Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
05.03.2020 г. град К.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седемнадесети февруари година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело №2854
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,
ал.1 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата молба ищцата чрез пълномощника си адвокат М.К.
твърди, че с ответника сключили граждански брак на г. в град П.. От брака си
имали родено едно дете – вече пълнолетно.
Заявява, че след сключването на брака им заживели заедно
с майката на ответника в нейно жилище в гр. В.. От самото начало не била приета
добре в този дом. Ответникът се вслушвал само в мнението на майка си по всички
въпроси. Не я зачитал изобщо, макар че изпълнявала волята на свекърва си като
кръстила детето с нейното име - Л. Отношението към нея не се променили, животът
им не вървял на добре, меродавно винаги било мнението на свекърва ѝ.
Изнесли се и заживели в апартамент на ответника в гр. В. При обсъждане и
вземане на важни решения често имали разногласия. Години наред работела като
магазинер в негов собствен магазин и във връзка с тази работа се създавали
финансови недоразумения от негова страна. Много често изпадал в неадекватни за
моментната ситуация настроения. Все повече установявала несходства в характерите
и разбиранията им, което се задълбочавало и давало отражение в качеството на
съвместният им живот. С всяка измината година животът ѝ с ответника се
превърнал в постоянно безпокойство за нея. Физически посегнал над нея и заедно
с детето напуснала семейното жилище в края на месец год.
Твърди, че се установила да живее при нейните родители в
гр. П. и близо години с ответника са в
трайна фактическа раздяла. Отчуждили са се напълно, не поддържат никакви
контакти по между си. Всеки от тях е установил самостоятелен живот. Бракът им
съществувал само формално, изпразнен от смисъл и съдържание.
С оглед на горното, намира, че в бракът ни е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира въпроса за вината,
като предостави ползването на семейното жилище на ответника и постанови
занапред да носи предбрачното си фамилно име – С. Не претендира за присъждане
на разноски. Съгласна е да постигнат споразумение за прекратяване на брака им в
горния смисъл. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. К.,
която моли съда да прекрати гражданският брак между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Заявява, че не
претендира за предоставяне ползването но семейното жилище.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.Й.Й..
Ответника не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения
иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак от г., страните са сключили
граждански брак на г. в град П., за което е съставен акт за граждански брак № от
същата дата /лист 3/. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
Представено е удостоверение за доходи изх. №., издадено от „П.“ ЕАД клон П.,
от което се установява, че за периода от месец октомври 2018г. до месец
септември 2019г. ищцата е получила брутен доход
в общ размер на 12 829.71 лева.
От представената по делото декларация за семейно и и материално положение и имотно състояние на
ищцата Т.Й.К. се установява, че същата
притежава 1 /2 ид.ч. от дворно място и 1
/2 ид. част от къща в град П. – по наследство. Посочено е, че не получава
доходи от свободни професии и от наеми и хонорари.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Н.Н..
От показанията на свидетелката Н. се установява, че познава ищцата „ от 15
и повече години“. Заявява, че от 13 – 14 години Т. и А. не живеели заедно. .Когато се разделили Т.
взела детето и се прибрала в П.. Знаела от ищцата „как й е посягал
неадекватен“. Когато живеели във В. Т.
била подложена на „психически и
физически натиск е упражняван над нея“. Свидетелката сочи, че ищцата не е имала
„възможност да изрази мнение, когато са живеели във В.“, като ответника не й
давал възможност да изрази мнението си и „той е слушал само майка си“. Твърди,
че след раздялата на страните ответника не е търсил контакти с Т. и „не е
търсил детето си“.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК,
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират
характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство.
Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които
различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели
до разногласия между страните, до конфликти, прерастващи в скандали. Между тях
няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената
семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от
обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото
се между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез
взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството
си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищеца и
на ответницата е трайно установено. Разстройството на брака е
непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване
и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла, която е
задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата
отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може
да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий
интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е
невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината
за разстройството на брака, тъй като
никой от съпрузите не е поискал това.
По отношение на фамилното име
След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното
си фамилно име С.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела
са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По
изложените по – горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на
40,00 лева, платима по равно от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Т.К.Й., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адвокат М. К. и А.Й.Й., ЕГН **********,*** сключен с
акт за граждански брак №. в град П., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име С.
ОСЪЖДА Т.К.Й., ЕГН **********,***, съдебен
адрес ***, чрез адвокат М. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА А.Й.Й., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд - С.
Районен съдия: