РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Благоевград, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100681 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Б. Р. С., ЕГН **********
против „Соларпро кънстракшън“ АД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че ищеца е сключил с ответника „СОЛАРПРО
КЪНСТРАКШЪН” АД на 25.10.2019 година Трудов договор № 366 от 25.10.2019 година, на
длъжност „Работник строителство с .код по НКПД: 93120003”. Твърди се, че тази длъжност
изпълнявал ищеца до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Навежда се, че
съгласно чя. 9 от посочения трудов договор размера на платения годишен отпуск е
определен на 20 работни дни.
Твърди се, че на 20.03.2022 година трудовото правоотношение е прекратено със
Заповед № 0967 от 20.03.2022 година на основание чл.326, ая. 1 от КТ и писмено
предизвестие отправено до работодателя. Твърди се, че към тази дата имал ищеца неползван
платен годишен отпуск в размер общо на 48 дни, от които: за 2019 година - неползвани 3
дни, за 2020 година - неползвани 20 дни, за 2021 година - неползвани 20 дни и за 2022 година
- неползвани 5 дни. Размера на брутното трудово възнаграждение за месец февруари 2022
година /месеца предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение съгласно
разпоредбата на чл.228 от КТ/ е 3 517.00 лева. Предвид това работодателят „СОЛАРПРО
КЪНСТРАКШЪН” АД дължал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
заплащането на сумата общо в размер на: 7 680.00 лева, от които: сумата в размер на 480.00
лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019
година, сумата в размер на 3 200.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2020 година, сумата в размер на 3 200.00 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021
1
година и сумата в размер на 800.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
неползван платен годишен за 2022 година.
Твърди се, че както към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, така и
към настоящия момент ответника „СОЛАРПРО КЪНСТРАКШЪН” АД не е изплатил
горепосочените дължими обезщетения.
Навежда се, че за събиране на посочените суми, със заявление по реда на чл. 410 от
ГПК е поискано от съда да бъде издадена заповед за изпълнение срещу ответника
„СОЛАРПРО КЪНСТРАКШЪН” АД. Твърди се, че по подаденото заявление е образувано
ч.гр. д. № 252 по описа на Районен съд - Благоевград за 2024 година, по което дело съда
издал заповед за изпълнение за следните суми: - Сумата в размер на 7 680.00 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 48 дни за периода от 2019
година до 2022 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 05.02.2024 година до окончателното и
изплащане; - Сумата в размер на 1 674.16 лева - обезщетение за забава за периода от
20.03.2022 година до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК — 05.02.2024
година; - Сумата в размер на 770.00 лева, представляващи сторените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане
в размер на 7 680.00 лева (седем хиляди шестотин и осемдесет лева), представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 48 дни за периода от 2019
година до 2022 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК — 05.02.2024 година до окончателното и
изплащане, както и сумата в размер на 1 674.16 лева - хиляда шестотин седемдесет и четири
лева и шестнадесет стотинки, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.03.2022 година до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК — 05.02.2024
година, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че ищецът Б. Р. С. е назначен в „Соларпро Кънстракшън“ АД
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 70 КТ и сключен трудов договор № 366/
25.10.2019 г. на длъжност „Работник строителство“.
Твърди се, че на 20.03,2022г. ищецът е депозирал молба до работодателя си за
прекратяване на трудовия договор, в която изрично е записал, че няма да спази уговореното
в трудовия договор предизвестие. Във връзка с подаденото заявление работодателят е издал
Заповед № 0967/ 20.03.2022 г., с което на основание чл. 326, ал. 1, вр. с чл. 220, ал. 1 КТ
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, като ищецът не е изпълнил задължението
си за отработване на 30-дневното предизвестие, предвидено в чл. 326, ал. 2 КТ. Навежда се,
че поради тази причина дружеството „Соларпро Кънстракшън“ АД е предявило осъдителен
иск за осъждане на ищеца по настоящето дело да му заплати сумата от 2 894,32 лв.
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди се, че е образувано е гражданско
дело № 20221210101203 по описа на PC-Благоевград за 2022 година, като с Решение № 895
2
от 18.12.2023 г. ищецът по настоящото дело е осъден да заплати обезщетение за неспазеното
предизвестие, както и разноските по делото.
Твърди се, че за срока на трудовото си правоотношение с ответника ищецът е имал
право на платен годишен отпуск, както следва: - За 2019 година - 4 дни; за 2020 година - 20
дни; за 2021 година - 20 дни; за 2022 година - 5 дни.
Навежда се, че от приложените към отговора на исковата молба 5 бр. фишове за
заплати за месеците декември 2019 г., декември 2020 г., май 2021 г., октомври 2021 г. и
декември 2021 г., заедно с 5 бр. молби за разрешение за ползване на платен годишен отпуск
и съответните 5 бр. заповеди за разрешение към тях, е видно, че ищецът Б. Р. С. е ползвал
общо 25 работни дни платен годишен отпуск за времето от 25.10.2019 г. до 20.03.2022 г. от
полагаемите му се общо 49 дни.
Поддържа се, че предвид и разпоредбата на чл. 176а, ал.1 от Кодекса на труда -
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две
години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това,
правото на ползването му се погасява по давност. В случая трудовото правоотношение на
ищеца Б. С. е прекратено на 20.03.2022 г., което съгласно цитираната по-горе разпоредба
означава, че правото на ползване на платения годишен отпуск, считано две години назад се
погасява по давност. Прави се довод, че работодателят „Соларпро Кънстракшън“ АД е
освободен от задължението си по КТ да изплати платен годишен отпуск на служителя за
времето преди 20.03.2020 г..
Навежда се, че ищецът Б. Р. С. има право да му бъде изплатен годишен отпуск, както
следва: - За 2019 г. ищецът е имал право на 4 работни дни платен годишен отпуск, които е
използвал от 23.12.2019 г. до 31.12.2019 г., съгласно приложената по делото молба за
ползване на платен годишен отпуск и последващата заповед за разрешение № 0778/
23.12.2019 г. Ползваните 4 дни платен годишен отпуск са отразени във фиша за заплата за
месец декември 2019 г., който също е приложен към отговора на исковата молба. За 2019г.
ищецът Б. С. е използвал полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на 4 работни
дни и няма право на обезщетение за неизползване.
Навежда се, че за 2020 г. ищецът е имал право на 20 работни дни платен годишен
отпуск, от които е използвал 10 дни за периода от 14.12.2020 г. до 30.12.2020 г., съгласно
приложената по делото молба за ползване на платен годишен отпуск и последващата
заповед за разрешение № 1503/ 14.12.2020 г. Ползваните 10 дни платен годишен отпуск са
отразени във фиша за заплата за месец декември 2020 г., който също е приложен към
отговора на исковата молба. Като се вземе предвид давностния срок от две години преди
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, 6 дни от общия брой се погасяват по
давност. За обезщетяване за неизползван отпуск за 2020 г. на ищеца остават 4 дни
платен годишен отпуск.
Навежда се, че за 2021 г. ищецът е имал право на 20 работни дни платен годишен
отпуск, от които е използвал 11 дни за периода, съгласно приложените по делото 3 бр. молби
3
за ползване на платен годишен отпуск и последващите им заповеди за разрешение за
ползване за месеците май, октомври и декември. Ползваните 11 дни платен годишен отпуск
са отразени във фишовете за заплати за месеците май, октомври и декември 2020 г., които
също са приложени към отговора на исковата молба. Следователно неизползвания платен
годишен отпуск за 2021 г. е в размер на 9 дни.
От началото на 2022 г. до края на трудовото правоотношение с работодателя - 22.03.2022 г.
ищецът е имал право на 5 работни дни платен годишен отпуск, които е не използвал и
следва да бъде обезщетен.
Твърди се, че с оглед на горното общият брой на неизползвания годишен отпуск на
ищеца е в размер на 18 работни дни, а не както е предявил в исковата молба в размер на 48
работни дни. Прави се довод, че дължимото обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда за
времето на трудовото правоотношение следва да бъде в размер на 18 работни дни. Същото
следва да се изчисли на основание чл. 177, ал. 1 от КТ, а именно среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни,
който месец в случая е февруари 2022 г..
Твърди се, че дружеството е правило неколкократни опити да изплати дължимите
суми на ищеца във връзка с цитираното по-горе гражданско дело № 20221210101203 по
описа на PC Благоевград, но същия не е предоставил валидна Б.ва сметка. От ТРЗ отдела на
дружеството са правени опити да се свържат с ищеца чрез неговия законен представител, за
да може да лицето да предостави Б.ва сметка и да му се изплатят дължимите суми, но
доколкото има информация ответника, лицето Б. Р. С. не пребивава на територията на
Република България и комуникацията с него е изключително затруднена.
Поради което прави искане искът да бъде отхвърлен за съответната част като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не взема становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът не се явява, за него се явява надлежен процесуален представител,
оспорва иска.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
неколко предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия
иск е спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено
вземане от трето лице, което вземане по същността си е обезщетение за неизползувания
платен годишен отпуск, която правна квалификация е правна квалификация е чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 224, ал. 1 от КТ,по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви
при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
С определение № 805/ 26.04.2024 г., пост. по гр. д. № 681/ 2024 г. по описа на РС $
Благоевград, е насрочено открито съдебно заседание, дадена е възможност на ищеца, да
вземе отношение по отговора на исковата молба, като му е указано, какви ще бъдат
последиците от невземането на отношение по отговора и неявяването в съдебно заседание.
В съдебно заседание, проведено на 03.06.2024 г., процесуалния представител на
ответника е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.
238, ал. 2, предл. 2 от ГПК.
4
С протоколно определение от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 681/ 2024 г. по
описа на РС - Благоевград, съдът е допуснал постановяването на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направените възражения и подкрепящите ги доказателства,
намира иска за вероятно неоснователен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.
238, ал. 2, предл. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което
мотивите на настоящето неприсъствено решение се основават на тях.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б. Р. С., ЕГН ********** против „Соларпро
кънстракшън“ АД, ЕИК *********, да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземане в размер на 7 680.00 лева (седем хиляди шестотин и осемдесет лева),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 48 дни за
периода от 2019 година до 2022 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК — 05.02.2024 година до окончателното
и изплащане, както и сумата в размер на 1 674.16 лева - хиляда шестотин седемдесет и
четири лева и шестнадесет стотинки, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.03.2022 година до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК — 05.02.2024
година, като неоснователни.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5