РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Елин Пелин, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20251820100612 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл. 150 от СК за увеличение на присъдената издръжка
на малолетния ищец Р.Т.С., действаща чрез своята майка и законен
представител Т.Р.М.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетното дете
Р.Т.С., като последния е осъден да й заплаща издръжка в размер на 180 лв.,
съгласно Решение №166 от 29.11.2022 г. на РС Елин Пелин, с което е
прекратен брака между страните и е определена издръжка на малолетното
дете. Сочи, че са налице основания за изменение на първоначално
присъдената издръжка, свързани със значително увеличаване на дохода на
ответника и изменение на потребностите на детето, свързани с това, че
посещава учебно заведение в друго населено място и предполага три хранения
в рамките на учебния процес, като бащата не участва в отглеждането и
възпитанието на детето. Сочи, че е налице изменение на икономическата
обстановка в страната и повишаване на цените, както и е налице
новонастъпило обстоятелство свързано с отпадане на задължението на бащата
да заплаща издръжка на по-голямо си дете. Искането е присъдената издръжка
да се увеличи от 180 лв. на 600 лв., считано от 01.01.2025 г.
С протоколно определение от 29.08.2025 г., съдът е допуснал уточнение
на претенция за увеличаване на присъдената издръжка за минал период,
считано от 01.01.2025 г. до датата на завеждането на исковата молба
03.06.2025 г., за пет месеца в размер на 420 лева месечно или в общ размер на
2100 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на
1
присъдената издръжка, като я увеличи от 180 лв. на 600 лв., считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда /03.06.2025 г./ до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, както и увеличаване на
издръжката за минал период за разликата над сумата от 180 лв., считано от
01.01.2025 г. до датата на завеждането на исковата молба 03.06.2025 г., за пет
месеца в размер на 420 лева месечно или в общ размер на 2100 лв. Претендира
за направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
Ответникът подава отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Не оспорва, че е баща на детето Р., както и че заплаща издръжка в размер на
180 лв. Признава иска до размера от 270 лв., с оглед приложение на
разпоредбата на чл.142, ал.2 СК. Оспорва да са налице обстоятелства, които
да обуславят увеличаване на издръжката над този размер. Възразява, че не са
налице специални потребностите на детето, а посещението на учебно
заведение в друго населено място е било налице и към датата на
постановяване на Решение №166 от 29.11.2022 г. на РС Елин Пелин. Оспорва
да е налице значително увеличаване на дохода на ответника. Сочи, че от
първоначалното определяне на издръжката са изтекли по-малко от 3 години,
като детето Р. е в 4 клас и нуждите са й обичайни за деца на нейната възраст.
Моли за отхвърляне на иска за разликата над признатия размер от 270 лв. до
пълния размер на иска от 600 лв., в това число и за претенцията за минал
период. Претендира разноски.
За да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 150 от СК,
съдът приема следното от фактическа страна:
По делото е признато за безспорно, че малолетния ищец Р.Т.С. е дете на
ответника и в тежест на ответника, негов баща, е възложена ежемесечна
издръжка от 180 лв. с влязло в сила Решение №166 от 29.11.2022 г. по гр.дело
№1135/2022 г. на РС Елин Пелин.
От приетата служебна бележка с изх.№121/20.06.2025г., издадено от СУ
„Х.Б.“ – с.Г.М. се установява, че детето Р. Т. С. е редовна ученичка в 4а клас за
учебната 2024/2025 г.
От приетата служебна бележка с изх.№3-1164/23.06.2025г., издадена от
Военно формирование *********- с.Г.М., се установява, че бащата на детето
Р. е военнослужещ и за периода м.06.2024 г. -05.2025 г. е получавал
възнаграждение между 2176.76 лв. и 4159.69 лв.
От приетата служебна бележка с изх.№3-788/16.04.2025г., издадена от
Военно формирование *******- с.Г.М., се установява, че майката на детето Р.
е военнослужеща и за периода м.10.2024 г. -03.2025 г. е получавала
възнаграждение между 2264.46 лв. и 4512.91лв.
От постъпилия по делото социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Елин Пелин с вх.№ 4612/19.08.2025 г. се установява, че от
брака на Т.Р.М. и Т. П. А., са родени децата Р.Т.А. /11 г./ и М.А. /19 г./.
Съгласно представения социален доклад основни грижи за детето Р. се полагат
от неговата майка, с помощта и подкрепата на разширеното й семейство. По
данни на г-жа М. бащата заплаща регулярно определената издръжка от 180 лв.
2
Посочено е, че жилището на майката Т. М. е в с.Г.К. и е триетажна масивна
къща, собственост на баща й. Отразено е, че г-жа М. живее на втория етаж,
заедно с двете си дъщери, като хигиенно-битовите условия са много добри.
Жилището на адреса на бащата в с.Г.К. е масивна двуетажна къща, семейна
собственост, в много добро техническо състояние. В жилището е обособено
лично пространство за нуждите на Р., която периодично посещава адреса.
Отразено е, че съжителстващи лица на адреса на майката са нейните родители
и по-голямата й дъщеря М.А., която е приета за студент /1-ва година/. В
социалния доклад е отразено, че Р. е завършила с отличен успех 4 клас, като
участва в допълнителни занимания по волейбол и в детска вокална група.
Според становището на ДСП Елин Пелин е налице емоционална връзка
родители-дете, като Р. поддържа връзка с разширените семейства на
родителите си.
С представените от родителите на Р. декларации за семейно и
имуществено състояние, същите декларират сходен доход /около 3000 лв./,
липса на притежавано недвижимо имущество и собственост на МПС за всеки
от двамата поотделно.
При изслушване на майката Т. А. по реда на чл.59, ал.6 СК, същата
заявява, че разходите на Р. само за училище са около 400 лв., като
допълнително се закупуват дрехи, тетрадки, учебници, обувки. Заявява, че
дава на Р. по 5 лв. джобни, като ходи до училище в с.Г.М. с автобус. Завява, че
бащата на Р. не й давал допълнително повече от 5- 10 лв., като подаръци от
него получава само за рождения си ден.
При изслушване на бащата Т. А. по реда на чл.59, ал.6 СК, същия
заявява, че дава на Р. отделно от издръжката по 50 -100 лв. през месец.
Заявява, че се виждат често с детето, като скоро са се върнали от море. Сочи,
че детето няма интереси които не са удовлетворени, както и специфични
нужди.
От прието допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна
карта за физически лица от дата 07.08.2023г. се установява, че на майката е
представен кредитен лимит по кредитна карта в размер на 2000 лв., като по
делото не са представени доказателства за ползване на кредитния лимит и
размера на задълженията по кредитната карта. Останалите приети
доказателства не установяват наличие на конкретни кредитни задължения на
майката Т. А..
От представеното платежно нареждане от 21.07.2025 г., се установява, че
майката Т. А. е направила плащане в размер на 950 лв. с основание: UNSS.
Други писмени доказателства от значение за спора страните не са
ангажирали.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
3
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат – по аргумент чл. 142, ал. 1 от СК. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, който
съгласно Постановление на Министерски съвет ПМС № 359/23.10.2024 г. за
определяне на нов размер на МРЗ за страната от 01.01.2025 г. е в размер на
1077 лв. Доколкото чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималния размер на
издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалния минимален размер на издръжката
считано от 01.01.2025 г. е 269.25 лв. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете“. При действащата нормативна уредба съдът
не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е
в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една
страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга - от
възможностите на лицето, което я дължи – по аргумент на чл. 142, ал. 1 от СК.
От една страна съдът следва да прецени нуждите на детето, като
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Разбира се,
това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина
на живот на семейството, стандартът, доходите, социално обкръжение и т. н.
Важно е детето да живее така, както би живяло и без да се е случила раздялата
между родителите му. Всеки един от тях, въпреки раздялата, е длъжен да
поеме своята част от отговорността към детето си. Другият критерий е
възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът
отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали
има задължение за издръжка към други лица.
Съдът намира, че действително от определяне размера на издръжката на
детето Р. е изминал значителен период от време /почти 3 години/, като в
същото време са налице обстоятелства, които обуславят изменение на
определената издръжка. Настъпила е промяна и в размера на минималната за
страната работна заплата, която считано от 01.01.2025 г. е 1077 лв.,
респективно увеличен е размерът на минималната издръжка на едно дете
съгласно чл. 142 от СК, който възлиза на 269.25 лв. лв. Безспорно е, че детето
е ученичка и има разходи за училище. Съдът приема за доказано, че детето е в
период на активен растеж и се налага често да му се закупуват дрехи и обувки,
които също съставляват отделен разход. Безспорни са обичайните битови
разходи – за храна, отопление, лекарства, които детето има ежемесечно. По
делото не са събрани доказателства детето Р. да посещава някакви платени
извънкласни дейности, които да съставляват допълнителен разход при
отглеждането му.
С оглед установените по делото обстоятелства съдът намира, че е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, като може да се
направи обоснован извод, че са нараснали нуждите на имащия право на
издръжка.
4
Относно възможностите на бащата – същият е работоспособен, като от
събраните по делото доказателства се установява че е осигурена на доход,
значително по-висок от минималната работна заплата, като последния
получава нетни трудови възнаграждения в размер над 3000 лв. От друга
страна бащата няма задължения да издържа други непълнолетни деца.
Идентично е положението и на майката относно получавания размер на
трудово възнаграждение и задължение за издръжка на други непълнолетни
деца.
Дори и след раздялата родителите следва да обезпечат децата си така, че
те да имат стандарт, какъвто семейството е имало преди прекратяването на
брака, като детето не бива да бъде поставено в различно положение от това,
при което би било като отглеждано от двамата си родители.
При така констатираните разходи на детето, съдът намира, че месечно за
неговите обикновени, обичайни нужди, които стоят в основата на
определяната издръжка, са необходими около 700 лв. Вземат се предвид
разходите за храна, битови разходи, облекло, здравни и образователни
потребности, развлечения в рамките на обичайното за възрастта. Тъй като
детето се отглежда от майката и тя полага всички преки грижи за него, то
логично е бащата да поеме по-голямата част от доказаните месечните разходи,
които има детето, а именно 400 лв. В тази връзка следва да се има предвид, че
майката упражнява родителските права и полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Усилията, които се полагат в този
случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, която този родител дължи – Постановление № 5 от 1970 г.,
Пленум на ВС.
Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от
майката на детето, независимо дали същата има възможност за това, работи ли
или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно
задължение на родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да
отраснат здрави, да се образоват, за да имат добра житейска реализация. В
случая от събраните по делото доказателства се установи, че майката
реализира постоянни доходи от трудова дейност, поради което останалата част
от 300 лв. от месечните разходи на непълнолетното дете, ведно с
непосредствените грижи следва да продължат да се поемат от майката на
детето, предвид установеното положение до момента.
Ето защо искът за увеличаване размера на определената издръжка от 180
лв., следва да се уважи до размера от 400 лв., считано от датата на завеждане
на исковата молба 03.06.2025 г., като в останала част следва да се отхвърли
като неоснователен.
Доколкото с настоящото решение съдът присъжда издръжка, следва
съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1 ГПК да постанови и
предварителното му изпълнение (в този смисъл Определение № 9 от 5.01.2011
г. на ВКС по ч. гр. д. № 658/2010 г., IV г. о., ГК).
По отношение на искането за увеличаване на присъдената издръжка за
5
минал период, съдът намира следното:
Според чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, а
съгласно чл.149 СК „издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година преди предявяването на иска”; когато обаче се иска намаляване
или увеличаване на издръжка, това изменение важи от момента на
предявяване на иска, независимо от това, че изменените обстоятелства са
настъпили по-рано, защото за времето до предявяване на иска по отношение
на получаващия издръжка е налице влязлото в сила решение за нейното
присъждане и неговата сила на присъдено нещо е пречка за прилагане на
чл.149 СК-2009 г. (в този смисъл за задължителните указания по прилагането
на закона, дадени с ППВС №5/1970 г., т.21). Възможността да бъде присъдена
издръжка за минал момент е предвидена в чл.149 СК като изключение от
правилото, че съдебното решение установява и внася безспорност в
отношенията между страните за в бъдеще, тъй като вземането за издръжка
цели задоволяване на основни нужди на правоимащия, поради което и законът
предоставя особена закрила на лице, което има право на издръжка да я търси
за минал период, за който нуждата от издръжка е била налице. Изключението
следва да се тълкува ограничително и при вече присъдена издръжка нейното
изменение може да се иска само за в бъдеще, но не и за минал момент. При
изменение на обстоятелствата правоимащото лице следва да поиска
преразглеждане размера на издръжката, което законът допуска да се
осъществи само за в бъдеще - тук специалната закрила при първоначално
определяне на издръжката не е необходима, тъй като издръжка е присъдена и
за този минал период не може да се презюмира нуждата от такава.
Следователно искът за изменение на определена издръжка за минал период е
процесуално недопустим (така-Определение №393/08.07.2009 г. по ч.гр.д.
№360/2009 г. на ВКС-ІV г.о.), поради което и производството по делото в
частта относно искането за увеличаване на присъдената издръжка за минал
период за разликата над сумата от 180 лв., считано от 01.01.2025 г. до датата
на завеждането на исковата молба 03.06.2025 г., за пет месеца в размер на 420
лева месечно или в общ размер на 2100 лв., следва да се остави без
разглеждане, като недопустимо, а производството в тази част да се прекрати.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от
иска за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., от което по
съразмерност се присъжда 267 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска. Ответникът е ангажирал доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., като съдът намира за основателно
релевираното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и намали същото до предвидения минимален размер от 500
лв., съгласно чл.7, ал.1, т.6 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, от което по съразмерност се присъжда 167 лв.
6
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от
ТДТГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на РС-Елин
Пелин държавна такса върху увеличения размер на издръжката, възлизаща на
316.80 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на присъдената с влязло в
сила Решение №166 от 29.11.2022 г. по гр.дело №1135/2022 г. на РС Елин
Пелин ежемесечна издръжка, която Т. П. А., ЕГН **********, с адрес: с. Г.К.,
общ.Г.М.", С. обл. е осъдена да заплаща на детето си Р. Т. С., с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Т.Р.М.. ЕГН
**********, като я УВЕЛИЧАВА от 180 лв. на 400 лв. , считано от
03.06.2025 г. - датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на
детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400 лв. до пълния
предявения размер от 600 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ОСТАВЯ без разглеждане и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по делото в частта относно искането за увеличаване на
присъдената издръжка за минал период за разликата над сумата от 180 лв.,
считано от 01.01.2025 г. до датата на завеждането на исковата молба
03.06.2025 г., за пет месеца в размер на 420 лева месечно или в общ размер на
2100 лв.
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН **********, с адрес: с. Г.К., общ.Г.М.", С.
обл.ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т.ева Спасова , с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Т.Р.М. ЕГН **********, сумата от 267
лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. Т. С., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Т.Р.М.. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Г.К., общ.Г.М.", Софийска област сумата от 167 лв.
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН **********, с адрес: с. Г.К., общ.Г.М.", С. обл.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Елин Пелин държавна такса върху
увеличената издръжка в размер на 316.80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от обявената дата на постановяване на решението
/12.09.2025 г./. Частта на решението, с която е допуснато предварително
изпълнение, на основание чл. 244 от ГПК подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от обявената дата на постановяване на решението
/12.09.2025 г./.
Частта на решението, с която е прекратено производството като
7
недопустимо има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от обявената дата на постановяване на решението
/12.09.2025 г./.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8