Номер 48605.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно частно
търговско дело № 20203001000448 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, чрез адв.А.,
срещу определение №1405/03.06.2020г. по т.д.№1957/2019г. на ВОС, с което е отхвърлено
искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 5912,26лв.
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/, на основание чл.248 от ГПК.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че ищецът е кредитор по договор за кредит с длъжник ответника по делото. Поради
неизпълнение на поетите с договора задължения, кредиторът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Препис от същата е връчен на ответника по
образуваното изпълнително дело по реда на чл.47 от ГПК, поради което с разпореждане от
13.09.2019г. заповедния съд е дал указания на заявителя за предявяване на иска по чл.422 от
ГПК. Последните са надлежно изпълнени. В срока за предявяване на иска, ответницата се е
свързала със съдебния изпълнител и е получила издадената заповед за изпълнение, като не е
депозирала възражение по чл.414 от ГПК. Посоченото обстоятелство е довело до
прекратяване на образуваното съдебно производство поради липса на правен интерес от
иска.
Съгласно чл.78 от ГПК ищецът има право на разноски, когато ответникът с
поведението си е станал причина за завеждане на делото и когато исковата претенция е
уважена. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК регламентира частна хипотеза, която следва да
се тълкува разширително, като присъждането на разноски следва да се осъществи с оглед
поведението на ответника в хода на производството. Чрез неполучаването на поканата за
доброволно изпълнение, ответната страна умишлено е възпрепятствала надлежното
1
връчване от ЧСИ, като с това си поведение е станала причина за предявяване на иска по
чл.422 от ГПК. Излага още, че разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК следва да се тълкува
стеснително в смисъл, че ответникът има право на разноски при прекратяване на
производството, когато съдът е десезиран поради заплащане на сумите в хода на
производството, която хипотеза не следва да се прилага.
Неправилно съдът е приел, че ищецът е следвало да направи преценка дали да
предяви иска по чл.422 от ГПК или не, тъй като той се е съобразил с вече дадените му
указания от заповедния съд. Окончателната преценка за наличието на правен интерес и
подадено в срок възражение е на исковия съд.
По същество моли съда да отмени определението на ВОС и му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата М. И. М. , редовно уведомена /чрез електронна поща/, не е
депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.
№1957/2019г. на ВОС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от „УниКредит Булбанк“
АД, гр.София срещу М. И. М. с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на
вземанията по заповед за незабавно изпълнение №6735/05.09.2018г., издадена по ч.г.д.
№13382/2018г. на ВРС, 18-ти състав.
С влязло в сила определение №16/06.01.2020г. производството по т.д.№1957/2019г.
на ВОС е прекратено поради липса на правен интерес /влязла в сила заповед за изпълнение,
поради не подадено възражение по реда и в срока на чл.414 от ГПК/.
С молба вх.№3146/29.02.2020г. ищецът е направил искане за допълване на
определението за прекратяване на производството по реда на чл.248 от ГПК като му бъдат
присъдени направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата М. И. М. не е депозирала писмен отговор и не е изразила
становище по искането.
С обжалваното определение искането е отхвърлено, тъй като не са налице
предвидените в чл.78 от ГПК предпоставки, а именно ответникът да е станал причина за
образуване на производството.
Фактическата обстановка довела до предявяване на иска с правно основание чл.422
от ГПК е както следва:
2
Със заявление от 31.08.2018г. „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София е направил искане
за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу М. И. М. за
вземанията си по сключения между страните договор за кредит, по което е образувано ч.г.д.
№13382/2018г. на ВРС, 18-ти състав. По същото е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №6735/05.09.2018г. по реда на чл.417 от ГПК.
Въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист е образувано изп.д.
№20188830401077 на ЧСИ П.И., рег.№883, район на действие района на ВОС.
С писмо изх.№11315/09.09.2019г. съдебният изпълнител е уведомил заповедния съд
по ч.г.д.№13382/2018г. за това, че издадената заповед за изпълнение, изпълнителен лист и
ПДИ са връчени на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, за което е съставен
протокол№1140/09.09.2019г.
Въз основа на постъпилото писмо и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с
разпореждане №40602/13.09.2019г. съдът е дал указания на заявителя „УниКредит Булбанк“
АД, гр.София за предявяване на иск за установяване на вземането си по издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.422 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението,
ведно с представяне на доказателства за това. Със същото разпореждане е спряно
изпълнението за събиране на присъденото с издадената заповед вземане, на основание
чл.415, ал.2 от ГПК.
На 20.11.2019г. по ч.г.д.№13382/2018г. на ВРС, 18-ти състав е постъпило писмо от
ЧСИ П.И., с което съдът е уведомен, че на 19.09.2019г. длъжникът М. И. М. е получила
книжата по изпълнителното дело – заповед за изпълнение, изпълнителен лист и ПДИ по
електронна поща, като е потвърдила получаването им с мейл на 21.10.2019г.
Искът с правно основание чл.422 от ГПК за установяване вземането на „УниКредит
Булбанк“ АД, гр.София срещу М. И. М. по издадената заповед за незабавно изпълнение
№6735/05.09.2018г. ч.г.д.№13382/2018г. на ВРС, 18-ти състав е предявен на 28.11.2019г.
Доказателства за предявяването му са приложени по ч.г.д.№13382/2018г. на ВРС, 18-ти
състав.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Искането за допълване на определение №16/06.01.2020г. по т.д.№1957/2019г. на ВОС,
с което производството по делото е прекратено, по реда на чл.248 от ГПК, е допустимо.
Прекратяването на производството е поради липса на интерес от предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК, предвид влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение.
Съдът намира, че отговорността за разноските в производството е обективна и зависи
от изхода на спора. Съобразно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
3
прекратяване на производството, а съобразно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че
указанията за предявяване на иска по чл.422 от ГПК са резултат от разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а
не в резултат на подадено от длъжника възражение. Преценката на заповедния съд за
наличие на предпоставки за предявяване на иска не обвързва исковия съд, който следва да
направи собствена преценка за допустимост. Указанията на заповедния съд за предявяване
на иска, не правят същия допустим.
По делото не е установено конкретно поведение на ответника, което да е довело до
образуване на производството по т.д.№1957/2019г. на ВОС. Напротив, при узнаване за
издадената заповед, длъжникът е получил книжата по електронна поща, потвърдил е
получаването им и не е депозирал възражение по реда и в срока по чл.414 от ГПК. /в този
смисъл е и определение по ч.т.д.№3085/2018г. на ВКС, 2-ро т.о./. Аналогично разрешение на
въпроса е дадено и в определение по ч.т.д.№345/2020г. на ВКС, 1-во т.о., в което е прието,
че при прекратяване на иска по чл.422 от ГПК разноските по образуването му следва да се
възложат на ответника, когато същият е подал възражение извън срока по чл.414 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на молителя – ищец не съществува
вземане за разноски за образуване на делото пред първата инстанция, на основание чл.78,
ал.2 от ГПК, поради което и не са налице основания за изменение на определението за
прекратяването му в частта за разноските.
С оглед съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1405/03.06.2020г. по т.д.№1957/2019г. на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5