№ 583
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, срещу Постановление
от 15.06.2021г., с което съдебният изпълнител е прекратил на производството
по изп. дело № 20168440403684 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 при
КЧСИ по отношение на Г.Д.Т., В.И.В., А.П.К. Д.Г.Т. и Ц.Д.Т. -длъжници по
изпълнението на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Жалбоподателят, в качеството на взискател в изпълнителното
производство, поддържа твърдение, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и фактически необосновано, тъй като в действителност не
били налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство. Постановлението
накърнявало правата и законните интереси на жалбоподателя, в качеството му
на взискател и обезпечен кредитор. Според жалбоподателя, точно такъв извод
се налагал, като се отчита факта, че срещу длъжниците по изпълнението били
извършени изпълнителни действия, включително на 23.10.2020г. взискателят
получил сумата от 71, 10 лева в резултат от осъществено принудително
изпълнение. Независимо от изложеното, в изпълнителния процес били
присъединени други взискатели, а съгласно указанията в ТР№ ?82015г. на
ОСГТК на ВКС - извършените фактически действия по присъединяване на
1
взискател прекъсват давността. При изчисляване на срока на перемпцията,
съдебният изпълнител не взел предвид разпоредбите на ЗМДВИП и
периодите, през които не текат процесуални срокове. По изложените
съображения, жалбоподателят моли за отмяна на Постановлението на
съдебния изпълнител от 15.06.2021г., което е обективирано в съобщение с
изх. № 28783/25.06.2021г.
Насрещната страна по жалбата – Ц.Д.Т. - легитимирана в качеството на
длъжник по изпълнението в изп. дело № 20168440403684 по описа на ЧСИ
С.Я. с рег. № 844 при КЧСИ – оспорва основателността на жалбата. Сочи, че
последното поискано по отношение на нея изпълнително действие е с дата
08.04.2019г. Поддържа становище за неоснователност на релевираните в
жалбата доводи, както и тезата за законосъобразност на обжалваното
Постановление от 15.06.2021г., с което съдебният изпълнител е прекратил на
производството по изп. дело № 20168440403684.
Насрещната страна по жалбата – Г.Д.Т. - легитимиран в качеството на
длъжник по изпълнението в изп. дело № 20168440403684 по описа на ЧСИ
С.Я. с рег. № 844 при КЧСИ – оспорва основателността на жалбата. Сочи, че
последното поискано по отношение на нея изпълнително действие е с дата
08.04.2019г. Поддържа становище за неоснователност на релевираните в
жалбата доводи, както и тезата за законосъобразност на обжалваното
Постановление от 15.06.2021г., с което съдебният изпълнител е прекратил на
производството по изп. дело № 20168440403684.
Насрещната страна по жалбата – В.И.В. легитимирана в качеството на
длъжник по изпълнението в изп. дело № 20168440403684 по описа на ЧСИ
С.Я. с рег. № 844 при КЧСИ – оспорва основателността на жалбата. Сочи, че
последното поискано по отношение на нея изпълнително действие е с дата
05.12.2014г. Поддържа становище за неоснователност на релевираните в
жалбата доводи, както и тезата за законосъобразност на обжалваното
Постановление от 15.06.2021г., с което съдебният изпълнител е прекратил на
производството по изп. дело № 20168440403684.
Останалите длъжници в изпълнителното производство не изразяват
становище по допустимостта и основателността на жалбата, до изтичане на
определения в закона срок за отговор.
В предоставеното пред съда писмено становище, съдебният изпълнител
2
ЧСИ С.Я. с рег. № 844 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд
–поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата.
Поддържа тезата, че обжалваното постановление било напълно съобразено с
нормативно установените изисквания на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и със
задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №2/2013г.
по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че срокът на перемпцията е
изтекъл, че е коректно изчислен съобразно разпоредбите на ЗМДВИП, като се
отчита, че последното валидно изпълнително действие било извършено на
23.04.2019г. и следователно делото се перемирало на 02.05.2021г., а в
постановлението си, съдебният изпълнител само прогласявал правните
последици на настъпилото по силата на закона прекратяване. Срокът на
перемпцията не следвало да се счита прекъснат, поради факта, че се били
присъединили взискатели. Присъединяването на взискатели не можело да се
осъществи с присъединяването на изпълнителни дела, а било израз на
процесуалната възможност на един взискател да се присъедини към вече
образувано изпълнително дело, при което отделните изпълнителни
производства продължавали своето самостоятелно /разделно/ съществуване.
Частичното плащане на сумата от 71, 10 лева не следвало да се приравнява на
признание на дълга, каквото признание чрез изрично волеизявление
фактически не било налице, поради което постъпването на тази сума не
предизвиквало предвидените в закона последици за прекъсване на сроковете.
Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително
дело № 20168440403684 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 при КЧСИ съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е било образувано по молба на взискателя
„Уникредит Булбанк“ АД, първоначално с Постановление от 06.11.2014 г. на
ЧСИ Д.Н. с район на действие ОС Бургас, като изпълнително дело №
20148040401230, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело
№4646/2014 съгласно описа на Районен съд Бургас, срещу солидарните
длъжници „М.“ ООД /н/, ЕИК ****, „Пътна компания“, ЕИК ****, Г.Д.Т.,
ЕГН **********, Д.Г.Т., ЕГН **********, Ц.Д.Т., ЕГН **********, А.П.К.,
ЕГН ********** и В.И.В., ЕГН **********.
С молба от 30.01.2015 г. на същия взискател е присъединено друго
вземане, произтичащо от друг изпълнителен титул.
3
Присъединени са вземания на взискатели по изп. дело № 1658/2017г по
описа на ЧСИ М., peг. № 803 и район на действие ОС- Бургас и по изп. дело
№ 470/2020 на Т. Д., с peг. №801 и район на действие ОС- Бургас, по които са
извършвани валидни изпълнителни действия.
По молба на взискателя, изпълнителното дело е изпратено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ С.Я., с район на действие
Софийски градски съд, който е образувал с Постановление от 02.11.2016г.
изпълнително дело № 20168440403684. Към изпълнителното производство е
присъединено вземането на „Юробанк България“ АД срещу солидарните
длъжници Г.Т. и Ц.Т..
Приложените в изпълнителното производство книжа мотивират извода,
че последното валидно изпълнително действие е извършено на 23.04.2019г.
На 23.10.2020г. на взискателя в действителност е била преведена сумата от
71, 10 лева.
С молба от 15.06.2021г. длъжникът по изпълнението Г.Т. е сезирал
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
С обжалваното Постановление от 15.06.2021г., което е обективирано в
съобщение с изх. № 28783/25.06.2021г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство.
Споменатото постановление е връчено на длъжника и обжалвано от него
в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и
съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на
установения от ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на
съдебен изпълнител.
Разгледана по същество, подадената жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Предмет на повдигнатия правен спор е наличието на основание за
прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК. Според задължителните указания, съдържащи се в т.10 от
4
Тълкувателно решение №2/2013г. по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС –
прекъсването на давността е правна последица от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността обаче действията
по образуване на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В конкретния случай, внимателният преглед на изпратените на съда
материали по изпълнителното дело в действителност мотивират извод,
подкрепящ тезата на частния съдебен изпълнител, че хронологически
последното валидно извършено изпълнително действие от категорията на
онези, с чиито правни последици може да се свърже прекъсването на срока на
перемпцията е било осъществено на 23.04.2019г.
При това положение, изпълнителното дело се перемира на 02.05.2021г., а
в постановлението си, съдебният изпълнител само констатира и формално
установява правните последици на настъпилото по силата на закона
прекратяване.
Не може да бъде възприет довода, че съдебният изпълнител не е
изчислил правилно сроковете, съгласно чл. 3 от ЗМДВИП.
При това, съдът напълно споделя изводите на съдебния изпълнител, че
срокът на перемпцията не следва да се счита прекъснат, само поради факта,
че в определен момент, към изпълнителното дело са се присъединили нови
взискатели. Присъединяването на взискател не може да се отъждестви с
5
присъединяване на изпълнителни дела едно - към друго и сроковете на
перемпцията по отделните изпълнителни дела запазват своите самостоятелни
правни последици, спрямо началния момент, от който всеки от тях се
изчислява.
Фактът на получаване на сумата от 71, 10 лева от страна на взискателя –
жалбоподател в настоящия процес, не следва да се приравнява на признание
на дълга, каквото признание чрез изрично волеизявление в тази насока
фактически не е налице, поради което постъпването на тази сума не
предизвиква предвидените в закона последици за прекъсване на срока на
перемпцията.
По всички изложени съображения, съдът счита, че обжалваното
постановление е законосъобразно и жалбата следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
С оглед изхода на спора, съдебни разноски не следва да се присъждат,
тъй като такива не са били поискани от насрещната страна по жалбата.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Уникредит
Булбанк“ АД, с ЕИК**** със седалище –гр. София, пл. „****, срещу
Постановление от 15.06.2021г., с което на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
съдебният изпълнител е прекратил на производството по изп. дело №
20168440403684 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 при КЧСИ по отношение
на длъжниците по изпълнението: Г.Д.Т., В.И.В., А.П.К. Д.Г.Т. и Ц.Д.Т..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6