ОПРЕДЕЛЕНИЕ №351/6.2.2019г.
06.02.2019
г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХV –ти граждански състав
На 06.02
2019 година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:
МАРИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
Христова
ч.гр.д.№ 5090 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Профи Кредит България“
ЕООД против М.И.И., с която се иска да бъде прието за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3549/2018 г. по описа на ЯРС, а именно – сумата
от 1884, 82 лв. – незаплатено задължение по договор за потребителски кредит,
ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението.
В молба-уточнения от 16.01.2019 г. и 905.02.2019 год. ищецът е посочил, че
всъщност сумата от 1884, 82 лв. не е
цялата главница, а само част от нея в размер на 786, 42 лв. представлява неизплатена главница по процесния договор за потребителски кредит, като останалите
суми са, съответно: договорна лихва /договорно възнаграждение/ в размер на 264,
52 лв. и неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 833, 88 лв.
С оглед така направените уточнения на иска и при
проверката на допустимоста му по реда на чл. 130 от ГПК, и като се запозна със заповедното производство по ч.гр.д. № 3549/2018 г.
на ЯРС, настоящият съдебен състав намира, че искът е недопустим за горницата
над сумата от 786, 42 лв. до сумата от 1884, 82 лв. Правното основание на предявения иск е чл.
422 от ГПК и предмета на делото е строго очертан от издадената вече заповед за
изпълнение. Същата е издадена за следните суми: 1884, 82 лв. – главница, 40 лв.
такси и 12,17 лв. – лихви за забава /лихвите за забава и таксите не се
претендират в производството по чл. 422 от ГПК/. Видно от заповедното
производство, заповедта е била издадена в съответствие с претенциите на
заявителя в подаденото заявление, които са били конкретизирани по същия начин.
За първи път едва в производството по чл. 422 от ГПК ищецът посочва, че
всъщност само 786, 42 лв. от претенцията му е главница по договора за
потребителски кредит, а останалите суми са договорна лихва и неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Подобно изменение на претенцията и въвеждане на нов спорен
предмет в иска по чл. 422 от ГПК е недопустимо. Ето защо, производството по чл.
422 от ГПК следва да продължи единствено за установяване дължимост
на сумата от 786, 42 лв., представляваща
неизплатена главница по процесния договор за
потребителски кредит, като по отношение на останалите суми на твърдяното
основание, исковата молба следва да бъде върната, тъй като производството в тази
част е недопустимо.
Мотивиран от горното и на осн.чл.130
от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД против М.И.И. В ЧАСТТА, с която
се иска да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищеца– договорна лихва /договорно възнаграждение/ в размер на 264, 52 лв. и неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 833, 88 лв., и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 5090/2018 г. по описа на ЯРС в тази част, поради
недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца пред ЯОС.
След влизането му в сила делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: