№ 548
гр. Варна, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500023 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Агро Финанс Консулт“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №5, представлявано от Георги
Русенов, действащо чрез юрисконсулт Десислава Атанасова Стоянова, против Решение
№270 от 17.10.2024г. постановено по гр.д.№46/2024г. на Районен съд Провадия, с което е
уважен предявеният от И. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Ц. О.“ №***, вх.*,
ап.**, със съдебен адрес: гр.Провадия, ул.“Димитър Грънчаров“ №16, чрез адв.Р. И., против
жалбоподателя и З. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“М. Д.“ №**, ап.*, иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради
заобикаляне на закона, на сключеният между ответниците Договор за наем на земеделска
земя от 29.03.2021г. вписан в СВп. с акт № ***, том **, дело № ***, със срок от три години и
Договор за наем на земеделска земя от 29.03.2021г. вписан в СВп. с акт № ***, том **, дело
№***, със срок от три години, тъй като със сключването на описаните договори се постига
уговаряне на срок надвишаващ разписания максимален такъв в чл.229, ал.2 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалният закон и в разрез със
събраните по делото доказателства. Поддържа, че при постановяване на атакуваният
съдебен акт, съдът не е съобразил, че нищожността на договор при условията на чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД е необходимо, е обусловена от кумулативното наличие на сключени две или
повече действителни сделки с цел постигане на забранен или непозволен от закона правен
резултат и то при ясно договаряне и осъзнаване от страна и на двете договарящи страни, че
общата им цел е да постигнат забранения /непозволения/ резултат. Поддържа се, че в случая
1
въпросните предпоставки не са установени, тъй като не е налице забранен/непозволен
резултат, защото сключените договори представляват отделни правоотношения, независещи
едно от друго, възникнали с една единствена цел-обработка и използване на земеделската
земя, съобразно разпоредбите на Конституцията на Република България, и като такива целят
постигането точно на този правомерен резултат. Сочи се, че посоченият резултат би се
постигнал , както при сключване на три последователни договора за наем на една и съща
дата, така и при сключването на три договора за наем на датата на изтичане на срока за
всеки един от тях. На следващо място се поддържа, че не е налице и изискуемия се
субективен елемент, а именно участниците-двете страни по договора да съзнават, че чрез
извършените сделки ще настъпи противоправен резултат, и да се стремят да постигат една
цел, която законът им забранява. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства
установяващи, че при сключването на договорите за наем и двете страни са действали със
съзнанието, че извършват заобикаляне на закона, респективно че истинското им намерение
не е било да сключат три отделни договора за наем за срок от по три години всеки, а са се
стремели да удължат срока на първия договор. Сочи се, че изводът на първоинстанционният
съд, че наемодателката З. П. “не е знаела какво подписва, защото не го е прочела“, но е
съзнавала, стремяла се е и е договаряла с наемателя постигането на забранения от закона
резултат, е вътрешно противоречив и се опровергава от предприетите последващи действия
от наемодателката за разпореждане с имота в полза на трето юридическо лице-“Омега Агро
Инвест“ ЕООД. Твърди се, че ако наемателката е целила постигането на непозволения
правен резултат, същата не би се разпоредила с притежаваното от нея право на собственост,
а е щяла да продължи да упражнява правата си по договорите за наем, включително да
получава уговореното по тях наемно възнаграждение. На последно място се поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд от една страна е приел, че втората и третата сделки са
нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като целта, към която страните
съзнателно са се стремели, се постига чрез трите последователно сключени договора и от
друга страна, че същите не са опорочени в цялост и на основание чл.229, ал.3 от ЗЗД,
сключеният между страните договор има сила за три години. С оглед изложеното се моли се
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата, е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателя. Поддържа се, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно, и не сграда от посочените в жалбата пороци. Излага
се, че по делото еднозначно е установено наличието на субективният елемент, а именно
съзнаване и искане на постигането на забранения правен резултат. Излага се още, че
сключването на договор за наем за срок по дълъг от този визиран в чл.229, ал.3 от ЗЗД има за
последица редукция на срока на договора до десет, съответно три години. Поддържа се, че
последиците от извършването действие в разрез с чл.229, ал.3 от ЗЗД им за последица
частична недействителност на договора, като на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожната
част се замества по право от повелително правило на закона. Ето защо процесният договор е
нищожен, поради заобикаляне на закона, в частта му за клаузата за срок определен над
2
максималния посочен в закона. Моли са за потвърждаване на атакувания съдебен акт и
присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК,
тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и
съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса.
На основание чл.265, ал.2 от ГПК и с оглед задължителното другарство на
ответниците в първоинстанционното производство, по делото служебно следва да се
конституира З. Д. Й. като другар на жалбоподателя.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба “Агро Финанс Консулт“ ЕООД, с ЕИК
*********, против Решение №270 от 17.10.2024г. постановено по гр.д.№46/2024г. на
Районен съд Провадия, с което е уважен предявеният от И. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул.“Ц. О.“ №***, вх.*, ап.**, против жалбоподателя и З. Д. Й., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради
заобикаляне на закона, на сключените между ответниците Договор за наем на земеделска
земя от 29.03.2021г. вписан в СВп. с акт № ***, том **, дело № *** и Договор за наем на
земеделска земя от 29.03.2021г. вписан в СВп. с акт № ***, том **, дело №***, тъй като със
сключването на посочените договори се постига уговаряне на срок надвишаващ разписания
максимален такъв в чл.229, ал.2 от ЗЗД.
КОНСТИТУИРА З. Д. Й., с ЕГН **********, в качеството необходим другар на
жалбоподателя “Агро Финанс Консулт“ ЕООД, на основание чл.265, ал.2 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№23/2025г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 20.02.2025г. от 13.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3