№88
гр. Силистра, 11.07.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Виолета
Александрова
Кремена Краева
При
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 140/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.КЛОН
БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК *********, със седалище в гр. София, подадена чрез процесуален
представител срещу ЧАСТ от Решение № 32 от 20.02.2019г. постановено по гр.д. №
944/2018г. на РС – Силистра. С атакуваното решение първоинстанционния съд е
признал за установено, че Ю.М.Г., дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж”, рег.№ *********, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК *********, със седалище в
гр.София, следните суми:
4
306.51 лв. (четири хиляди триста и шест лева и петдесет и една стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски паричен заем PLUS-
12618441/28.01.2016г., заедно със законната лихва, считано от 29.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението;
73.75лв.
(седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) –възнаградителна лихва, дължима за периода
20.05.2017-20.06.2017г.;
390.34
лв. /триста и деветдесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава дължимо за периода 20.06.2017г.- 11.05.2018г.
Със
същото решение е отхвърлен, като неоснователен иска предявен от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№ *********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК *********, със седалище в гр.София, да бъде признато
за установено, че Ю.М.Г., му дължи сумата от 1008.24лв. (хиляда и осем лева и
двадесет и четири стотинки) – възнаградителна лихва, дължима за периода
20.07.2017г.-20.09.2021г. съгласно договор за потребителски паричен заем заем
PLUS- 12618441/28.01.2016г.
Първоинстанционният
съд е осъдил Ю.М.Г., да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”,
рег. № *********, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК *********, със седалище в гр.София, следните
суми:
170.60
лв. (сто и седемдесет лева и шестдесет стотинки) - разноски по гр.д.№
944/2018г. по описа на СРС;
136.69
лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) -разноски по ч.гр.д.№
688/2018г. по описа на СРС.
Въззивникът
– “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК *********, със
седалище в гр. София, ж.к. „Младост 4“ „Бизнес парк“ София“, сграда № 14, не е
доволен от първоинстанционното решение в отхвърлителната му част считайки, че
същото е неправилно. В тази връзка желае въззивния съд да отмени решението в
атакуваната част, а вместо него да постанови друго, с което изцяло да уважи
предявените искови претенции. Излага доводи в подкрепа на жалбата си.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата – Ю.М.Г.,
редовно уведомена за жалбата, не изразява становище по нея.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение
първоинстанционният съд е приел, че сумата от 1008.24лв.
(хиляда и осем лева и двадесет и четири стотинки) претендирана от въззивника ищец, като дължима
възнаградителна лихва за периода 20.05.2017г.-20.02.2021г. съгласно договор за
потребителски кредит заем PLUS- 12618441/28.01.2016г.,. представлява
бъдещи лихви по договора, които длъжникът би платил, ако кредитът не беше обявен
за предсрочно изискуем поради, което те не са част от предоставената в заем
сума и следователно не е възможно за станат предсрочно изискуеми в хипотезата
на чл. 432 от ТЗ и чл. 71 от ЗЗД. /В този смисъл е и Определение №
257/04.07.2018г. постановено по ч.в.т.д.№ 98/2018г. по описа на СОС,
постановено по аналогичен случай/. С този мотив е отхвърлена осъдителната
искова претенция.
Въззивникът не споделя коментираните по
– горе аргументи на първоинстанционния съд. За да обоснове жалбата си сочи
съдебна практика според, която при обявена предсрочна изискуемост на банков
кредит за потребление непадежираните до този момент анюитетни вноски стават
също изискуеми. Допълнително в подадена преди провеждане на откритото съдебно
заседание писмена молба въззивника се позовава и на т.р.- № 8 от 02.04.2019г.
постановено по т.д. № 8/2017г. на ВКС доводи, от което сочи в подкрепа на
жалбата си.
ОС не споделя въззивните аргументи, а
кредитира мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл.
272 от ГПК. Съдебната практика по спорния в настоящото производство въпрос дали
са дължими непадежиралите анюитетни вноски за лихви след обявяването на
предсрочната изискуемост или не е противоречива. Налице са актове на ВКС и в
двата смисъла, а посоченото от въззивника тълкувателно решение урежда случаите,
в които обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е съобщено на длъжника
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК. Видно от материалите приложеното заповедно производство същото е
инициирано по реда на чл. 410 от ГПК, а в точка 14 от Заявлението изрично
кредиторът е посочил, че е изпратил изрично уведомление на длъжника, което
мотивира съда да приеме, че в тълкувателния съдебен акт се касае за хипотеза –
различна от настоящата.
По тези съображения настоящият въззивен
съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд, за правилни, поради
което атакуваното решение следва да се потвърди, а жалбата срещу него да ес
отхвърли, като неоснователна
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 32 от 20.02.2019г. постановено по гр.д. №
943/2018г. на РС – Силистра..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: