№ 544
гр. В., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320100959
по описа за 2021 година
Ищецът «ЧЕЗ Е.Б.» АД — гр. С. е предявил против Н. А. М. от гр. В. установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, които са общоизвестни и
са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът бил изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 09.10.2018 г. до 08.01.2019
г. Твърди се, че ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.
енергия по издадени от ищеца фактури.
Сочи се, че ищцовото дружество е доставяло на ответника ел. енергия за периода от
09.10.2018 г. до 08.01.2019 г. в електроснабден имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Г.М.“, бл. 25,
вх. Б, ет. 1, ап. 18 с ИТН 300257031089, за което е издало отделни фактури. В тях са
посочени конкретно дължими суми, а именно:
Фактура No ********* от 15.11.2018 г. на стойност 95.77 лева за периода 09.10.2018 -
07.11.2018 г.
Фактура No ********* от 14.12.2018 г. на стойност 151.22 лева за периода 08.11.2018 -
08.12.2018 г.
Фактура No ********* от 16.01.2019 г. на стойност 149.40 лева за периода 09.12.2018
- 08.01.2019 г.
1
Поддържа се, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„ЧЕЗ Е.Б." АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ал. 8 от Общите условия изрично постановява, че
неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума.
Излага се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.
гр. д. № 2104/2020 г. по описа на РС – В., по което е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, която
съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. Сочи се, че по всички тях до
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от
страна на ответника не е постъпило.
Посочва се, че съгласно действащото законодателство ищецът има право и е
начислил лихва за процесния период, както следва:
- 17.32 лева за периода от 11.12.2018 - 27.10.2020 г. за фактура No *********.
- 26.20 лева за периода от 08.01.2019 - 27.10.2020 г. за фактура No *********.
- 24.62 лева за периода от 09.02.2019 - 27.10.2020 г. за фактура No *********.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът Н. А. М., с електроснабден имот находящ се в гр. В., ж.к. „Г.М.“, бл. 25, вх. Б,
ет. 1, ап. 18, ИТН 300257031089 дължи на ищеца „ЧЕЗ Е.Б.” АД следните суми: сумата от
396.39 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
09.10.2018 г. до 08.01.2019 г.; сумата от 68.14 лева - законна лихва за забава, считано от
11.12.2018 г. до 27.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 10.11.2020 г. до
окончателното заплащане на главницата.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначеният му особен представител е
постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва се, че действително ответникът е консумирал посочените количества ел. енергия.
Сочи се, че издаването на фактура не доказва по безспорен начин извършването на
доставката на посочения адрес на посочените количества ел. енергия. Възразява се, че
ответникът е собственик на имота, като се твърди, че имотът е продаден на публична
продан.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
2
счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема от
фактическа и правна страна следното :
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2104/2020 г. съдът е издал Заповед № 201708-РЗ от
13.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която
длъжникът Н. А. М. следва да заплати на кредитора „ЧЕЗ Е.Б.” АД следните суми: 396.39
лева –главница, 68.14 лева - лихва от 11.12.2018 г. до 27.10.2020 г, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 10.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и да
им заплати разноските по делото в размер на 25.00 лева за внесена държавна такса и 63.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана ел. енергия
за периода: от 09.10.2018 г. до 08.01.2019 г.
Безспорно се установи, че между страните са налице облигационни отношения, по
силата на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «Чез Е.Б.»
АД. От представените по делото 3 броя – копие на издадени фактури, се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави ел. енергия на ответника за процесния
период. Ответникът обаче не е изпълнил задълженията си да заплати стойността на
доставената ел. енергия в уговорените срокове. Тези обстоятелства се потвърждават и от
назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е
посочило, че на името на ответника има открита партида за снабдяване с ел. енергия с
клиентски номер ИТН 300257031089.
Според заключението на вещото лице неизплатените задължения за консумирана ел.
енергия за процесния период възлизат на обща стойност 396.39 лева, а лихвата за забава,
считано от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали
задължения – 27.10.2020 г. възлиза на сумата от 58.33 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено. Същото кореспондира на останалите събрани по делото доказателства. В тази
връзка съдът намира за недоказани бланкетните оспорвания на ответника за
неоснователност и недоказаност на исковете.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Чез Е.Б.” АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящия случай,
безспорно се доказа, че ответникът е потребител на ел. енергия, тъй като същият има
открита партида на негово име. Доказан е и размерът на неплатеното задължение и от
назначената и приета експертиза, която безспорно потвърждава изискуемите суми в
издадените фактури, предмет на настоящия спор.
Съдът намира възраженията на особения представител на ответника досежно
собствеността на имота, а именно че ответникът не е собственик на същия, тъй като имотът
3
бил продаден на публична продан за неоснователни по следните съображения:
Видно от представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба
по вписванията – гр. В. процесният имот е бил придобит чрез публичен търг/постановление
за възлагане от лицето Моника Александрова Иванова, но това е станало едва на 30.01.2019
г. Вещото лице е посочило в заключението си, че от проверката на място в счетоводството
на ищеца установил, че електроснабдяването на обекта, предмет на доставка по процесните
фактури е прекъснато на 15.01.2019 г., както и че партидата към датата на проверката се
води на друг клиент, различен от ответника. Претенцията на ищеца за заплащане на
главница в размер на 396.39 лева е за периода от 09.10.2018 г. до 08.01.2019 г., т.е. в
посочения исков период процесният имот е бил собственост на ответника, поради което
възраженията на особения представител в този смисъл са неоснователни.
Ищцовото дружество проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че
ответникът е титуляр на партида с клиентски номер /ИТН/ 300257031089 за
административен адрес гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 18, че същият е неизправна
страна в облигационното отношение, както и че е изпаднал в забава поради не плащане на
доставената и консумирана ел. енергия на падежа.
С оглед на горното, съдът намира, че ще следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от 396.39 лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 09.10.2018 г. до 08.01.2019 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 10.11.2020 г. до окончателното
заплащане на главницата, както и сумата от 58.33 лева - законна лихва за забава, считано от
11.12.2018 г. до 27.10.2020 г., като искът до пълния му претендиран размер от 68.14 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете по
заповедното производство в общ размер на 86.14 лева /24.47 лева за платена държавна такса
и 61.67 лева за адвокатско възнаграждение/, както и разноски в настоящото производство
съразмерно уважената част от исковете в общ размер на 526.63 лева /24.47 лева - за платена
държавна такса, 97.89 лева - разноски за вещо лице, 110.61 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, както и 293.66 лева - разноски за особен представител/.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: „Ситибанк Европа” АД,
IBAN BG 78 CITI 9250 1005 0064 11, BIC: CITI BGSF.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж.к. „Г.М.“ бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 18, че дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление - гр.С., район „М.”, бул.”Ц.ш.” № 159, бл.Б.М., Бизнес
център, представлявано от Л.В. и К.К., сумата от 396.39 лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 09.10.2018 г. до 08.01.2019 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2104/2020 г. по описа на
РС – В. – 10.11.2020 г. до окончателното заплащане на главницата; сумата от 58.33 лева -
законна лихва за забава, считано от 11.12.2018 г. до 27.10.2020 г., като искът до пълния му
претендиран размер от 68.14 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 25, вх. Б, ет. 1,
ап. 18 да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр. С., район „М.”, бул. „Ц.ш.” № 159, бл. Б.М., Бизнес център, представлявано от Л.В. и К.К.
разноски съразмерно уважената част от исковете по заповедното производство по ч.гр.д. №
2104/2020 г. по описа на РС - В. в общ размер на 86.14 лева /24.47 лева за платена държавна
такса и 61.67 лева за адвокатско възнаграждение/, като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния му
претендиран размер като неоснователно.
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 25, вх. Б, ет. 1,
ап. 18 да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр. С., район „М.”, бул. „Ц.ш.” № 159, бл. Б.М., Бизнес център, представлявано от Л.В. и К.К.
разноски съразмерно уважената част от исковете в настоящото производство в общ размер
на 526.63 лева /24.47 лева - за платена държавна такса, 97.89 лева - разноски за вещо лице,
110.61 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както и 293.66 лева - разноски за
особен представител/, като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния му претендиран размер като
неоснователно.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN BG 78
CITI 9250 1005 0064 11, BIC: CITI BGSF - „Ситибанк Европа” АД.
Решението може да се обжалва пред ОС - В. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5