РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Гоце Делчев, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на втори май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Костадин Д. Попов
при участието на секретаря Юлианна К. Павлова
като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело №
20211220101374 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от
Граждански процесуален кодекс (ГПК), предявен от А. А. Л. и Р. А. Р. против
О. С..Ищците молят съда: Да признае за установено, че ответникът О.С. не е
собственик на следния недвижим имот:Реална част с площ от 120 кв.м от имот
пл. № 124 по Кадастрален план (КП) на с. Плетена от 1965 г., който имот,
ведно с имоти пл. № 123 и № 125, участва в образуване на Урегулиран
поземлен имот (УПИ) IV (четвърти) от кв. 10 по същия Застроителен и
регулационен план (ЗРП) от 1965 г., при съседи на имот пл. № 124 по скица:
имот пл. № 125, имот пл. № 120, имот пл. № 123, имот пл. № 220 и имот пл. №
219. Тази реална част се намира в южната част на имот пл. № 124, при съседи
на същата: подпорна стена в имот пл. № 124, жилищна сграда в имот пл. №
124, паянтова постройка в имот пл. № 124, имот пл. № 219, имот пл. № 220 и
улица, като тази реална площ е отразена в черно на скица, приложена към
исковата молба. Да осъди ответника да им заплати направените по делото
разноски.
Ищците твърдят, че са наследници на А. А. Д., починал на ******г., който
приживе е притежавал 10/16 идеални части от Поземелен имот (ПИ) с пл. №
1
124 по кадастралния план на с. П., общ. С., утвърден със Заповед № 52/1965 г.,
с площ от 372 кв.м. Този имот, заедно с имоти пл. № 123 и № 125, участва в
образуването на УПИ IV от кв. 10 по плана от 1965 г. Ищците притежават и
построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда. Към настоящия
момент те са собственици на по 5/16 идеални части всяка, на основание
наследствено правоприемство. За удостоверяване на собствеността на баща
им е съставен Нотариален акт за собственост № 175, том 4, рег. № 6999, дело
№ 645 от 2015 г. на нотариус В.Б.. Ищците излагат, че наследодателят им е
притежавал имота на основание наследство от Д. Д., сделки от част от
сънаследниците и упражнявано давностно владение. Владението е започнало
от Д. Д. около 1932 г., а след смъртта на 16.01.1973 г. е продължено от А.Д.
до смъртта му на ***** г. След неговата смърт ищците са придобили правата
по наследство и са продължили владението върху имота, явно и спокойно, без
противопоставяне. Това състояние продължава повече от 80 години. Твърдят,
че поради голямата денивелация на терена, преди повече от 100 години в
имота е изградена подпорна стена, която разделя имота на северна и южна
част. През южната част (под подпорната стена) се осъществява достъп до
жилищната сграда. Тази южна част, с площ около 120 кв.м, е предмет на
спора. Тя винаги е била собственост на праводателите и ищците, като
владението върху нея е упражнявано единствено от тях. Ищците посочват, че
с КП от 1965 г. спорната площ от 120 кв.м е отбелязана като част от техния
имот пл. № 124. С последващия РП от 1993 г. част от имота е заснета в
рамките на имот пл. № 252 (парцел II в кв. 27), а друга част, попадаща под
подпорната стена, е отбелязана с линии за улична регулация без
конкретизация. Наследодателят им е атакувал Заповед № 418/1993 г. на Кмета
на О. С., с която е одобрен ЗРП, по адм.д. № 21/1994 г. на Благоевградски
окръжен съд (БОС). С влязло в сила решение по това дело заповедта е
отменена досежно парцел II в кв. 27, като преписката е върната за изготвяне на
нов ЗРП за този парцел. Тъй като такъв план не е разработен, ищците твърдят,
че остава в сила планът от 1965 г. и южната част отново представлява част от
имот пл. № 124. Ищците подчертават, че не е провеждано отчуждаване на
спорната площ, нито е заплащано обезщетение. Няма и завземане на площта
от Община Сатовча и реализиране на улица, алея или друг транспортен
достъп. Владението винаги е било в ищците и наследодателите им.
Настоящият иск е предявен, тъй като ответникът оспорва собствеността им,
2
твърдейки, че южната част на имота представлява улица-тупик и че не е тяхна
собственост. Това е заявено както чрез отказ за изменение на КП, така и чрез
писма (изх. № 623/09.09.2020 г. на кмета на с. Плетена и изх. № Ж-
049/22.05.2020 г. на Главния инженер на Община Сатовча), с които им е даден
срок да освободят терена от дърва и материали, тъй като се намират на „път“.
Ищците се позовават на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д. №
8/2012 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд (ВКС), според което е налице
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
или се позовава на фактическо състояние, или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника.
Община Сатовча е представила писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок, от представените в хода на процеса доказателства и
изявления, както и от приложените писма, могат да се изведат следните
мотиви и възражения. Ответникът твърди, че ищците са собственици само на
10/16 идеални части от имот пл. № 124, докато останалите 6/16 идеални части
са собственост на наследниците на А. Я. Д.. Общината счита, че за
предявяване на такъв установителен иск е необходимо задължително
другарство, т.е. всички собственици на имот пл. № 124 следва да бъдат
конституирани като ищци. Поради това, според ответника, е налице
нарушение на активната процесуална легитимация, което прави исковата
молба нередовна и следва да бъде оставена без движение за отстраняване на
тази нередовност. Ответникът твърди, че спорната площ от 120 кв.м
представлява общински път – тупик, който е единственият възможен достъп
до имота на Т. З. Б.. Посочва се, че Т. З. Б. многократно е сезирал общината за
невъзможността да се придвижва по този път заради дървата, оставени на него
от ищците. Поради пряката си заинтересованост от изхода на процеса,
Общината счита, че Т.к З. Б. следва да бъде конституиран като пасивно
процесуално легитимиран (т.е. ответник или трето лице) в производството.
Ответникът счита предявения иск за абсолютно неоснователен. Спорната
площ никога не е била част от имот пл. № 124: Общината твърди, че 120-те
кв.м никога не са били част от имот пл. № 124. Още преди приемането на
първия дворищно-регулационен план на с. П. от 1965 г., тази площ е била
използвана за път, осигуряващ излаз не само на наследодателите на ищците,
но и на собствениците на всички съседни имоти. Твърди се, че и след
3
приемането на плана от 1965 г., тези 120 кв.м са продължили да бъдат път и да
обслужват съседните имоти, като така са отразени и в плана. Кадастралният
план от 1965 г. и подпорната стена: Общината заявява, че Заповед № 52/1965
г., с която е приет КП, не е била обжалвана. Според нея, границата на имот пл.
№ 124 по този план е именно подпорната стена, посочена от ищците, като на
практика това е границата между имот пл. № 124 и спорния път.Спорният
имот е общински път: Общината твърди, че спорният имот, описан от ищците
като реална част от 120 кв.м, представлява общински път – публична
общинска собственост, съгласно двата плана на с. П. (1965 г. и 1993 г. –
неотменената част). Този път осигурява единствения достъп не само до имота
на ищците, но и до няколко други имота, собственост на други лица. Липса на
владение от ищците: Ответникът оспорва твърдението за владение на
спорната площ от ищците и техните праводатели, като заявява, че тя винаги е
била ползвана за път. Пътят е публична общинска собственост,
непрехвърляема и неподлежаща на придобивна давност: Общината се
позовава на чл. 7 от Закона за общинската собственост ЗОС), според който
публичната общинска собственост не може да се придобива по давност, не
подлежи на възстановяване, не може да се отчуждава и да се прехвърля в
собственост на трети лица. Твърди се, че за улиците и пътищата не е
необходимо Общината да разполага с акт за публична общинска собственост,
съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС. Писма от Общината като доказателство за
собственост: Общината подкрепя твърденията си с факта, че е изпращала
писма до ищците (вкл. изх. № 94-00-1500 от 08.01.2021 г.) с искане да
премахнат дървата от пътя, както и че е отхвърлила предложено геодезическо
заснемане, което неправилно е включило общински път между УПИ XV-250 и
УПИ I-252.
Ищците възразяват срещу твърденията на ответника. Ищците посочват, че
според т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, или се позовава на фактическо състояние, или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая,
ищците имат самостоятелно право на собственост, основано на наследяване от
А. Д.в и Д. Д., което се оспорва. Освен това, те осъществяват фактическа власт
върху спорната площ, което се доказва от гласните доказателства и
4
обясненията на вещото лице. Именно защитата на тази фактическа власт
върху цялата площ обосновава правния им интерес от водене на настоящия
процес, независимо от притежаваните от тях идеални части. Не е необходимо
ищците да доказват изцяло собственост върху цялата площ, когато защитават
фактическата власт и оспорват правата на ответника. Изложеното обосновава
допустимостта на претенцията. Ищците не са коментирали конкретно
конституирането на Т. З. Б., но от общата им теза следва, че те оспорват
наличието на общински път, който да обслужва неговия имот. Спорната площ
е част от имот пл. № 124 по КП от 1965 г.: Ищците твърдят, че доказателствата
по делото, включително СТЕ, установяват, че спорната площ е част от имот
пл. № 124 съгласно КП от 1965 г., който е действащ. Те оспорват твърдението,
че площта никога не е била част от техния имот, както и че е била използвана
за път преди 1965 г. Липса на общински път и липса на реализация. Ищците
настояват, че СТЕ е категорична, че спорната площ не представлява общински
път и не отговаря на изискванията за такъв. На място не е реализирано
подобно мероприятие. Посочват, че достъпът до съседния УПИ XV-250 се
осъществява директно от площада и съществуваща улица, а не през спорната
площ. Наличието на голяма денивелация и подпорни стени, изградени от
техните праводатели, както и използването на площта за достъп до
собствената им сграда и складиране на вещи, опровергават твърдението за
обществен път. Отменени устройствени предвиждания и липса на
отчуждаване. Ищците поддържат, че с решението по адм.д. № 21/1994 г. на
БОС, ЗРП от 1993 г. е отменен изцяло по отношение на парцел II в кв. 27,
което премахва и предвижданията за улична регулация в тази част.
Следователно, действащ е само и единствено КРП от 1965 г., според който
спорната площ е част от техния имот. Акцентират, че устройственият план сам
по себе си не създава право на собственост за Общината, а е необходима
проведена процедура по отчуждаване и заплащане на обезщетение, каквато в
случая липсва. Позовават се на множество съдебни решения в подкрепа на
тази теза. Ищците подчертават, че те и техните праводатели са владели,
ползвали и поддържали спорната площ повече от 100 години, без никой да
оспорва правата им, което се потвърждава от свидетелски показания и СТЕ.
По делото са събрани и приобщени следните доказателства:Нотариален акт
за собственост № 175, том 4, рег. № 6999, дело № 645 от 2015 г. на нотариус В.
Б., удостоверяващ собствеността на А. А. Д.,Удостоверение за наследници на
5
А. А. Д., установяващо ищците като негови наследници,Заповед № 52/1965 г.,
с която е одобрен КП и РП на с. Плетена,Решение № 176/20.07.1995 г. по
адм.д. № 21/1994 г. на БОС, отменящо Заповед № 418/31.08.1993 г. на Кмета
на Община С. досежно парцел II в кв. 27,Писма от кмета на с. П. и Главния
инженер на О. С. (изх. № 623/09.09.2020 г., изх. № Ж-049/22.05.2020 г. и изх.
№ 94-00-1500 от 08.01.2021 г.), с които Общината оспорва собствеността на
ищците и изисква освобождаване на терена,Съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), изготвена от вещо лице, която включва оглед на място, анализ на
устройствените планове и становище относно предназначението и
характеристиките на спорната площ. Показания на свидетелите, ангажирани
от ищците (включително сина на А. Д.), които потвърждават владението и
ползването на спорната площ от страна на ищците и техните праводатели.
Показания на свидетели , ангажирани от ответника (включително Т. З. Б.),
които поддържат тезата за общински път, но съдът ги преценява с оглед на
тяхната заинтересованост и противоречието им с останалите доказателства.
От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Ищците А. А. Л. и Р. А. Р. са дъщери и законни наследници на А. А. Д.в,
починал на ****** г. Наследодателят им е бил собственик на 10/16 ид.ч. от ПИ
с пл. № 124 по КП от 1965 г. на с. П., удостоверено с Нотариален акт №
175/2015 г. Този имот, с площ 372 кв.м, ведно с имоти пл. № 123 и № 125,
образува УПИ IV от кв. 10 по ЗРП от 1965 г. Установява се, че владението
върху имота, включително спорната реална част от 120 кв.м, е упражнявано
последователно от Д. Д. (от около 1932 г.), след това от А. А. Д. (от 1973 г. до
2020 г.), и след неговата смърт – от ищците. Това владение е било
непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано за период, надхвърлящ
законоустановената придобивна давност. Свидетелските показания на
потвърждават, че Д. са тези, които са изградили и поддържали подпорните
стени в имота, както и че са използвали спорната площ за свои нужди
(складиране на дърва, достъп до собствената сграда), без да е имало спор с
други лица. Наличието на поставена врата за достъп до имота в тази част
допълнително потвърждава изключителното им владение. Със Заповед №
52/1965 г. е одобрен КП и РП на с. П.. Спорната площ от 120 кв.м е отбелязана
като част от имот пл. № 124. Впоследствие, със Заповед № 418/31.08.1993 г. на
6
Кмета на Община С. е одобрен нов ЗРП, който по отношение на парцел II в кв.
27 засяга част от имота на ищците, като я отбелязва с "линии за улична
регулация". Тази заповед обаче е отменена с влязло в сила Решение №
176/20.07.1995 г. по адм.д. № 21/1994 г. на БОС досежно парцел II в кв. 27.
Това означава, че за тази част отпадат всички предвиждания от плана от 1993
г. и действащ остава планът от 1965 г., съгласно който спорната площ е част от
имот пл. № 124. Съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира
като обективна и компетентна, е категорична, че спорната площ не отговаря на
изискванията за улица, алея или тупик по устройствени планове. На място не е
реализирано подобно мероприятие. Експертизата и свидетелските показания
на ищците установяват, че теренът е с голяма денивелация, поради което са
изградени подпорни стени, които терасират имота. Спорната площ се намира
между такива стени и служи за достъп до жилищната сграда на ищците, а не за
достъп до имоти на трети лица. Вещото лице изрично посочва, че достъпът до
съседния УПИ XV-250, чийто собственик е свидетелят Тефик Зорап Бекташ,
се осъществява директно от площада на с. П. и от съществуваща улица, а не
през спорната площ. Това опровергава твърденията на Общината и свидетеля
Бекташ, че спорната площ е единствен достъп до неговия имот. Свидетелските
показания на ответника в тази част са противоречиви и не се подкрепят от
обективните доказателства (СТЕ). Установено е също, че Община Сатовча не е
провеждала процедура по отчуждаване на спорната площ, нито е заплащала
обезщетение на собствениците. Няма доказателства за завземане на имота и
реално прокарване на улица. Писмата, изпратени от Общината до ищците, с
които се изисква освобождаване на терена, представляват оспорване на
тяхната собственост, което обосновава правния им интерес от настоящия иск.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Съдът отхвърля
възраженията на ответника относно активната процесуална легитимация и
необходимото другарство. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013
г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, или се позовава на
фактическо състояние, или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В конкретния случай, ищците са наследници на
собственик на имота и упражняват фактическа власт върху спорната част от
него. Собствеността им се оспорва от ответника, който претендира, че имотът
7
е общинска собственост. Наличието на писма от Община С., изискващи
освобождаване на терена като "път", е недвусмислено оспорване на
собствеността. Ето защо, ищците имат правен интерес да установят със сила
на присъдено нещо, че Община Сатовча не е собственик на спорната реална
част от имота. Възражението за липса на необходимо другарство е
неоснователно. Предявеният иск е отрицателен установителен иск за
собственост, с който се цели да се установи, че ответникът не е собственик на
спорния имот. Този иск не цели да прогласи собствеността на ищците, макар и
това да е индиректна последица. Всеки съсобственик има право
самостоятелно да предяви такъв иск за защита на правото на собственост
върху цялата вещ, тъй като оспорването на собствеността на Общината е
оспорване на правото на собственост на всички съсобственици. Правната
теория и съдебната практика приемат, че искът за установяване правото на
собственост (включително отрицателен) може да бъде предявен от всеки
съсобственик поотделно, без да е необходимо участието на останалите
съсобственици като съищци (Тълкувателно решение № 12/1984 г. на ОСГК на
ВС). Следователно, активната процесуална легитимация на ищците е налице.
Възражението за необходимост от конституиране на Тефик Зорап Бекташ като
пасивно легитимирана страна също е неоснователно. Предмет на настоящия
иск е установяването, че Община Сатовча не е собственик на имота.
Свидетелят Т. З. Б. не е страна по спора за собственост, а неговата
заинтересованост от изхода на делото (достъп до имот) не го прави
необходима страна в производството по този иск. Дори и да се приеме, че той
има определени права на преминаване (сервитут), това не променя правния
режим на собственост върху спорната площ, която е предмет на настоящия
спор.
При отрицателен установителен иск за собственост, тежестта на доказване е
върху ответника, който следва да докаже своето право на собственост върху
спорния имот. Община С., макар и да не е представила писмен отговор, е
изразила позиция, че спорната площ е публична общинска собственост,
представляваща път. Съдът намира, че Община С.не е доказала своето право
на собственост върху спорната реална част от имот пл. № 124. Липса на
предвиждане за път и липса на реализация. От съдебно-техническата
експертиза и свидетелските показания на ищците се установи, че спорната
площ не представлява общински или какъвто и да било път. Вещото лице е
8
категорично, че площта не отговаря на изискванията за такъв тип мероприятие
по устройствени планове и на място не е реализирано подобно мероприятие.
Твърденията на ответника и неговите свидетели, че спорната площ винаги е
била път и е обслужвала множество имоти, се опровергават от обективните
доказателства (СТЕ) и от свидетелските показания на ищците, които са
последователни и логични. Установено е, че спорната площ служи за достъп
до собствената сграда на ищците, а не до имоти на трети лица. С решението
по адм.д. № 21/1994 г. на БОС, Заповед № 418/1993 г. е отменена досежно
парцел II в кв. 27. Това означава, че за тази част отпадат предвижданията от
плана от 1993 г., включително тези за улична регулация. Поради липсата на
последващ одобрен план за тази територия, действащ остава Кадастралният и
регулационен план от 1965 г., съгласно който спорната площ е част от имот пл.
№ 124, собственост на праводателите на ищците, а впоследствие – на самите
ищци. Твърдението на Общината, че КП от 1965 г. е отредил тези 120 кв.м
като път и че подпорната стена е граница с пътя, не намира опора в
доказателствата по делото, включително в самата СТЕ. Липса на
отчуждително действие на устройствените планове и липса на
отчуждаване. Дори и да се приеме, че някой от плановете е предвиждал път в
спорната площ, съгласно константната съдебна практика (напр. Решение №
50014 от 30.08.2023 г. по гр. д. № 2282/2022 г. на ВКС, Решение № 227 от
28.06.2010 г. по гр.д. № 735/2009 г., I г.о. на ВКС), устройственият план сам по
себе си няма непосредствено отчуждително действие и не представлява годно
придобивно основание в полза на общината. За да придобие собственост,
Общината следва да проведе специална административна процедура по
отчуждаване и обезщетяване на собствениците, съгласно правилата на ЗТСУ
(отм.) или ЗУТ. По делото не е представено нито едно доказателство за
проведена такава процедура, нито за изплатено обезщетение. Липсата на
такава процедура означава, че собствеността върху спорната площ не е
преминала в Общината. От събраните доказателства се установява, че
владението върху спорната площ е упражнявано непрекъснато и
необезпокоявано от ищците и техните праводатели за период, далеч
надхвърлящ законоустановената придобивна давност. Те са тези, които са
поддържали подпорните стени, складирали са материали и са преградили
достъпа с врата, което е доказателство за тяхната фактическа власт и
изключителното им ползване на имота. Общината не е доказала да е
9
осъществявала фактическа власт върху спорната площ, нито да е поддържала
същата като път.
Възражението на ответника, че спорният имот представлява публична
общинска собственост по силата на чл. 7 от ЗОС и следователно не може да се
придобива по давност, е неоснователно. За да бъде един имот публична
общинска собственост, той трябва да е определен за такъв по закон и да служи
за трайно задоволяване на обществени потребности. В случая, не се доказа, че
спорната площ е определена като път по действащ устройствен план по
законоустановения ред, нито че е била реално реализирана като такава и да
служи за обществени нужди. Напротив, доказа се, че тя е част от частен имот
и обслужва единствено него. При липса на проведена процедура по
отчуждаване, имотът не е преминал в общинска собственост. Затова
разпоредбите на чл. 7 от ЗОС не намират приложение.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът Община С. не е
доказала възникнало в нейна полза право на собственост върху спорната
реална част от имот пл. № 124. Напротив, събраните доказателства водят до
извода, че ищците са тези, които законно владеят и притежават права върху
имота, а Община Сатовча неоснователно оспорва тези права.
Следователно, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищците направените по
делото разноски. Същите са основателни до 1200 лв, в останалата част са
прекомерни предвид правната и фактическа сложност на делото.
На основание изложеното, Районен съд – Гоце Делчев
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. С., БУЛСТАТ ******,
представлявана от кмета д-р А. М. М., с адрес: с. С., ул. „Т. Ш.“ №**, община
С., област Бл.д, че не е собственик на следния недвижим имот:
Реална част с площ от 120 кв.м (сто и двадесет квадратни метра) от имот пл.
№ 124 (сто двадесет и четири) по Кадастрален план на с. П. от 1965 г., който
имот, ведно с имоти пл. № 123 (сто двадесет и три) и № 125 (сто двадесет и
пет), участва в образуване на Урегулиран поземлен имот (УПИ) IV (четвърти)
10
от кв. 10 (десети) по същия Застроителен и регулационен план от 1965 г., при
съседи на имот пл. № 124 по скица: имот пл. № 125, имот пл. № 120, имот пл.
№ 123, имот пл. № 220 и имот пл. № 219, като тази реална част се намира в
южната част на имот пл. № 124, при съседи на същата: подпорна стена в имот
пл. № 124, жилищна сграда в имот пл. № 124, паянтова постройка в имот пл.
№ 124, имот пл. № 219, имот пл. № 220 и улица, която реална площ е отразена
в черно на скица, приложена към исковата молба.
ОСЪЖДА О. С., с посочен адрес, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Л., ЕГН
**********, с адрес: с. Т., община С., област Бл., и Р. А. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. Г. Д., ул. „Д. Г.“ №*, съдебни и деловодни разноски в размер на 1200
лв, като отхвърля искането в останалата част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
11