РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Троян, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20244340100224 по описа за 2024 година
„Йеттел България” ЕАД – гр. София е предявило срещу С. С. М. от гр.
Троян установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че същия дължи на ищцовото дружество сумата
общо от 661,04 лева, представляваща стойността на незаплатени задължения
по следните договори, сключени между страните, а именно: Договор за
мобилни услуги от 29.10.2021 г., с предпочетен мобилен номер и избран
абонамент Telenor Home 11.99 със срок на действие 24 месеца до 29.10.2023 г.
Към абонамента на М. е предоставено безплатно устройство TELENOR Home
MM35D, със стандартна цена в размер на 49,90 лева. Договор за мобилни
услуги от 01.12.2021 г. с предпочетен мобилен номер с избран абонамент
Интернет 16,99 със срок на действие 24 месеца до 01.12.2023 г. Съгласно
сключен към него договор за лизинг от 01.12.2021 г. към абонамента,
ответника е получил мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G
Platinum Grey срещу месечна цена в размер на 2,29 лева, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума в размер на 2,29 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от исковата
молба и доказателствата. М. не е бил намерен и на основание чл. 47, ал. 6 от
ГПК адв. К. Д. от ЛАК е бил назначен за особен представител. В законовия
срок е представен писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като
1
твърди, че липсват доказателства дали ответника е ползвал реално услугите,
предоставено от мобилния оператор, оспорва издадените фактури, както и
претендираната неустойка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства: Договор за мобилни услуги от 29.10.2021 г. за *****,
Договор за мобилни услуги от дата 01.12.2021 г. за ********., Договор за
лизинг от 01.12.2021 г., Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги и ЧГД
№ 835 от 2023 г. по описа на ТРС, ккато и от заключението на СТЕ с вещо
лице Д. Д., намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Славчо М. е сключил с „Йеттел България" ЕАД следните договори за
предоставяне на услуги, приети като доказателство по делото, а именно:
Договор за мобилни услуги от 29.10.2021 г., с предпочетен мобилен номер с
избрания абонамент Telenor Home 11.99 със срок на действие 24 месеца до
29.10.2023 г. Към абонамента на М. е предоставено безплатно устройство
TELENOR Home MM35D, като е видно от т. 5 от договора, че стандартната му
цена е в размер на 49,90 лева. Договор за мобилни услуги от 01.12.2021 г. с
предпочетен мобилен номер с избрания абонамент Интернет 16.99 със срок на
действие 24 месеца до 01.12.2023 г. Съгласно сключен към него договор за
лизинг от 01.12.2021 г. към абонамента, ответника е получил мобилно
устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey срещу месечна цена в
размер на 2.29 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 2.29 лева да
придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за
лизинг/. Видно е от т. 5 от договора, че устройството е предоставено на обща
лизингова цена в размер на 72.46 лева при стандартна цена в размер на 369,90
лева, т. е. направената отстъпка възлиза на сума в размер на 297,44 лева.
Настоящият състав приема, че въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от ответното дружеството мобилни
услуги. Във връзка с оспорването на особения представител, по делото е
възприето заключение по назначената СТЕ. Вещото лице Д. Д. е установил в
заключението си, че „Теленор България“ ЕАД, чийто правоприемник е
„Йеттел България“ ЕАД е предоставяло услуги на фиксиран абонатен номер
2
**, като първото потребление датира от 01.11.2021 г., а последното е на
28.12.2021 г. Услуги и интернет са предоставени и за абонатен номер *******,
като първото потребление датира от 01.11.2021 г., а последното е на
28.12.2021 г.
Сумата по използваните услуги е фактурираран под клиентския номер
на абоната ******а потребените от ответника услуги за периода от 15.09.2021
до 14.12.2021 г. „Теленор България“ ЕАД е издал: ******* г. с дължима
стойност 87,40 лева, от които: за мобилен номер****** - 9,99 лева, без ДДС за
месечен абонамент; 0,12 лева, без ДДС за Гласова поща; 159,11 лева, без ДДС
за Разговори към други национални мрежи; 0,84 лева без ДДС за Разговори
към „Грижа за клиента"; 22,69 лева, без ДДС за Разговори с Теленор; -за
мобилен номер ****** - 15.99 лева без ДДС за пропорционален месечен
абонамент; 2,29 лева за предоставеното за ползване устройство. Дължимата
сума е платима в срок до 20.12.2021 г. Към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползваните мобилни номера. Фактура № ***** г. за
отчетния период на потребление от 05.12.2021-04.01.2022 г. с дължима
стойност 168.71 лева, от които:- за мобилен номер ***** 9,99 лева без ДДС за
месечен абонамент; 0,16 лева, без ДДС за Гласова поща; 62,05 лева, без ДДС
за Разговори към други национални мрежи; 1,02 лева, без ДДС за Разговори
към „Грижа за клиента"; 49,80 лева, без ДДС за Разговори с Теленор;-за
мобилен номер ****** 14,16 лева, без ДДС за месечен абонамент; 2,29 лева за
предоставеното за ползване устройство. Дължимата сума е платима в срок до
20.01.2022 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената
стойност от предходния отчетен период в размер на 87,40 лева, при което
общодължимото задължение възлиза на стойност 256,11 лева. Фактура *****
г. за отчетния период на потребление от 05.01.2022- 04.02.2022 г. с дължима
стойност 31,82 лева, от които: -за мобилен номер *** – 9,99 лева без ДДС за
месечен абонемнт; -за мобилен номер ***** – 14,62 лева без ДДС за месечен
абонамент; 2,29 лева за предоставеното за ползване устройство. Дължимата
сума е платима в срок до 20.02.2022 г. Към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена
и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 256,11
лева, при което общодължимото задължение възлиза на стойност 287,93 лева.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
3
фактурирани услуги на стойност 287,93 лева, е ангажирало договорната
отговорност на абоната по ОУ на мобилния оператор, и ищеца е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура № **** от дата 05.04.2022 г. За
посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението
си да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумите за месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги, така както са фактурирани. Датата на
деактивация на процесиите абонаменти е 25.02.2022 г. М. е в неизпълнение на
договорните си задължения, като същият не е спазил крайния срок за
ползване на абонаментите, както следва: Незаплащането на предоставените
услуги в срок е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се
в т. 11 от договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент в размер на 327,31 лева.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства и базовите аксесоари са
обявени за предсрочно изискуеми. При сключване на процесните договори е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от
месеца. Така, падежът на лизинговите вноски в указания в месечните фактури
срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни
плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.
12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната
фактура- месец април 2022 г. до края на уговорения погасителен план по
всеки договор, както следва:- За TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey
се дължи цената в размер на 45,80 лева, представляваща 19 бр. незаплатени
лизингови вноски дължими за периода от месец 4/2022 г. до месец 11/2023 г. в
размер на 43,51 лева, съгласно уговорения погасителен план, както и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 2,29 лева.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на ***** е депозирано заявление по чл.
4
410 от ГПК до Районен съд - Троян, въз основа на което е образувано частно
гражданско дело № 835/2023 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Предвид на изложената фактическа обстановка, се налагат следните
изводи: От представените по делото доказателства, съда приема за установено,
че между страните са били налице облигационни правоотношения, по силата
на които ищцовото дружество е предоставяло, а ответника е използвал
мобилни услуги.
Съгласно Общите условия на ***** за взаимоотношения с потребителите
на електронни съобщителни услуги заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. От
приложените по делото фактури се установяват предоставените услуги на
ответника и претендираните за тях цени. Ползваните от абоната услуги се
установяват и от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена
съдебно-техническа експертиза.
При ползване на телефонни услуги чрез индивидуален договор (както
е в случая), насрещното задължение на потребителя е да заплати дължимите
месечни такси и цените на ползваните услуги през съответния отчетен период,
като плащането се извършва въз основа на издадена от оператора фактура, в
срока, посочен във фактурата. Такива фактури са издадени от оператора, като
в тях са означени както месечните такси, така и цената на ползваните от С. М.
услуги и срока на плащането им. В този смисъл ищцовото дружество е
индивидуализирало по основание и размер периодичните си вземания към
ответника и е определил срока за плащането им, поради което той е бил в
обективна възможност да ги изпълни. Освен означение на всяко от вземанията
по индивидуалния договор за телекомуникационни услуги, във фактурата са
означени и количествата на ползваните услуги и мерните единици, чрез които
те са определени (мин. – за разговорите, брой – за кратките текстови
съобщения и МВ – за мобилния интернет), поради което съдът приема, че
ищецът е посочил основата за формиране размера на периодичните вземания
за заплащане цената на ползваните през отчетния период услуги.
Следва да се отмележи, че в чл. 196 от общите условия изрично е
предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е
платил дължима на падеж сума.
Относно неустойката – ищцовото дружество претендира стойността на
3-месечни абонаментни такси без ДДС. Вследствие неизпълнението на
абоната, дружеството е прекратило предсрочно процесния абонамент.
Съпоставката на горните периоди посочва, че търговецът ще се лиши от
5
съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави
мобилни услуги за период от приблизително две години. Именно уговрената
неустойка в размер на 3-месечни абонаментни такси и то без включено
ДДС (доколкото услугата не е предоставена) цели постигане на основните
функции на неустойката - превантивна - да стимулира страната да изпълни
задължението си, обезпечителна - да осигури точното изпълнение на договора
и обезщетителна - да компенсира вредите, възникващи за кредитора от
неизпълнението на договора. В случая М. не е заплатил нито една месечна
абонаментна такса следователно не може да се приеме, че заплащането на
обезщетение в размер на 3-месечни абонаментни такси за прекомерно и
необосновано високо.
Установява се по делото, че в договорите е предвидено, че при тяхното
разваляне поради виновно неизпълнение на абоната, за оператора възникват
вземания за компенсаторни неустойки, дължими в случай на прекратяване. В
случая е налице прекратяване на облигационно отношение с продължително
изпълнение занапред поради развалянето на договорите с настъпване на
уговореното между страните основание за това - поради неизпълнение на
поетите от абоната задължения да заплаща дължимите към оператора суми по
договорите. При така установено прекратяване на договорите се поражда и
основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране е уговорено с
неустойка, доколкото негативният интерес на кредитора се явява накърнен.
В процесните договори за услуги, страните са договорили дата на
фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 5-то число от месеца.
Съгласно Общите Условия /чл. 27/ дължимите месечни суми са платими в
указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на
месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
заплащането на дължимата сума /чл. 26 от ОУ/.
След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да
бъдат платими в определен срок /не по-късно от 18 дни от издаването на
месечната фактура /в случая 15-то число от месеца /, то сумата става
изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му /чл. 84, изр. първо ЗЗД/. Нито законът, нито договорените между страните
условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да
изпълни задължението си.
След изтичането на срока за плащане, указан в третата издадена месечна
Фактура № **********/05.02.2022 г. при нерегистрирано плащане на
дължимата сума, са ограничени и входящите обаждания към мобилния номер
на абоната - номерът е двустранно спрян.
За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му
мобилни услуги.
6
По отношение на претенцията за лизингови вноски:
Вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
лизинг от 01.12.2021 г. Същите са валидни и пораждат правни последици, а не
са и оспорени от ответника. Безспорно установено е, че във връзка с договора
за предоставяне на мобилни услуги от 01.12.2021 г. между страните са
сключени и договори за лизинг, описани по - горе, по силата на които
мобилният оператор е поел задължението да предостави на абоната за
временно и възмездно ползване описаните по-горе устройства, както следва:
Базови аксесоари за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 2,29 лева всяка, които вноски са дължими в
сроковете и при условията, уговорени в договора за мобилния абонамент, във
връзка с който е сключен договорс за лизинг между същите страни от същата
дата. Изпълнението на задължението на лизингодателя е удостоверено в чл. 4
от договорите за лизинг, съгласно който с подписването на договора
лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно за
употреба съобразно своето предназначение. Следователно за абоната на
основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 233, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е възникнало
задължението да плати уговорените лизингови вноски, чиято изискуемост
настъпва след издаването на съответната месечна фактура за отчетните
периоди по договора за мобилни услуги и на падежа, указан във фактурата.
Не са представени доказателства за плащане на уговорените по
погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане. В издадените месечни фактури са начислени дължимите месечни
лизингови вноски в общ размер на 45,80 лева.
Съгласно уговорения погасителен план към всеки договор,
претендираме неплатената цена на лизингови вноски, като следва:
За TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey се дължи цената в размер на
45,80 лева, представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за
периода от месец 4/2022 г. до месец 11/2023 г. в размер на 43,51 лева, съгласно
уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 2,29 лева; Сумата съответства на броя
и размера на предсрочно изискуемите вноски с оглед датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на оставащите лизингови вноски да края на срока на договора за
лизинг.
В чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, страните са уговорили, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на
договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер 2,29 лева за
базови аксесоари. Ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2,
устройството подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви
7
изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако
устройството не бъде върнато, лизингополучателят е длъжен да заплати
допълнителна сума в размер на 2,29 лева /чл. 1, ал. 3/. По делото няма данни, а
и не се твърди от другата страна, абонатът да е върнал мобилното устройство
на оператора, нито е заплатил месечните лизингови вноски за периода на
трите процесни фактури, нито е платена цената на предсрочно изискуемите
лизингови вноски.
При това положение следва и задължението на ответника да заплати
уговорената в договорите, като лизингова цена, стойност на стоките.
Ответникът не оспори, че веща, предмет на договорите на лизинг, му е
предадена при сключване на договора, тези обстоятелства се подкрепят и от
събраните по делото доказателства. Няма спор и относно вида и стойността на
вещта, предмет на договора.
При тези изводи, настоящия състав намира исковата претенция за
основателна и доказана.
По отношение на разноските: на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ще следва
на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски в настоящето исково
производство в размер на 1 070,90 лева, както и съдебно-деловодните
разноски по заповедното производство в размер на 265,00 лева /Списък по чл.
80 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на
„Йеттел България“ ***, седалище и адрес на управление г**** представители
****** а именно, че С. С. М., ЕГН **********, адрес: ****** в качеството на
потребител на мобилни услуги дължи сумата 661,04 - шестстотин шестдесет
и един лева и четири стотинки, от които 287,93 – двеста осемдесет и седем
лева и деветдесет и три стотинки, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата 45,80 –
четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки, представляваща незаплатени
лизингови вноски и сумата 327,31 – триста двадесет и седем лева и тридесет и
една стотинки, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент по Договор за мобилен номер ***** от 29.10.2021 г. и
договор за лизинг от 29.10.2021 г., и Договор за мобилен номер ****** от
01.12.2021 г. и договор за лизинг от 01.12.2021 г. ведно със законната лихва
8
върху сумата, считано от 15.12.2023 г. (датата на подаване на заявлението в
Районен съд) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, адрес: г*******/, да заплати на
„Йеттел България“ ***, седалище и адрес на управление г**** представители
***** сторени съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в
размер на 1 070,90 – хиляда и седемдесет лева и 90 стотинки , както и сумата
265,00 – двеста шестдесет и пет лева – разноски по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9