Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

360/29.4.2013г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, ІV състав

на двадесет и четвърти април 2013 година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                         Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 190/2013 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.280 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

 В исковата си молба до съда, ищецът „Р.Д.Л. – К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.” №24, ет.2, ап.21, представлявано от Л.Й.П., ЕГН **********, излага, че е предоставил на ответника- „И. 11” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „М.” №1, представлявано от М.Й.Д., счетоводни услуги, за което издал фактура за сумата от 400.00 лв. Ответното дружество не било изпълнило своевременно задължението си за заплащане стойността на предоставените му услуги, поради което му дължал и сума от 13, 52 лв., представляваща мораторно обезщетение. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 400.00 лв., представляваща главница по фактура №92/ 24.09.2012г., съставляваща вземане за възнаграждение въз основа на сключен между страните договор за счетоводни услуги, както и да му заплати сумата от 13.52 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за времето от 24.09.2012 г. /издаване на фактурата/ до 21.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира и разноски. 

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

  Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения:

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е  или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор, с предмет- предоставяне от страна на ищеца на ответника на счетоводни услуги, като е установено и изискуемостта на вземането. Установен е и размерът на дължимото плащане, както и размерът на следващото се мораторно обезщетение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съгласно представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК, в размер на 239.00 лв.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „И. 11” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „М.” №1, представлявано от М.Й.Д., да заплати на „Р.Д.Л. – К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С.” №24, ет.2, ап.21, представлявано от Л.Й.П., ЕГН **********, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща главница по фактура №92/24.09.2012г., съставляваща вземане за възнаграждение въз основа на сключен между страните договор за счетоводни услуги, както и сумата от 13.52 лв. /тринадесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за времето от 24.09.2012 г. /издаване на фактурата/ до 21.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска- 23.01.2013 г. до окончателното й изплащане, както и извършените по делото разноски, в размер на 239.00 лв. /двеста тридесет и девет лева/.

 

 

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване,.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :