Решение по дело №2270/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 205
Дата: 7 май 2009 г. (в сила от 7 май 2009 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20092120102270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер 703                                                  07.05.2009 г.                                                        гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                   ІV-ти граждански състав

На:         тридесети април                                                                      Година: две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

Председател: ІV гр. състав

 

Секретар         ІV гр. състав

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията бр. гражданско дело номер 2270 по описа за 2009 година

 

Производството по делото е по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.100 СК.

Образувано е по молбата на М.Д.Р. и Р.С.Р.,***, с която се иска от съда, на основание чл.100 СК, да прекрати сключения между тях граждански брак, поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Представят постигнато между тях споразумение по чл.101 СК относно родителските права и издръжката на децата, личните и имуществените си отношения, семейното жилище и фамилното име на съпругата. Ангажират доказателства.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, поддържат молбата за развод и молят съда да прекрати брака, като утвърди постигнатото между тях споразумение.

Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас, уведомена за производството на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, не изпраща представител за участие в производството. Представя социален доклад относно положението на детето на страните.

 

Бургаският районен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявена е молба за развод на основание чл.100 СК.

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 20.09.1997 г. в гр.Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № ... г. на Община Бургас. Бракът е първи и за двамата съпрузи, видно от представената статистическа карта. Предвид обстоятелството, че от сключването на брака са изминали три години, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.100, ал.2 СК и искането за развод по взаимно съгласие е допустимо.

От брака си страните имат родени две деца – Н. Р. Р., родена на ... г., ЕГН **********, и П. Р. Р., роден на ... г., ЕГН **********. От представения социален доклад е видно, че семейното жилище, в което съпрузите живеят, е било лична собственост на съпруга Р., придобито от него по наследство, като впоследствие е прехвърлено на малолетните деца на страните. По отношение на това жилище страните са се споразумяли същото да остане да се ползва от съпругата заедно с малолетните деца.

По време на брачното си съжителство страните не са придобили недвижими имот, които да съставляват СИО, а движимите вещи са поделили извънсъдебно, нямат претенции към притежаваните от всеки от тях банкови сметки, както и към фирми и дялови участия.

 

И двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат предявената от тях молба. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. С оглед на което, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака.

Молителите представят подписано от тях споразумение по чл.101 СК, с което са уредени въпросите относно упражняването на родителските права и издръжката на роденото от брака дете, личните и имуществените им отношения, семейното жилище и фамилното име на съпругата. Съдът намира, че с представеното споразумение интересите на децата са защитени в пълен обем, преценява същото като пълно и непротиворечащо на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40 лв., която с оглед постигнатото от страните споразумение следва да се възложи в тежест на молителката Р.. Предвид обстоятелството, че при завеждане на молбата за развод молителката Р. е заплатила държавна такса от 40 лв., следва да се приеме, че от тази сума 25 лв. представляват държавната такса по чл.6, т.1 от Тарифата, поради което молителката следва да заплати такса по чл.6, т.3 от Тарифата в размер на 25 лв. На основание чл.7 от Тарифата молителят Златев дължи държавна такса в размер на 93,60 лв. върху присъдените издръжки на децата.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 ГПК, вр. чл.100 СК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на ... г. в гр.Бургас с акт за граждански брак № ... г., между М.Д.Р., ЕГН ********** и Р.С.Р., ЕГН **********,***, поради постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за развод.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.Д.Р., ЕГН ********** и Р.С.Р., ЕГН **********, споразумение за следното:

 

1. РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака на страните деца – Н. Р. Р., родена на ... г., ЕГН **********, и П.Р. Р., роден на ... г., ЕГН **********, се предоставят за упражняване на майката М.Д.Р., като бащата Р.С.Р. ще има право на лични контакти с децата всяка втора и четвърта седмица на месеца, както следва – от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.

2. Бащата Р.С.Р., ЕГН **********, ще заплаща месечна издръжка на малолетните си деца Н. Р. Р., ЕГН ********** и П. Р. Р., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законна представителка М.Д.Р., в размер на 70.00 лв. (седемдесет лева) месечно за детето Н. Р. и в размер на 60.00 лв. (шестдесет лева) месечно за детето П. Р., считано от подаване на молбата за развод – 01.04.2009 г. до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Издръжката следва да се заплаща до десето число на месеца.

3. Семейното жилище, находящо се гр.Б., ж.к.”...”, бл.13, вх.6, ет.4, ап.11, се предоставя за ползване на съпругата М.Д.Р. заедно с малолетните деца Н. Р. и П. Р..

4. Страните не притежават недвижими имоти, придобити по време на брака им, а движимите вещи са поделили извънсъдебно и нямат претенции от имуществен характер.

5. Страните нямат взаимни претенции към фирмите и дяловете в търговски дружества, които притежава всеки от тях, както и към притежаваните от тях банкови сметки.

6. Страните не си дължат взаимна издръжка.

7. След прекратяване на брака съпругата М.Д.Р. ще възстанови предбрачното си фамилно име – Ш.

8. Разноските по делото се поемат от съпругата М.Д.Р..

 

С настоящото споразумение страните уреждат изцяло своите лични имуществени и неимуществени отношения и за в бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг.

 

ОСЪЖДА М.Д.Р. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.Бургас държавна такса за допускане на развода в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА Р.С.Р. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.Бургас държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 93.60 лв. (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки).

 

Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ІV гр. състав

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Е. Х.