О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
04.07.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 04
юли 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2118 по описа за 2019 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба,
че подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на Р.И.И. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което
и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството,
въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор
за кредит „Бяла карта” № 507641 от 13 юни 2017г. между „Аксес Файнанс” ООД като
Кредитор и Р.И.И. като Кредитополучател. Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателя удостоверявал, че получил и се запознал
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищецът
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 16 октомври
2018г. между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С
подписването на процесният договор „Аксес Файнанс” ООД се задължил да предостави
на Р.И.И. револвиращ кредит
в максимален размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоявал чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Visa, а Кредитополучателят се задължавал да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо било да се
уточни, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора била предоставена
субективната възможност на Кредитополучателя по всяко време да усвоявал суми до
максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа, съобразно чл. 3, ал. 2 от
договора зависел изцяло от поведението на Кредитополучателя – би настъпил
единствено в случай, че същият усвоил част или в цялост максималния кредитен
лимит.
Заедно с подписване
на договора за кредит, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлявал изпълнение на задължението на Кредитодателя да предоставел
заемната сума. Страните били подписали и Приложение № 2 към договора за кредит
- Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa,
които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa
Р.И.И. усвоила сума в общ
размер на 500 лева от предоставения кредитен лимит, като дължимата към
настоящия момент главница била в размер на 491.16 лева.
Върху усвоения
размер на кредита, Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент,
инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в
настоящия случай същата била в размер на 137.25 лева за периода от 17 юни 2017г. - датата на първата транзакция
по кредитната карта до 07 март 2018г. - датата на настъпване на предсрочна
изискуемост.
Страните договорили,
в случай, че Кредитополучателят не заплащал текущото си задължение на падежа,
съгласно условията на сключения договор, същият се задължавал да представи на
Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за
което между Кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство
със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниквал при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължал на Кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била
включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала
за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в
който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на
Кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 186.34
лева.
Разпоредбите на
договора за кредит, предвиждали следното: Ако кредитополучателят не погасял
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да
предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплатял сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужила
за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, Ответникът дължал на Кредитодателят разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществявало и администрирало дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на Кредитополучателя.
В настоящия случай
Р.И.И.
дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 151.72 лева.
Следвало съда да има предвид, че разходите и
таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Поради трайната
забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника,
цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост била обявена на 07 март 2018г.. Считано от тази дата Р.И.И. дължала заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/
върху главницата в размер на 37.9
лева за периода от 08 март 2018г. - датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 18 януари 2019г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
През целия срок на
валидност на договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на
месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горе цитирания
договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист Р.И.И. продължавала ВИНОВНО да не
изпълнява задълженията си.
Моли съда да се
произнесе с решение, с което да признае за установено, по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД, ЕИК
********* съществуването
на вземането срещу Р.И.И., ЕГН ********** по Договор за кредит „Бяла карта"
с № 507641 от 13 юни 2017г. за сумата 491.16 лева главница; 137.25 лева договорна
лихва за периода 17 юни 2017г. до 07 март 2018г.;
186.34 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 151.72 лева разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
37.9 лева за периода от 08 март
2018г. датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до
18 януари 2019г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли
съда да осъди Р.И.И.
да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Посочена
е банкова сметка ***, по която могат да бъдат изплатени горепосочените суми:
IBAN: ***: BPBIBGSF
Банка:
„Юробанк България” АД
В законоустановения
срок по делото не е постъпил отговор от ответника Р.И.И..
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането за мораторна лихва на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 520/2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в
исковата молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на
задълженията си по същото.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Договор за кредит „Бяла карта” с № 507641
от 13
юни 2017г. и Приложение № 1 към
него; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.
между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
Приложение № 1 и Потвърждение към него; Уведомление
за цесията.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 520/2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и пълномощно
на юриск. Д.А..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 24.09.2019г. от 09.30ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: