Разпореждане по дело №449/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 37/16.04.2010 г., постановено по гр. д. № 1340/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал, че издаден на 02.05.2006 г. препис на удостоверение № 1116/22.07.1979 г. за предоставяне право на ползване на земеделска земя на С. С. Ю. с ЕГН *, подписан от кмета на О. К. и подпечатан с печат на О. К., е неистински официален документ и го е изключил от доказателствата по делото. Признал е също, че издаден на 02.05.2007 г. препис на удостоверение № 1285/18.07.1985 г. за предоставяне право на ползване на земеделска земя на С. С. К. с ЕГН *, подписан от кмета на О. К. и подпечатан с печат на О. К., е неистински официален документ и го е изключил от доказателствата по делото. С решението съдът е признал за установено по отношение на С. С. Ю. от гр. К., че Т. И. К.- Л. и З. К. Л., двамата от гр. К. като съпрузи, са собственици на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 0.500 дка, находяща се в землището на с. Б., общ. К., местност Х., зона за земеделско ползване № **а, при граници на предоставения за ползване имот: север- С. С. Х., изток- път, запад- дере, юг- М. М. Д., предоставен на Т. И. Л. за ползване на 25.12.1981 г. съгласно ПМС 26 и Решение № 8 на ИК на ОбНС от 08.05.1980 г. и заплатен на 19.01.1993 г. чрез О. К. съглÓсно § 4 и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, част от която земеделска земя с площ 330 кв.м. попада в имот № 06567.126.4 по ПНИ на ЗЗП № 24а, намираща се в землището на с. Б., общ. К., одобрен със Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Областния управител на О. К., съгласно комбинирана скица към заключението по назначената по делото съдебно- техническа експертиза на вещо лице Е. А. Я., представляваща неразделна част от решението. С решението съдът е признал за установено по отношение на С. С. К. от с. З., общ. К., че Т. И. К.- Л. и З. К. Л., двамата от гр. К., като съпрузи са собственици на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 0.500 дка, находяща се в землището на с. Б., общ. К., местност Х., зона за земеделско ползване № **а, при граници на предоставения за ползване имот: север- С. С. Х., изток-път, запад- дере, юг- М. М. Д., предоставен на Т. И. Л. за ползване на 25.12.1981 г. съгласно ПМС 26 и Решение № 8 на ИК на ОбНС от 08.05.1980 г. и заплатен на 19.01.1993 г. чрез О. К. съгласно § 4 и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, част от която земеделска земя с площ 170 кв.м. попада в имот № 06567.126.36 по ПНИ на ЗЗП № 24а, намираща се в землището на с. Б., общ. К., одобрен със Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Областния управител на О. К., съгласно комбинирана скица към заключението по назначената по делото съдебно- техническа експертиза на вещо лице Е. А. Я., представляваща неразделна част от решението. Присъдени са разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателките С. С. Ю. и С. С. К., които го атакуват катонезаконосъобразно и молят да бъде отменено изцяло като се постанови друго решение, с което предявения иск се отхвърли. Сочи се в жалбата, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, съдът прогласил за неистински удостоверение № 1116/22.07.1979 г., издадено на 02.06.2006 г. и удостоверение № 1285/18.07.1985 г., издадено на 02.05.2007 г. и е изключил същите от доказателствата по делото. Мотивите на съда се основавали на предположения. Съдът се позовал на съпроводително писмо с изх. № 11-03-233/04.03.2010 г., подписано не от кмета на община К. Х. А., а от друго длъжностно лице. Удостоверенията носели белезите на официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и притежавали всички необходими реквизити за автентичност. При възникнало съмнение следвало е съдът да събере и други доказателства. Изводите на съда били необосновани. Решението било неправилно и в частта, с която съдът признал за установено по отношение на С. С. Ю., че ищците са собственици на част от земеделска земя с площ от 330 кв.м., която част попада в собствения имот на ответника с № 06567.126.4 по ПНИ на ЗЗП № 24а, намираща се в землището на с. Б., общ. К., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на С. С. К., че ищците са собственици на част от земеделска земя с площ от 170 кв.м., която попадала в собствения имот на втората ответница с № 06567.126.36. Твърди се, че изводите на съдебно- техническата експертиза били логически и математически абсурдни. Освен това, вещото лице не било извършило проверка на документацията в Областната администрация в К., а само на тази в Община К. Съдът не изложил съображения, защо не кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците. Претендират разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита.

Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорват и молят да се потвърди атакуваното решение. Претендират разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с § 4к ал. 8 т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 4з ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици при условията на СИО на имот, представляващ земеделска земя с площ 600 кв.м., находяща се в землището на с. Б., общ. К., местността "Х.", зона зÓ земеделско ползване № 24а по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Имота им бил предоставен за ползване, съгласно удостоверение № 1268/25.12.1981 г. на ИК на ОбНС- К., като в периода от 1981 г. до 1994 г. го ползвали, обработвали. На 19.01.1994 г. в предвидения в закона срок заплатили стойността му въз основа на извършена оценка с оценителен протокол от 19.01.1994 г. и след заплащането му, правото им на ползване се трансформирало в право на собственост съгласно § 4 ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като придобили собствеността, решили да изградят стопанска сграда и се снабдили с виза за проектиране на строителство. На 25.01.1994 г. се снабдили с констативен акт за собственост на имота. От тогава и досега владеели процесния имот необезпокоявано като свой собствен, като през м. ноември 2007 г. научили, че за ЗЗП № 24а по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която попадал и процесният имот, бил изготвен план за новообразуваните имоти, в който имотът не бил отразен. Искането им до кмета на Община К. за нанасяне на имота и записването му на тяхно име било оставено без уважение, поради спор за материално право. От извършено геодезическо заснемане и изготвен проект за Акт за непълноти и грешки на основание § 4 ал. 8 т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установявало, че техният имот попадал върху южната част от новообразуван имот с идентификатор № 06567.126.4, целият с площ 600 кв.м., записан в регистъра към плана на С. С. Ю. при граници, посочени в исковата молба, както и върху северната част на новообразуван имот с идентификатор № 06567.126.36, целият с площ 600 кв.м., записан в регистъра към плана на С. С. К. при граници, посочени в исковата молба. Считат, че е налице спор за материално право и молят да се признае по отношение на ответниците, че са собственици на описаната в исковата молба земеделска земя, попадаща върху посочените части от новообразувани имоти, записани на ответниците в регистъра към плана.

От фактическа страна се установява следното:

Ищците са съпрузи от 16.12.1984 г. Ищцата Т. Л. била ползвател на слабопродуктивна земя от 0.5 дка, находяща се в землището на с. Б., окръг К., местност Х.- зона **а, при граници: ползуватели: север- С. С. Х., изток- път, запад- дере, за самозадоволяване с плодове и зеленчуци, на основание Постановление № 26 на МС и Решение № 8 на ИК на ОбНС от 08.05.1980 г., съгласно удостоверение № 1208/25.12.1981 г. на председателя на ИК на ОбНС.На 03.07.1992 г. ищцата Т. И. Л. подала молба до кмета на О. К. за изкупуване на имота, представляващ овощна градина и незастроен, като декларирала, че семейството й не притежава друга земеделска земя. Към молбата приложила удостоверение № 1268/25.12.1981 г. С Оценителен протокол от 21.10.1993 г. комисия, назначена от кмета на О. К., оценила имота, представляващ незастроена земя в размер на 500 кв.м. в землище с. Б., зона **а, при граници: изток- път, запад- дере, север- С. С. Х. и юг- М. М. Д. на стойност 4840 лв. и режийни разноски 24.20 лв. Върху оценителния протокол е отбелязано, че стойността по оценката от 4840 лв. е заплатена с кв. № 251/19.01.1993 г., а режийните разноски от 24.20 лв. заплатени с кв. № 52/19.01.1993 г. В преписката по оценка на така описания недвижим имот се съдържат две скици на имота, заверени от О. К., като тази от 13.05.1995 г. представлява скица- виза за проектиране на името на Т. И. Л. По двете скици имотът е с идентична форма и две от границите на имота са дере и път. Скицата за проектиране била издадена въз основа на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот- земеделска земя № 18 нот. дело № 55/1994 г. на Кърджалийски районен съд, с който Т. И. Л. била призната за собственик на закупения имот по силата на § 4б ал. 2 от ПЗРЗСППЗ, на основание учредено право на ползване, след заплащане стойността на имота с ПКО № 251/19.01.1994 г. При съставянето на нотариалния акт били представени удостоверение за ползване, оценителен протокол, квитанция към ПКО № 251/19.01.1994 г., скица № 112/24.09.1993 г. на О.К.

На 13.11.2001 г. ищцата Т. Л. подала до кмета на О. К. възражение, че е собственик на процесния имот, което да бъде отразено в разписния лист на зона **а и на плана. Възражението не било уважено поради това, че е налице спор за материално право- претендирания от Л. имот, касаел имот с ид. № 126.7, записан на Г. М. М. по НА № 158/30.12.2005 г. и имот с ид. № 126.37, записан на С. С. Х. по удостоверение № 3069/10.09.1990 г.

На 06.03.2009 г. от лицензирано лице по чл. 17 от ЗКИР бил съставен акт № 4 по скица- проект от 06.03.2009 г. на поземлен имот с ид. № 06567.126.40 за непълноти и грешки, на основание § 4 ал. 8 т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и други, в ПНИ по § 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ на ЗЗП № **- А, землище с. Б., одобрен със заповед № РД- 09- 127 от 03.07.2008 г. на Областен управител на О. К., в който е посочено следното: имот с ид. № 06567.126.4 с площ 600 кв.м. е записан на С. С. Ю., имот с ид. № 06567.126.36 с площ 600 кв.м. е записан на С. С. К., като при проверка на място се установява, че част от посочените имоти се ползват от Т. Л. На основание констатациите е предложено от тези имоти да се обособи нов имот с площ 598 кв.м. с нов идентификатор, който да се запише на Л. в съсобственост с О. К., остатъкът от първия имот от 207 кв.м. да се запише на С. Ю., а остатъкът от втория имот с площ 404 кв.м. се запише на С. К.. Така изготвеният акт, ведно с молба за промяна на ПНИ за ЗЗП № 24А, бил върнат от кмета на О. К., поради наличие на спор за материално право, за което ищцата Л. била уведомена с писмо от 26.10.2009 г.

От заключенията на вещото лице Е. Я. по назначените по делото първоначална и допълнителна съдебно- техническа експертиза, и обясненията на същото в съдебно заседание, които съдът кредитира като компетентни и обосновани, се установява следното: По ПНИ на ЗЗП № 24а, землище с. Б. новообразуван имот с ид. № 06567.126.4 с площ 600.13 кв.м. е записан на С. С. Ю., на основание документ за собственост: други № 1116/22.07.1989 г., а новообразуван имот с ид. № 06567.126.36 с площ 599.80 лв. е записан на С. С. К., като претендирания от ищците имот, описан в исковата молба, попада върху 170 кв.м. от имот с ид. № 06567.126.36 и върху 330 кв.м. от имот с ид. № 06567.126.4, съгласно комбинирана скица към заключението, в която процесният имот е обозначен с номер 40. Вещото лице е идентифицирало закупения от ищците имот, който не е нанесен в ПНИ, върху съответни по ПНИ имоти, които са собственост на ответниците съгласно записванията в регистъра към плана. В допълнителното заключение пред тази инстанция вещото лице посочва, че с протокол от 29.08.2007 г., е приет изработения помощен план и ПНИ по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ЗЗП с № 24, № 24а, № 7, № 2, № 13, № 14, № 15, намиращи се в землищата на с. Б., с. Е., с. С., с. Б., с. И., с. Р. л., с. С., о. К. и актове за непълноти и грешки, съставени на основание § 4к ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в ПНИ за тези зони. От помощния план и регистъра на бившите имоти се установявало, че имот № 4, се трансформира в новообразувани имоти № 4, 35, 36, 41 от кадастрален район 126 по ПНИ в землище на с. Б., код по ЕКАТТЕ 06567, о. К.. По разписния лист към помощния план имот № 4 бил записан ½ идеална част на С. С. К. и ½ идеална част на С. С. Ю.. По разписния лист към ПНИ, новообразувани имоти № 4, 35, 36 и 41 били записани съответно на С. С. Ю., о. К., С. С. К. и М. Б. М. Имот № * се трансформира в новообразувани имоти № 5 и 37, от кадастрален район 126 по ПНИ в землище на с. Б., код по ЕКАТТЕ 06567, о. К. По разписния лист към помощния план имот № 5 е записан 6/11 ид. части на Б. С. С. и 5/11 ид. части на С. С. Х. По разписния лист към ПНИ, новообразувани имоти № 5 и 37 са записани съответно на Бахтияр С. С. и С. С. Х. Имот № 7 оставал същия по площ и граници в ПНИ. По разписния лист към помощния план и в ПНИ, новообразуван имот № 7 бил записан на Г. М. М.. Бившите имоти № * и № *, отразени по помощния план, били ниви, принадлежащи на С. С. Х. (С. С. С.). Към заключението, вещото лице е приложило удостоверение за родствени връзки на С. С. С. /С. С. Х./, видно от което същият е баща на ответниците С. С. К. (С. С. А.) и С. С. Ю., както и на Б. С. С.. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че направените допълнителни проверки не променят първоначалното му заключение.

Фактическата обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, заключенията на вещото лице Я., които съдът приема, от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Н., които съдът приема като кореспондиращи с писмените доказателства по делото, и които сочат, че притежаваната и ползвана от ищците земеделска земя била на наклонен терен в землището на с. Б., местност Х., с площ около 0.5 дка, с граница от една страна- път от с. Е. към залива Е., от друга страна- дере, от трета страна- ползвател /отдолу/, и над имота- свободно място. Съдът не кредитира показанията на ангажираните от ответниците свидетели М., М. и Б.. Същите сочат, че ответниците, които са сестри, имали имота от основаването на ТКЗС, а според св. Ф. М.- имали имота от баща си С., което е в противоречие с твърдението на самите ответниците, че са придобили имотите нÓ основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това, ответницата С. С. Ю. основава правата си на издаден на 02.05.2006 г. препис на удостоверение № 1116/22.07.1979 г. за предоставяне право на ползване на земеделска земя, подписано от кмета на О. К. и подпечатано с печат на Общината, със следното съдържание: „Общински народен съвет К., окръг К. в приложение на Постановление № 26 на Министерския съвет и Решение № 15/08.05.1979 г. е предоставено право на ползване на С. С. Ю. от гр. К., община К. с ЕГН * върху следната земя: слабопродуктивна в размер на 0.600 дка, находяща се в гр. К., местността „Е.", зона **а, при граници ползватели: север- Б. С., юг- дере, изток- път, запад- С. А., която може да се използва за производство на селскостопанска продукция. Ответницата С. С. К. основава правата си на издаден на 02.05.2007 г. препис на удостоверение № 1285/18.07.1985 г. за предоставяне право на ползване на земеделска земя, подписано от кмета на О. К. и подпечатано с печат на Общината, със следното съдържание: „Общински народен съвет К., окръг К. в приложение на Постановление № 26 на Министерския съвет и Решение № 15/08.05.1979 г. е предоставено право на ползване на С. С. К. от гр. К., община К. с ЕГН * върху следната земя: слабопродуктивна в размер на 0.600 дка, находяща се в гр. К., местността „Е.", зона **а, при граници ползватели: север- С. Ю., юг- дере, изток- път, запад- друг имот, която може да се използва за производство на селскостопанска продукция. Или, ответниците се позовават на удостоверения за ползване на предоставена земеделска земя, която се намира в гр. К. местността "Е." зона **а, а не в землището на с. Б. Освен това, в двете удостоверения са посочени решения с номер и дата, без да е посочен издателят им. Освен това, кметът на О. К. в писмо изх. № 11-03-233-/1//04.03.2010 г. посочва, че не е ясно по представените преписи от удостоверения, издадени на 02.05.2007 г. и на 02.05.2006 г. кое е служебното лице, издало същите, тъй като няма вписани инициали или имена, не е посочено лицето, поискало издаването им и няма кодирана молба в деловодството, както и, че О. К. не разполага с оригинали на посочените в преписите удостоверения за ползване. С такива не разполагат и ответниците. Представените от ответниците в оригинал преписи не отговарят на изискванията на чл. 143 от ГПК /отм./, сега чл. 179 от ГПК, тъй като същите не са издадени по установения ред и форма- липсва искане до органа за издаване на документа, липсват инициали на длъжностното лице, което го е издало и регистрационен номер на документа, както и от отбелязване, че преписът се издава въз основа на оригиналния документ. Поради това и тъй като представените преписи на удостоверения за ползване са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от ищцата Л., следва удостоверение с № 1116/22.07.1979 г., издадено на 02.05.2006 г. и удостоверение с № 1285/18.07.1985 г., издадено на 02.05.2007 г., да бъдат признати за неистински официални документи като се изключат от доказателствата по делото и се изпратят на РП- К.. Ответниците не представят и скици на предоставените им за ползване имоти, нито установяват идентичност на тези имоти с отредените им по плана. Тези обстоятелства не могат да бъдат установени с представените заповеди на кмета на Община Кърджали, с които на ответниците се отреждат имоти, заявени от тях с молби от 21.08.2008 г. и заплатени на 28.12.2009 г. Впрочем, съдът приема, че на ответниците не е предоставено надлежно право на ползване върху земеделски земи.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че предявения установителен иск за собственост е основателен и доказан, и следва да се уважи. В тази връзка съдът съобрази, че в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В Закона е предвидена и възможност ползвателите да придобият право на собственост върху земеделски земи, ако ги заплатят на общината по местонахождение на ползваната земя по цени, определени от МС, като ползвателят придобива право на собственост върху ползваната земя в размерите, в които му е била предоставена, но не повече от предвидените в закона ограничения, а когато предишни собственици предявят претенции, те се обезщетяват от съответната община по цени, определени от МС, или по тяхно искане им се предлагат равностойни земи. Съгласно § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ, бр.105/1992 г., възстановява се правото на собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено ползване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, а съгласно ал. 2 когато собствеността върху предоставената за ползуване земя не се възстановява съгласно предходната алинея, ползувателят може да придобие собственост върху нея, ако заплати земята на собственика чрез общинския съвет до 30.09.1993 г. по цени, определени съгласно § 4а ал. 1. Съгласно § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, приет 1997 г., за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, като на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. А правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало чрез заплащане на земята по предвидения за това ред, ако процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някои от актовете по § 4, е приключила. Макар че в случая и ищците и ответниците за заплатили заявените имоти, тази процедура е приключила за ищците в предвидените от закона срокове и към публикуване в ДВ на заповедта на областния управител за одобряване на плана за зона № 24а, към който момент процедурата за ответниците не е приключила. Както вече се посочи, ищцата Л. е била ползвател на земеделска земя- овощна градина, предоставена й на основание акт на МС- ПМС 26 и решение на ИК на ОбНС от 08.05.1980 г., видно от удостоверение № 1268/25.12.1981 г., което представлява официален удостоверителен документ, който не е оспорен и съдът зачита неговата материална доказателствена сила. И след като същата е сключила брак с другия ищец- З. Л. и заплатила стойността на същата в срок до 30.09.1993 г., съдът приема, че ищците са станали собственици на процесния имот при условията на съпружеска имуществена общност на основание § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на това, ПНИ е следвало да отрази действително придобитите от ищците права чрез нанасяне на имота им и съответно записване на същия на тяхно име в регистъра. Планът обаче не е бил съобразен с правото на собственост на ищците върху процесния имот, който не е бил нанесен и който, както се установи по делото, частично попада върху имоти, записани в плана на ответниците. Или, ищците имат право да претендират имотът им да бъде отразен в плана. Следва поради изложеното, предявения установителен иск като основателен и доказан да се уважи като сепризнае за установено спрямо ответниците, че ищците са придобили през 1993 г. собствеността върху процесния имот, представляващ част от имот с ид. № 06567.126.4, записан на С. С. Ю. в ПНИ и част от имот с ид. № 06567.126.36, записан в ПНИ на ответника С. С. К., съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица, за които части от 330 кв.м. и 170 кв.м. не са били налице условията за придобиване право на собственост от ответниците.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК тази инстанция препраща и към мотивите му.

При този изход на делото следва жалбодателите да заплатят на ответника по жалбата З. К. Л. разноски за тази инстанция в размер на 300 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/16.04.2010 г., постановено по гр. д. № 1340/2009 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА С. С. Ю. с ЕГН * от гр. К., бул. Б. ** вх. * . 8 ап. 31 и С. С. К. с ЕГН * от с. З., общ. К. да заплатят на З. К. Л. с ЕГН * от гр. К., ул. „И. В. № ** сумата в размер на 300 лв. представляваща разноски по делото за тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/