№ 12
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000445 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 248 от
ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 10060/22.12.2022 г. от адвокат В. В. О. от
Софийска адвокатска колегия – пълномощник на Ц. Н. Н. и М. Я. Н., с
посочен съдебен адрес: С., ул. „И.“ 13, ап. 4. Иска се на основание чл. 248 от
ГПК да бъде изменено Решение 535/08.12.2022 г. по в.т.д. 445/2022 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив, като въззивникът КЗ ЗД „Б.И.“ АД бъде
осъден да му заплати като адвокатско възнаграждение сумата от 20760 лева
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В молбата се излагат мотиви, които се свеждат до това, че следва да
бъде определено и присъдено дължимото възнаграждение съгласно Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
съобразно правилата в редакцията „към ДВ бр. 88/04.11.2022 г., в сила от
08.11.2022 г.“, като дължимото възнаграждение следва да бъде по 10380 лева
с ДДС за всяко едно от представляваните лица, или общо 20760 лева с ДДС.
Постъпил е отговор с вх.№ 82/06.01.2023 г. от КЗ ЗД „Б.И.“ АД, в който
се заявява, че в постановеното решение разноските за присъдено адвокатско
възнаграждение са правилно изчислени, съобразно момента на сключване на
договора за правна помощ. Моли да бъде отхвърлена молбата.
Молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските
1
е подадена в срока за неговото обжалване по чл. 248, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – упълномощен адвокат на страни по делото, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна по следните съображения:
Адвокат О. е сключил договори за правна помощ с първоначалните
ищци по делото – Ц. Н. и М. Н. на 16.02.2020 г. (л. 288 и л. 289 от дело ПОС).
Съгласно раздел първи от двата договора страните са се договорили за
процесуално представителство по делото до окончателното му приключване
във всички инстанции. Относно договореното възнаграждение в раздел втори
на всеки един от двата договора е посочено, че правната помощ чрез
осъществяваното процесуално представителство пред съда на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв се предоставя безплатно.
Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. II от ЗАдв при условията на безплатна
адвокатска помощ и съдействие по ал. 1, съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и
осъжда другата страна да го заплати. Приложима е посочената по-горе
Наредба № 1.
Във въззивното производство не са представени други договори за
правна помощ.
Съдебното дирене и устните състезания пред настоящия съд са
приключили на 04.11.2022 г.
На същата дата е публикувана в ДВ 88 Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 1, като съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ същата е влязла
в сила три дни след обнародването и едва тогава става част от действащото
право.
Съдебното решение е постановено на 08.12.2022 г., като са присъдени
на адв. О. общо разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 8472 лева.
Приложимите норми при определяне на адвокатското възнаграждение
съгласно Наредба № 1 са с материално-правен характер и като такива имат
действие занапред. Не се откри придадена обратна сила на Наредбата за ИД
на Наредба № 1 обн. в ДВ 88/22 съгласно чл. 14 от ЗНА.
Ето защо моментът на сключването договорите за правна защита и
съдействие с оглед материално-правния характер на разпоредбите на Наредба
2
№ 1 (за които обратно действие не е предвидено) е релевантният при
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед действащите
разпоредби на Наредба № 1 към 16.02.2020 г., както и към момента на
приключване на устните състезания на 04.11.2022 г., настоящият съд е
определил дължимото адвокатско възнаграждение. Недопустимо е прилагане
с обратна сила на сочените от молителя материално-правни разпоредби.
С оглед на гореизложеното молба с вх.№ 10060/22.12.2022 г. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Апелативен съд - Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба вх.№ 10060/22.12.2022 г. от адвокат В. В.
О. от Софийска адвокатска колегия – пълномощник на Ц. Н. Н. и М. Я. Н., с
посочен съдебен адрес: С., ул. „И.“ 13, ап. 4 за изменение на основание чл.
248 от ГПК в частта му за разноските на Решение 535/08.12.2022 г. по в.т.д.
445/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Определението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението
му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3