Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1674
02.05.2019 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16259 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Й.А.А..
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в гр. П., ул. П. № …, като
собственик и ползвател на недвижимия имот. Твърди, че ответникът за периода от …г.
до …г. има задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода в общ размер на 322.65 лева и обезщетение за забава в
размер на 85.56 лева за периода от … г. до … г., които не били заплатени. За
посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответника за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения особен представител, с който се оспорват претенциите. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията до …г. Оспорва се
коректното начисляване на потребените услуги, както и това ответникът да е
собственик или ползвател на имота. Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството е
инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което
е образувано ч. гр. дело № 11238/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
за разноските.
Заповедта е връчена
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск
за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат
на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
За основателност на
претенцията, дружеството– ищец следва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение с ответника за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в гр. П., ул. „П.” № …, в изпълнение на което
е доставило на ответника услуги в процесния период на стойност 322.65 лева,
неизправността на измервателното устройство, съобщаването за необходимостта от
подмяната му и коректното начисляване на количествата.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска
за неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребители срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал.
7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите
за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. За ответника не са представени доказателства в
тази насока.
Не се установява от ангажираните
доказателства да са били налице и предпоставките за служебно начисляване на
количествата вода. По делото не бе представено
известие за нередовен водомер, нито се твърди такова да е било съставяно. Не се
установява за периода водомерът да е бил неизправен, нито да са били извършвани
каквито и да е проверки в тази насока.
Дори да е било така, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при
констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги, съответно неговия
представител, първо трябва да даде предписание за отстраняване на повредата на
водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендера. Едва
след
изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни
количества вода според броя на обитателите. От ангажираните по делото доказателства не се установява изпълнението на
това задължение. Не е представено известие за нередовен водомер и няма данни
такова да е било връчвано. След като няма предписание, операторът е
следвало да процедира по реда на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и чл. 26, ал. 2 ОУ, като
определи срок за отстраняване на повредата, в рамките на който да определя
месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния
период от предходната година, и едва след изтичането на срока, ако повредата не
е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за
топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Поради това, искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира
извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане
следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, срещу Й.А.А., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
че Й.А.А. дължи на дружеството сумата от
322.65 лева- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода, за обект находящ се в гр. П., ул. „П.” № …, за
периода от …г. до …г. и сумата от 85.56 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от …г. до …г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на …г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № 6309 от 09.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 11238/2018г.
по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ