. Това изменение не е имало действие и към момента на начисляване и удържане на пропорционалната такса. Поради гореизложеното възражението на длъжника се явява неоснователно. На следващо място, въззивната инстанция при обжалване действията на съдебния изпълнител съобразява материалноправните и процесуални норми действали към момента на постановяването на акта на СИ. Настъпилите в последствие промени от материалноправно естество не влияят върху правилността на действия на СИ извършени преди това. Предвид спряното към момента действие на ПМС 215/24.07.2014 г., съдът следва да се съобрази с действащата разпоредба такава каквато е била преди обнародването на процесното ПМС. С оглед горното въззивният съд намира и че не е налице основание за спиране на изпълнението до приключване на административното производство по посоченото административно дело. Размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която е пропорционална, се определя на базата на съответния размер на паричното вземане, за изпълнение на което е образувано изпълнителното дело. В случая таксата следва да се събере по т. 26, б. „В” , съгласно която за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10 000 лв. – 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Общият размер на претендираните от взискателя представлява сборът на сумите по изпизпълнителния лист, законната лихва от 11.07.2011 г. до датата на заплащане, адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Размерът на таксата според настоящия състав е изчислен правилно от частния съдебен изпълнител. Освен същата длъжникът дължи и заплатените от взискателя авансови такси, като по отношение на тяхната дължимост не са депозирани оплаквания в жалбата. 3.По възражението за недължимост разноските за адвокатско възнаграждение и евентуално за тяхното намаляване. За уговорения адвокатски хонорар в Договора за правна защита и съдействие, приложен към изпълнителното дело, има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на Адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора /в казуса на процесуалния представител по пълномощие на ищците/ от всяко трето лице. Чл. 55 респективно чл. 61 ЗЗД обаче възлагат в тежест на облагодетелстваните длъжници по вземането за разноски да възмездят платилото ги трето лице. Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изп. дело. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателя, по чиято молба е образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза в договора за правна защита и съдействие е договорено извършването на действия по образуване на изпълнителното дело от взискателя, както и действия по водене на същото. Ето защо на взискателя се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че на взискателя по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело в общ размер на 350 лева без ДДС или 420 лева с ДДС. Въпросът дали реално са извършени действия по процесуално представителство и в какъв обем, би могъл да се постави на обсъждане само ако се касае до хипотезата на намаляване на адвокатското възнаграждение. Тъй като то е определено и заплатено в минималните, предвидени в Наредба № 1/ 2004г. размери, този въпрос не следва да се обсъжда. Възнаграждението за адвокат е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно присъдено с обжалваното постановление за разноски. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното Окръжен съд Велико Търново Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. за отвод на състава на съда като НЕОСНОВАТЕЛНО. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. за спиране на изпълнението по изп. дело № *0463 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – ВТОС. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. жалба срещу Постановление от 13.07.2015 г. за разноските по и.д. № *0463 на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд Велико Търново като НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |