Определение по дело №513/2016 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 506
Дата: 7 юни 2016 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20161510100513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2016

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

IV

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

07.06.

 

2016

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

513

 

2016

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от „МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев № 17, ет. 1, офис 208, ЕИК: *********, представлявано от Христо Йовев - управител, чрез: юрисконсулт К.Б. срещу Л.Д.К., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, с която искова молба са предявен искове с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  чл. 92 ЗЗД.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищецът твърди, че ответникът и „Макс Телеком” ООД са сключили договор за услуги „Данни - Физическо лице” с № DE300112270712001 0т 27.07.2012г. за предоставяне на услугата „мобилен достъп до интернет услуги“ за срок от 24 месеца. Със сключването на договора ответницата се задължила да предплаща ежемесечно такса в определен размер. В полето „Заявка за услуги“ от индивидуалния договор е посочен размерът на таксата /при промоционални условия, подробно описани в индивидуалния договор/, а именно - 9.95 лева. В полето със заглавие „Допълнителна информация“ е разписано какъв е размерът  на месечните такси за съответния месец при промоционалните услвия, а именно както следва: „При подписване на 24-месечен договор, месечната такса за първите  три месеца и последните 3 месеца от договора е 9, 95 лв. с включен ДДС. Месечната такса за услугата в периода 4-ти - 21-ви месец е 24, 90 лв. с включен ДДС.“. Със сключването на договора ответницата е приела общите условия на ищеца за урждане на взаимоотношения между ищеца и потребители на интернет услуги. Таксите по договора са дължими за всеки период отчитане, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат абонаментен характер, издаването на ежемесечни фактури е уредено в чл. 10.9 от ОУ на ищеца,  издадена е фактура № ********** от 01.02.2013г. за обща стойност в размер на 74, 70 лв.,, която е за задължения за три периода на отчитане, както следва: 01.12.2012г. – 31.12.2012г., 01.01.2013г., както и 01.02.2013г. – 28.02.2013г., която сума включва три абонаментни месечни такси в размер на 20. 75 лева без включен ДДС за посочените по-горе периоди, видно от приложението, което е неразделна част от фактура № ********** от 01.02.2013г. Твърди, че Договор № DE300112270712001 от 27.07.2012г. е прекратен на основание т. 6.8 във връзка с т. 6.8.1 и т. 10.20 от ОУ, а поради предсрочното прекратяване на Договор № DE300112270712001 от 27.07.2012г. ответникът дължи и неустойка в размер па 374, 44 лв.  за периода от 01.03.2013г. до 27.07.2014г. Сочи, че на 18.12. 2014г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект” ООД, по силата на който вземането предмет на настоящото производство е прехвърлено на „Макс Колект” ООД и то е новият кредитор по задължението. Към сключения „Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18 12.2014г. е подписано приложение № 1, което е неразделна част от договора и в което Приложение № 1 е описано и индивидуализирано  прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. „Макс Телеком“ ООД е упълномощило „Макс Колект” ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.  Поради горното, за да събере просроченото задължение, „Макс Колект“ ООД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС - Дупница  против ответника и било образувано ч.гр.д № 193/2016г., 4-ти състав, по описа на същия съд и е издадена и връчена на ответника заповед за изпълнение на парично здължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, а ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми. Не претендира сумата в размер на 22, 75 лева – лихва за периода 17.02.2013г. – 15.02.2016г. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозирано „възражение” от ответника, в което същият прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  чл. 92 ЗЗД.

           Ответникът прави възражение с правно основание чл. 111 ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за услуги „Данни - Физическо лице” с № DE300112270712001 0т 27.07.2012г. за предоставяне на услугата „мобилен достъп до интернет услуги“ за срок от 24 месеца, че е изпълнил задължението си по сключения между тях договор, както и размера на претендираните суми. В случая следва да докаже и описаното в исковата молба цесионно правоотношение, по силата на което извежда активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.          

           Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се изиска и приложи към настоящото гр. дело ч.гр. № 193/2016 г. по описа на РС – Дупница.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.06.2016г. от 11, 10 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от възражението на ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

 

           Да се изиска ч.гр. № 193/2016 г. по описа на РС – Дупница.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: