РЕШЕНИЕ
№ 15805
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20221110114903 по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск по чл.34,ал.1 ЗС.
Производството е делбено във фазата по допускане на съдебната делба (чл.341-
чл.344 ГПК).
В исковата молба , в уточняващите писмени молби от 07.07.2022г. и от 31.08.2022г.
и в изявленията в откритите съдебни заседания по делото пълномощникът на ищцата М. Й.
С. твърди, че доверителката му и двамата ответници са съсобственици на недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.************* , състоящ се от две стаи ,
кухня и сервини помещения , със застроена площ от 64, 10 кв.м. , заедно с таван от 13, 25
куб.м. и 1, 374% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя.
Според твърденията на ищцовата страна посоченият имот е принадлежал на Й. И.
М. , починал на 01.09.2008г., и на Т. Д. М. , починала на 16.08.2010г. , които са били
родителите на ищцата и на бащата на двамата ответници – Д. Й.ов М.. С договор за
дарение , обективиран в нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на
нотариус при СРС, Й. И. М. и Т. Д. М. са искали да прехвърлят правото на собственост
върху процесния апартамент на сина им Д. Й.ов М. , но според ищцовата страна този
договор за дарение не е породил действие , тъй като нотариалният акт не е бил вписан по
надлежния ред , поради което имота е съсобствен между ищцата и ответниците като
наследници по закон на първоначалните съсобственици– ищцата е тяхна дъщеря , а двамата
ответници са техни внуци като деца на починалия преди всеки от тях техен син Д. Й.ов М..
1
Искането към съда е да допусне делба на посочения имот между тримата
съсобственици при квоти : за М. Й. С. - 1/2 идеална част от правото на собственост върху
имота , за Й. Д. М. - 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота и за Г. Д.
М. - 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота.
С протоколно определение, постановено в първото открито съдебно заседание на
12.06.2024г., е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК настоящото съдебно производство
в частта му относно конститутивния иск по чл.30 ЗН поради оттеглянето на този иск от
адвоката на ищцата в същото заседание. Като необжалвано от страните това определение е
влязло в сила.
Поради прекратяването на съдебното производство относно иска по чл.30 ЗН
твърденията и исканията на страните , касаещи този иск , са НЕОТНОСИМИ и не следва да
бъдат разглеждани с настоящото съдебно решение.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения
иск за делба , като твърди , че нотариалният акт , удостоверяващ договора за дарение между
първоначалните съсобственици на имота и бащата на ответниците , не е вписан , т.е. не е
породил действие. При устните състезания в заседанието на 11.06.2025г. адвокат на ищцата
е пледирал за допускане на делбата на имота при съответните квоти. Доводи за
основателността на иска за делба са посочени и в представените на 20.06.2025г. писмени
бележки от адвоката на ищцата.
Ответникът Й. Д. М. оспорва иска за делба видно от изявленията на пълномощника
му в представения на 17.01.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи , че „не е
налице съсобственост върху имота между ищцата и ответниците по делото” , като се
посочва , че съсобственици на имота са ответниците като наследници по закон (деца) на Д.
Й.ов М. , на когото е било прехвърлено правото на собственост върху имота от
пърночалните съсобственици Й. И. М. и Т. Д. М. чрез сключения договор за дарение ,
обективиран в нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при
СРС.
Останалите доводи , съдържащи се в отговора на исковата молба , са НЕОТНОСИМИ
към предмета на делото , тъй като касаят иска по чл.30 ЗН, който е оттеглен от ищцовата
страна и производството по отношение на него е прекратено с влязло в сила протоколно
определение.
В хода на съдебното производство адвокатите на ответника Й. Д. М. поддържат
оспорването на иска за делба. При устните състезания на 11.06.2025г. пълномощник на
ответника Й. Д. М. е пледирал за отхвърляне на иска за делба. Доводи за неоснователността
му са посочени и в представената на 18.06.2025г. писмена защита от адвокат на ответника
Й. Д. М..
Ответницата Г. Д. М. оспорва иска за делба видно от изявленията на назначения й
особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК в представения на 03.07.2023г. отговор на
2
исковата молба. Посочва се , че съсобственици на имота са ответниците като наследници
по закон (деца) на Д. Й.ов М. , на когото е било прехвърлено правото на собственост върху
имота от пърночалните съсобственици Й. И. М. и Т. Д. М. чрез сключения договор за
дарение , обективиран в нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на
нотариус при СРС. Отбелязва се , че бащата на ответниците Д. Й.ов М. , а след смъртта му –
те двамата са владели имота повече от 20 години , т.е. налице са предпоставките за
придобиване по давност на имота от ответниците
Останалите доводи , съдържащи се в отговора на исковата молба , са НЕОТНОСИМИ
към предмета на делото , тъй като касаят иска по чл.30 ЗН, който е оттеглен от ищцовата
страна и производството по отношение на него е прекратено с влязло в сила протоколно
определение.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата Г. Д. М. поддържа
оспорването на иска за делба. При устните състезания на 11.06.2025г. представителят на
ответницата Г. Д. М. е пледирал за отхвърляне на иска за делба. Доводи за
неоснователността му са посочени и в представените на 16.06.2025г. писмени бележки от
представителя на ответницата Г. Д. М..
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на съделителите по реда на чл.12 ГПК и на чл.235,ал.2 ГПК намира
за установено следното :
Предявеният иск за делба е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на конститутивния иск за съдебна делба е потестативното право на
съответния съсобственик да иска разделяне на съсобствената вещ. В т.нар. фаза по
допускането на делбата се установява именно правото на делба - съществуването му,
съдържанието му, страните и обектите му. В доказателствена тежест на
съделителителят –ищец е да установи по категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) съществуването, както и обективните и субективните
граници на твърдяното от него право на делба.
Правото на делба възниква само при наличие на съсобственост между съделителите
по делото – ищец и ответник. В конкретния случай процесният имот не е съсобствен
между ищцата и ответниците, поради което за ищцата не съществува претендираното
от нея право на делба. Това е така , тъй като съсобственици на процесния имот са само
двамата ответници , но не и ищцата.
Ищцата не притежава право на собственост върху идеална част от процесния
имот , тя не е негов съсобственик , поради което не е активно легитимирана по предявения
конститутивен иск за делба по чл.34 ЗС.
Съсобственици на имота са двамата ответници , но никой от тях не е поискал да се
допусне съдебна делба на имота , т.е. никой от тях не е упражнил правото си на делба по
чл.34 ЗС. Поради тази причина съдебната делба не следва да бъде допускана само между
двамата ответници.
3
Посочените правни изводи се обосновават от следните установени по делото факти:
По настоящото дело е представен Договор за продажба на жилищен имот от
жилищния фонд при МНО от 26.08.1976г. , чрез който правото на собственост върху
АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр.******, ет.6, е закупено от Й. И. М. и Т. Д. М..
В настоящото съдебно производство са представени и заверени от всяка от страните
копия от нотариален акт *********г. , том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при
СРС, удостоверяващ договор за дарение , чрез който дарителите Й. И. М. и Т. Д. М. са
прехвърлили на техния син Д. Й.ов М. правото на собственост върху имот , върху
АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в гр.***********************, като дарителите са си
запазили правото на ползване върху имота.
Двамата ответници са наследници по закон на Д. Й.ов М. , починал на 18.01.2006г. ,
тъй като са негови деца видно от приложеното към исковата молба Удостоверение , изх. №
РСЦ21-УГО1-4747 от 10.08.2021г. за наследниците на Й. И. М. , издадено от длъжностно
лице от район „Средец” при Столична община.
По делото е представена и Схема № 15-752835 от 06.07.2022г. на самостоятелен
обект в сграда , издадена от СГКК- град София , за имот с идентификатор
68134.10.259.1.27, представляващ апартамент (без посочен номер), находящ се в гр.София,
**************************, без посочана площ и без посочени собственици.
Както е видно от адресите на имотите , посочени в договора за продажба от
жилищния фонд на МО от 26.08.1976г. , в нотариалния акт от 21.12.1993г. и в кадастралната
схема от 06.07.2022г. , касае се за имоти , разположени на етажи 6 и 5 от сградата ,
находяща се гр*******************, на който се намира процесния имот , посочен в
исковата молба, чиято делба претендира ищцата. Липсата на идентичност между имота,
посочен в исковата молба , и имотите , посочени в документите за собственост, е
достатъчно основание за отхвърляне на иска за съдебна делба.
Дори и да се приеме , че имота , посочен в исковата молба, е идентичен с имотите ,
вписани в договора за продажба от жилищния фонд на МО от 26.08.1976г. , в нотариалния
акт от 21.12.1993г. и в кадастралната схема от 06.07.2022г. (което не е доказано – б.с.) ,
налице е и друго основание за неоснователност на предявения иск за съдебна делба , а
именно липсата на активна материално-легитимация на ищцата за предявяване на
този иск поради липсата на право на собственост за нея върху идеални части от
имота , както бе посочено. Това е така , тъй като ищцата се легитимира като съсобственик
на имота в качеството й на наследник по закон – дъщеря на първоначалните съсобственици
Й. И. М. , починал на 01.09.2008г., и Т. Д. М., починала на 16.08.2010г. видно от
приложеното към исковата молба Удостоверение , изх. № ************* от 10.08.2021г. за
наследниците на Й. И. М. , издадено от длъжностно лице от район „Средец” при Столична
община. Но към датите на откриване на наследството на всеки от посочените двама
наследодатели правото на собственост върху процесиня имот, не е било включено в
наследствените имущества, защото е било прехвърлено от тях на друго лице – на техния
син Д. Й.ов М. чрез договора за дарение от 21.12.1993г., удостоверен в нотариалния акт
4
*********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС.
Пълномощникът на ответника Й. Д. М. е представил по настоящото дело с писмено
заявление,вх. № 226894 от 10.07.2024г. нотариално заверен препис от оригинала на
нотариален акт № *********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС.
Нотариалната заверка на преписа е извършена на 08.07.2024г. от нотариус С. Г. видно от
вписаното в нотариалния печат. Този нотариално заверен препис от оригинала на
нотариалния акт е приет като писмено даказателство по настоящото дело в откритото
заседание на 20.11.2024г. Видно от този нотариално заверен препис от оригинала на
нотариалния акт той е подписан както от страните по договора за дарение (дарители и
надарен) , така и от нотариуса по сделката – Ксения Белазелкова. Следователно
нотариалният акт № *********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. съдържа
законовоизискуемото съдържание.
В откритото заседание на 20.11.2024г. адвокатът на ответника Й. Д. М. е представил
оригинала на нотариалния акт № *********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. и СЪДЪТ е
извършил КОНСТАТАЦИЯ по този оригинал и е УСТАНОВИЛ , че представеното с
писменото заявление от 10.07.2024г. нотариално заверено копие от оригинала на този
нотариален акт е външно идентично с оригинала.
Следователно заявеното в откритото заседание на 20.11.2024г. оспорване от
ищцовата страна на оригинала на нотариалния акт № 62 от 21.12.1993г., том LLLХ, дело №
*****/1993г. (по което е открито производство по чл.193,ал.2 ГПК с протоколно определение
в същото заседание- б.с.) е НЕОСНОВАТЕЛНО, доколкото е доказано съществуването на
оригиналния документ – нотариалния акт , подписан от страните по договора за дарение и
от нотариуса.
Пълномощникът на ответника Й. Д. М. е представил в откритото заседание на
28.03.2025г. по настоящото дело Удостоверение , изх. № 13761/21.02.2025г. , за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лице на основание чл.45, буква „а” от ПВ , издадено от
съдия по вписванията от Службата по вписванията – град София към Агенцията по
вписванията. В това удостоверение е посочено , че според „наличната документация” за
лицето Д. Й.ов М. , ЕГН: ********** през периода от 01.11.1990г. до 30.11.1997г. има
следните „вписвания , отбелязвания и заличавания”: „ДАРЕНИЕ – том 160, № 62,
нот.дело *****/1993; Вид- ДАРЕНИЕ; Субекти- ДАРЕН Д. Й.ов М., ЕГН: ********** ;
ДАРИТЕЛ Й. И. М., ЕГН: **********, ДАРИТЕЛ Т. Д. М., ЕГН: **********”.
По настоящото дело е получено Писмо – удостоверение, № Х-11-00-
1514/14.04.2025г. , заведено с вх. № 136627/16.04.2025г. от регистратурата на СРС,
издадено от регионалния директор РД-София при Агенцията по вписванията П. С. , в което
е посочено , че „при извършената проверка в двойно входящия регистър за 1993г. в служба
„Архив” при Служба по вписванията – град София при търсене по критерии вида акт ,
номер на акта , том , дата на вписване и страни по акта” е УСТАНОВЕНО вписване под №
*********/21.12.1993г. на акт за дарение № ******, дело ***** със страни Й. И. М. и др. и
Д. Й.ов М..
5
Към цитираното Писмо – удостоверение, № Х-11-00-1514/14.04.2025г. от АВп е
приложено и копие на извадка от двойно входящ регистър за 1993г. , започнат на
09.12.1993г. и завършен на 31.12.1993г. , от който се установява извършеното записване на
договора за дарение , удостоверен с нотариалния акт по нотариално дело № *****/1993г. ,
т.е. нотариалния акт № *********г., том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС.
Следователно оспорването на Удостоверение , изх. № 13761/21.02.2025г. от АВп ,
заявено от адвоката на ищцата в откритото заседание на 28.03.2025г. (по което е образувано
производство по чл.193,ал.2 ГПК с протоколно определение в същото заседание – б.с.) е
НЕОСНОВАТЕЛНО , тъй като е доказано вписването на нотариалния акт № *********г.,
том LLLХ, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС веднага след подписването му от
страните и нотариуса.
За да отрече съществуването и вписването на процесния нотариален акт № ** от
**********г., том *****, дело № *****/1993г. на нотариус при СРС ищцовата страна се
позовава на представените по настоящото дело Писмо– удостоверение, № Х-66-00-
1200/24.11.2022г. и Писмо– удостоверение, № Х-66-00-1615/15.08.2024г. , издадени от
главния директор ГД”Регистри” при Агенцията по вписванията А. Г. , в които е посочено
, че „том LLLХ от 1993г. не се намира в архива на Служба по вписвания – град София”, за
което е съставен Протокол № 33 от 12.03.2016г.”, който е приложен към първото писмо.
Този протокол е съставен от главен специалист в архива на АВп- София – В. М. И. на
12.03.2016г. и в него е вписано , че „том *** от 1993г. продажби липсва , неизвестно от
кой период”.
Обстоятелството , че по независещи от страните и от нотариуса причини томът , в
който би следвало да се съхранява оригинала на нотариалния акт в Агенцията по
вписванията, липсва , не е основание за отричане правното дейстие на сделката
(договора за дарение) , която е била сключена надлежно от страните при надлежно
изпълнение на задълженията на нотариуса и при спазване на законовите изисквания ,
действащи към момента на сключването й, както и е била надлежно вписана , което е
доказано по настоящото дело. Неблагоприятните правни последици от липсата на тома , в
който е следвало да се съхранява оригинала на процесния нотариален акт , не следва да се
възлагат на страните по сделката, съответно на техните наследници , които не отговарят
за бездействията и действията на служители от АВп , в чиито задължения е включено
съхранението на томовете с оригиналите на вписаните нотариални актове.
По изложените причини доколкото процесният имот не е съсобствен между ищцата
и ответниците , за ищцата не е възникнало право за делба на този имот.
Тъй като претендираното от ищцата право на делба не съществува, предявеният от нея
иск за делба е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са уважени –
искът по чл.30 ЗН е оттеглен и съдебното призводство по отношение на него е прекратено ,
6
а искът за делба е отхвърлен.
На ответницата Г. Д. М. не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е
предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от нея
разходи във връзка с настоящото дело.
На ответника Й. Д. М. на основание чл.78,ал.3 и ал. 4 ГПК следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по настоящото дело, представляващи платеното от него
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв според вписаното в представените Договор
за правна защита и съдействие, серия СМ № **********/06.01.2023г. и Договор за правна
защита и съдействие, серия СМ № **********/11.06.2024г.
Предявеното от ищцата възражение за прекомерност на платения от ответника Й. Д.
М. адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение (1 500 лв) е съизмеримо минимума по чл.7,ал.4 във връзка с чл.7,ал.2 от
Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства както на цената на исковете , така и на
правната и на фактическата им сложност. За съда не съществува задължение винаги при
възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна
адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,
ал.2,изр.1 ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по
чл.78,ал.5 ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е
задължен винаги при предявяване на такова възражение да намалява размера на
адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер.
Да се приеме това , означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар
трябва да е винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи
на изричната разпоредба на чл.36,ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна адвокатско
възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността на
делото , отразена в размера на исковете , в техния предмет и др. В конкретния случай това
не е налице.
Съгласно чл.9 ТДТКССГПК при отхвърляне на искове за делба се събира такса от 25
до 100 лв. Ищцата , чийто иск за делба е отхвърлен, следва да бъде осъдена да плати
държавна такса в размер на 80 лв.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от М. Й. С. , ЕГН: **********,
град ************, със съдебен адрес : град **************, чрез адв. Г. К., против Й. Д.
М., ЕГН: **********, с постоянен адрес : град **************** , с насотящ адрес : с.
************* , със съдебен адрес : град ***********, чрез адв. Д. К. , и Г. Д. М., ЕГН:
**********, с регистриран адрес : град **************, представлявана по настоящото
7
дело от назначения й особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат В. Т. К., със
служебен адрес : град **************, иск по чл.34,ал.1 ЗС за СЪДЕБНА ДЕЛБА на
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.************* , състоящ
се от две стаи , кухня и сервини помещения , със застроена площ от 64, 10 кв.м. , заедно с
таван от 13, 25 куб.м. и 1, 374% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя, при квоти : за М. Й. С. - 1/2 идеална част от правото на
собственост върху имота , за Й. Д. М. - 1/4 идеална част от правото на собственост върху
имота и за Г. Д. М. - 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота.
ОСЪЖДА М. Й. С. , ЕГН: **********, град ************, със съдебен адрес : град
**************, чрез адв. Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес : град **************** , с насотящ адрес : с. ************* , със съдебен адрес : град
***********, чрез адв. Д. К., на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1500 лв ( хиляда и
петстотин лева), представляващи направените от ответника разноски по делото – платеното
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Й. С. , ЕГН: **********, град ************, със съдебен адрес : град
**************, чрез адв. Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.9 ТДТКССГПК по сметка
на Софийски районен съд държавна такса за отхвърления иск за делба в размер на 80 лв
(осемдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8