Р Е Ш Е Н И Е №260004
гр.Пловдив, 09.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР:
ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2865
по описа за 2020г., намира за установено следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от С.К.В., ЕГН ********** *** против Б.Е.И.,
ЕГН ********** ***.
Ищецът
твърди, че с ответницата са били съпрузи през периода 06.08.1995г. –
05.02.2019г. Твърди, че в имота на ответницата, в който двамата са живели,
находящ се в гр.*****, ул*****, той със собствени
средства от трудови възнаграждения е закупил движими вещи, трайно закрепени в
жилището, които по вид и период на монтаж са подробно описани в исковата молба
и възлизат на обща стойност 38 564,00 лева. Заявява, че в периода 2001г. –
2016г. е извършил редица подобрения в имота на ответницата с нейно знание и без
противопоставяне, които са подробно описани в исковата молба. С вложените вещи
и с извършените подобрения ищецът счита, че стойността на имота се е увеличила,
съответно той е обеднял, а ответницата се е обогатила. От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 102
867,00 лева, с която се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, в
резултат на вложените в имота вещи и направените подобрения. Сумата се
претендира ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си е подала писмен
отговор, с които оспорва иска по основание и размер. Признава обстоятелствата:
че страните са били съпрузи и бракът им е прекратен с решение по
бр.д.№6459/2018г. по описа на ПРС; че описаните в исковата молба вещи са
придобити по време на брака; че част от подобренията са извършени в имота на Б.И..
И.
посочва, че въпросният имот е бил семейно жилище за страните по смисъла на СК.
Ищецът е упражнявал трудова дейност като ***** с много продължителни периоди на
отсъствие, по време на които единствено тя е полагала грижи за семейството и
двете родени от брака деца. Счита, че подобренията са извършени от двамата
съпрузи по време на брака им в изпълнение на моралните им задължения в брачния
съюз. Не е налице лично и единствено изпълнение от страна на ищеца. Ответницата
има участие както със средства, така и с труд в извършване на подобренията. Не
е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата.
Оспорва
се: стойността на вещите, както и че те са лични вещи на ищеца; че част от
вещите не са трайно прикрепени към имота; че ищецът е извършил подобрения на
посочената в исковата молба стойност; че тези подобрения са извършени по
възлагане от ответницата; че ищецът сам лично е избирал изпълнители и е
заплащал за труда и материалите. Посочва се, че много от вещите не съществуват
към настоящия момент или са подменени, както и че много от тях са направени с
труд, материали и средства на родителите на ответницата.
От фактическа страна в
процеса се установи следното:
От Решение №
467/05.02.2019г., постановено по гр. дело № 6459/2018г. по описа на Пловдивски
Районен съд е видно, че ищецът и ответницата са били съпрузи, чиито брак е
прекратен на 05.02.2019г. поради допуснат развод по взаимно съгласие.
Към исковата
молба са приложени и документи, касаещи изграждане на отоплителна система и
слънчева инсталация – гаранционни карти, протоколи за извършени проби, както и
квитанции за плащане. Представени са и два броя договори за изработка и монтаж
на дограма.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза, допусната по въпроси на ищеца.
Заключението на вещото лице е изготвено след оглед на имота – собственост на
ответницата. От експертизата се установява, че описаните в исковата молба вещи
действително са вложени в имота в гр. *****, с изключение на посочените под №
39 - „280 м. – синьо и червено“.
Изготвена е таблица, в която подробно са разбити вложените вещи, както и
тяхната стойност към момента на монтирането им и към днешна дата, посочено е и
кои от тях могат да бъдат отделени от имота
без да бъдат повредени до степен, която да не позволява ползването им
според обичайното им предназначение. Съгласно заключението, стойността на
вложените вещи и материали към датата на влагането им е 51 599, 47 лв., а
към датата на завеждане на исковата молба – 62 799,46 лв. Стойността на вещите,
определени като „сваляеми“, е в размер на 2925,50
лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено.
По делото са
събрани и гласни доказателства, като са разпитани четирима свидетели – по двама
за всяка от страните. От показанията на св. Й. И. – майка на ответницата, се
установява, че през 1996 г. Б. и С. заживели на втория етаж от къщата в гр. *****.
Твърди, че от самото начало двамата съпрузи започнали да правят подобрения в
имота. Твърди, че двамата с нейния съпруг – баща на ответницата, непрестанно им
помагали. В един период дори
предоставили сумата от 5000 лева, които подпомогнали семейството при
изграждането на външната изолация на къщата. Твърди, че многократно са давали и
по-дребни суми, а мъжът й им е помагал и с труд. Заявява, че навесът към къщата
бил изграден от нея и съпруга й, за да си прибират колата, а напоителната
система е изграждана понастоящем. Съдът кредитира показанията на св. И., като
ще ги цени съобразно правилата на чл. 172 от ГПК.
От
показанията на свидетеля Б. – съпруг на сестрата на ответницата, се установява,
че ищецът и ответницата са правили редица подобрения в имота в гр. ***** –
парно, изолация, разширения, а стремежът им бил да създадат уютно и удобно
място за семейството. Твърди, че бащата на ответницата бил предоставил на
страните 5000 лв., за да подпомогне семейството.
От
свидетелските показания на свидетелите на ищеца – св. Т. и св. Д. също се
установява, че в имота, който са обитавали страните, са правени подобрения по
време на брака. Св. Д. заявява, че ищецът е работил като *****, получавал е
добра заплата и е имал възможност да купува различни неща за къщата. Твърди, че
ищецът е влагал и собствен труд в редица от ремонтните дейности.
При така
установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
За да е
налице фактическият състав на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД следва да се
докаже, че ответницата се е обогатила за сметка на нейния бивш съпруг с
увеличаване стойността на притежавания от нея имот вследствие извършени
дейности и закупени вещи по време на брака помежду им. В тежест на ищеца е
възложено да докаже, че въпросните подобрения са извършени в семейното жилище –
собственост на ответницата, което е довело до увеличаване стойността на нейния
имот.
При
съобразяване задължителната съдебна практика по въпроса за правното положение
на съпругът - несобственик за направените по време на брака подобрения в имот,
представляващ семейно жилище, което е лична собственост на другия съпруг
/съгласно решение № 343 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2013 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията В. И. и решение № 144 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 581/2016 г., III г. о., ГК, и т. 4 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г /, съдът
намира, че тези отношения между бившите съпрузи следва да се уредят съобразно
принципите на неоснователното обогатяване с иск по чл. 59 от ЗЗД. С оглед
посочената законова норма подобрителят има право на
по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил и тази, с която
собственикът се е обогатил.
За да се
приеме в случая, че е налице подобрение в имота на ответницата, следва да се
установи, че в него са вложени труд, материали и вещи, които са трайно
прикрепени и не могат да бъдат отделени без да се наруши тяхната цялост, респ.
функциониране съобразно предназначението, за което се използват.
Във връзка с
изложеното по-горе, съдът намира за установено, че в имота на ответницата
действително са извършени подобрения. На първо място като безспорно следва да
се посочи обстоятелството, че процесното жилище е било семейно такова по см. на
§ 1 от ДР на Семейния кодекс, което се
установява от приложеното по делото съдебно решение за прекратяване на брака,
където е изрично е посочено това обстоятелство, както и от събраните по делото
свидетелски показания.
От гласните
доказателства и на двете страни се установи също, че по време на брака бившите
съпрузи са извършвали редица подобрения в семейното жилище, като са правили
ремонт, изолация, дограма, отоплителна система и др. подобрения. От
експертизата по делото се установява за кои от подобренията са налице данни да
са извършени в процесния период. Предвид изложеното, съдът намира, че
действително е налице обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, доколкото
към настоящия момент тя се ползва от сторените подобрения.
За да се
определи размерът на дължимото обезщетение, следва да се държи сметка за
средствата, с които тези подобрения са извършени, както и за характера на
вещите, които са вложени. Ищецът навежда твърдения за изцяло личен принос при
извършване на разходите. Предвид това, тъй като се касае за подобрения,
извършени по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, след
прекратяването на брака при липсата на оборване на законовата презумпция за
равни дялове, съпругът, който не е собственик, има право на половината от
по-малката сума измежду стойността на извършените подобрения и увеличената
стойност на имота вследствие на тези подобрения (респ. на тяхната стойност към
завеждане на исковата молба). От данните
по делото е видно, че ищецът е работил като *****, което се твърди да е основен
източник на доход. Същевременно обаче, съпругата му се е грижела за децата –
тяхното отглеждане, възпитание и развитие. Установява се, че тя също е работила
през периода, а нейните родители са помагали на семейството с труд, материали и
парични средства. Предвид това, съдът намира, че презумпцията за съвместен
принос не е оборена, поради което придобитото по време на брака имущество
следва да се счита придобито в режим на съпружеска имуществена общност, в резултат
на съвместния принос на двамата съпрузи, доколкото няма данни да е избран друг
режим на имуществени отношения.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че част от описаните в исковата молба вещи са
характеризирани като „сваляеми“ от вещото лице, т.е.
вещи, които могат да бъдат демонтирани и преместени, без да се променя тяхната
функция и предназначения. Тези вещи обаче също следва да бъдат включени при
преценка на окончателния размер на подобренията. Това е така, тъй като се касае
за такива вещи, които са част от интериора на жилището и са свързани с неговото
използване – напр. батерия за душ, корниз, перде, радиатори и др. Житейски
логично е същите да са избирани според обзавеждането и визията в дома, поради
което демонтирането им и реалното им поделяне между страните би могло да ги
направи неизползваеми.
В отговора на
исковата молба е направено възражение, че ищецът съзнателно е изпълнявал своя
нравствен дълг, поради което на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не му се дължи
връщане на даденото. Това възражение се явява неоснователно, доколкото
предметът на исковата претенция не попада в приложното поле на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно
заключението на вещото лице, стойността на вложените вещи към момента на
тяхното влагане е в размер на 51 599, 47 лева, а към датата на завеждане
на делото – 62 799,46 лева. Предвид изложените по-горе изводи, като база за
изчисление следва да бъде взета предвид по-малката от двете суми, т.е. стойността
на вещите към момента на тяхното влагане.
Предвид
изводите за съвместен принос, претенцията се явява основателна за половината от
приетата по-горе базова сума, т.е. за 25 799,74 лева (двадесет и пет хиляди
седемстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и четири ст.), като в
останалата част до пълния предявен размер от 102 867 лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Основателно е искането за присъждането на законна
лихва върху уважената част от претенцията, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.11.2020г., до окончателното плащане.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК, сторените по делото съдебни разноски следва да бъдат присъдени по
съразмерност. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е основателно. Съгласно
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към датата, посочена в списъка на разноските, към
който е приложен договора за правна помощ на ищеца, минималното дължимо
адвокатско възнаграждение е в размер на 3588 лв., поради което същото следва да
се редуцира до този размер при разпределяне на тежестта за разноските. Ищецът е
сторил разноски в производството в общ размер на 8052,68 лв., от които 3588 лв.
за адвокатско възнаграждение (след редуцирането му с оглед заявеното възражение
за прекомерност), 4114,68 лв. за държавна такса и 350 лв. – депозит за
изготвяне на СТЕ. Съразмерно с уважената част от иска, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 2019, 67 лева (две хиляди и деветнадесет лева и
шестдесет и седем ст.).
Ответницата представя доказателства за направени разноски в
производството в размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, поради което в нейна полза
следва да се присъди сумата от 1498,39 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и
осем лева и тридесет и девет ст.) по съразмерност.
По изложените съображения, Пловдивски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Е.И., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.В., ЕГН **********
*** сумата от 25 799,74 лева (двадесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и
девет лева и седемдесет и четири ст.), представляваща припадащата се стойност
на направените по време на брака между страните подобрения в собствения имот на
ответницата, находящ се в гр. *****, ул. *****, с която същата се е обогатила,
ведно със законната лихва върху уважената част, считано от датата на подаване
на исковата молба – 18.11.2020г., до окончателното й плащане, като отхвърля
иска в останалата част до пълния предявен размер от 102 867 лв. (сто и две
хиляди осемстотин шестдесет и седем лева).
ОСЪЖДА Б.Е.И., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.В., ЕГН **********
*** сумата от 2019, 67 лева (две хиляди и деветнадесет лева и шестдесет и седем
ст.), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и СТЕ, определени по съразмерност.
ОСЪЖДА С.К.В., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Е.И., ЕГН **********
*** сумата от 1498,39 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и
тридесет и девет ст.), представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото, определени съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Пловдив.
Съдия: