Р Е Ш Е Н И Е
№ 2597
гр.Варна, 09.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34 – ти състав, в
публично съдебно заседание
проведено на двадесет и
шести април през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при
секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9640 по
описа за 2007г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Варненският районен съд е сезиран
с предявени от ищците П.К.Т., К.П.К. и С.П.К. против ответниците Ц.В. Г. и А.Д.К.
субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на
ответниците да предадат на ищците владението върху недвижим имот, представляващ
имот № 520 по ПНИ на местност «Т.”, с площ от 600 кв.м., при граници: имоти с пл. № 6112,
№ 6111 и № 521, представляващ имот № 10135.2520.520 по Кадастралната карта на
гр.Варна и искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за установено
по отношение на ответниците К. Н. С. и Ф.М.С., че ищците са собственици на
процесния имот ПИ № 520 по ПНИ на местност «Т.».
В съдебно заседание на
26.04.2010г. ищците, чрез процесуалния си представител са уточнили, че
поддържат исковите си претенции само за частта от ПИ № 520 по КК на гр.Варна, с
площ от 310 кв.м., заключена между точките А, Б, В, Г и Д в червено-син щрих на
скицата на вещото лице към СТЕ, приложена на л.158 от делото.
В исковата, уточняващите молби и в
уточненията си в съдебно заседание ищците твърдят, че са наследници по закон на
К. К. Д. и в това им качество ПК-Варна с решение № 503/13.05.1998г. е признала
право на собственост в съществуващи стари реални граници на недвижим имот - лозе с площ от 2,550 кв.м., находящо се в
терен по параграф 4 на «В.», местност «К. К.», представляващо имот № 10934 по
КП от 1956г. Сочат, че понастоящем възстановеният имот включва редица имоти,
сред които й част от имот пл. № 520 целият с площ от 650 кв.м. Сочат, че
ответниците Ц. Г. и А.К. се намират във владение на имота без правно основание
за това, поради което молят съда да ги осъди да предадат владението. По
отношение на ответниците К. и Ф.С. твърдят, че същите са се разпоредили с
процесния имот в полза на другите двама ответниците, с което им оспорват
собствеността, поради което молят съда да приеме за установено спрмо тях, че
ищците да собственици на имота. Молят да бъдат присъдени сторените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания ищците П.К.Т., К.П.К. и С.П.К., чрез процесуалния си
представител поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени. Твърдят,
че ответниците Салиев и С. не са станали собственици на процесния имот по реда
на & 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ тъй като до 01.03.1991г. в него не е имало построена
сграда.
В съдебно заседание ответникът А.К., чрез процесуалния си представител
оспорва допустимостта на предявените искове като счита, че решението на
ПК-Варна, с което се възстановява собственост в полза на ищците не е влязло в
законна сила. В условията на евентуалност счита същите за неоснователни.
Твърди, че е собственик само на построената в имота сграда и на това основание
осъществява валидно владение по отношение на нея. Оспорва, че К. К. К. –
наследодателят на ищците и К. К. Д., на когото е възстановена собственост с
решението на ПК не са едно и също лице, поради което ищците не са
материалноправно легитирюмирани в процеса.
Ответникът Ц. Г. оспорва предявеният срещу него иск. Твърди, че е собственик
на процесния имот ПИ № 520 по ПНИ с площ от 600 кв.м., като го е придобил по
дарение от родителите си. Излага, че понастоящем той упражнява фактическа власт
по отношение на имота.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложените по делото
Удостоверения за наследници /л.8-10 от делото/, ищците П.К.Т., К.П.К. и С.П.К.
са наследници по закон на починалия на 07.08.1996г. общ наследодател К. К. К..
Същите са съответно съпруг и синове на починалата на 20.03.2002г. негова дъщеря
Димитра Костадинова Тодорова.
Представена
е декларация /л.79/ от С.П.К., в която същият декларира, че имената К. К. К. и К.
К. Д. принадлежат на едно и също лице – неговия дядо починал на 07.08.1996г.
Представено е и удостоверение изх. № 437/08.03.2010г. от Община Варна, в
което е потвърдено изложеното е цитираната декларация на С.К..
От съдържанието на записка за
вписване № 218/1943г., е видно, че К. К. Д. е закупил нива с площ от 2 дка в
местност «К. К.» в землището на с.Ц. /сега «В.»/, при граници К. К., К. К. и Д.
К..
Със саморъчно завещание от
11.02.1994г. К. К. К. се е разпоредил в полза на дъщеря си Д. К. Т. с всичкото
си движимо и недвижимо имущество - ниви, лозя и парични суми. Завещанието е
обявено с протокол съставен от нотариус Д. С. на 13.11.1996г.
С Решение № 503/13.05.1998г. на
ПК-Варна, на наследнците на К. К. Д. е възстановено в съществуващи стари реални
граници правото на собственост върху лозе с площ от 2,550 дка, находящо се в
терен по параграф 4 на В., местност «К. к.», представляващо имот № 10934 по КП
от 1956г., който имот по КП «Траката» обхваща редица имоти, сред които й имот №
520 с площ от 0,650 дка.
С нот.акт за собственост на
недвижим имот закупен по реда на & 4а, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 159, том
1, дело № 423/1994г. К. Н. С. е признат за собственик на недвижим имот – 600
кв.м. ид.части от място цялото с площ от 1019 кв.м. находящо се в гр.Варна, местност
«Малкою» в зона за земеделско ползване, при граници: Х. Г., път, Й. П., Н.С., К.
П. и могила.
С
нот.акт за замяна № 26, дело № 14000/1997г. К. Н. С. и съпругата му Ф.М.С.
са прехвърлили на Ц.В. Г. собствения си придобит по време на брака недвижим
имот представляващ 600 кв.м. ид.части от лозе в землището на гр.Варна, местност
«М.», в зона за земеделско ползване, представляващо парцел № 520 по КП «Т.»
1990г. целият с площ от 1079 кв.м., при граници: парцели № 519, 507, 506, 521 и
път заедно с построената в него жилищна сграда, като в замяна на това Ц.В. Г. е
прехвърлил на К. С. и Ф.С. собствената си движима вещ – музикална уредба.
С
нот.акт № 177, том 2, рег. № 4336, дело № 252/2004г. Ц.В. Г. е
продал на А.Д.К. собствения си недвижим имот, представляващ вилна сграда
състояща се от един етаж и сутерен находяща се в гр** построена в имот № 520 по
КП «**», целият с плош от 1082 кв.м., при граници: имот № 519, №507, № 506 и
път.
В хода на производството е проведена
Съдебно-техническа експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Д.П.,
от заключението на която се установява, че в разписния лист към КП от 1956г.
имот № 10934 е записан като собствен на Д. К. К.. Установено е, че е налице частична
идентичност между имота описан в записка за вписване № 218/1943г., с който К. К.
Д. е закупил нива с площ от 2 дка в местност «К. К.» в землището на с.Ц. /сега
В.», имот № 10934 по КП от 1956г. и
процесния имот ПИ № 520 по КК на гр.В., като е налице припокриване на имотите
за площ от 310 кв.м. заключена между т.А, Б, В, Г и Д и зачертани в червено-син
щрих на скицата на вещото лице приложена на л.158 от делото. При оглед на имота
на място вещото лице е констатирало, че в процесния имот съществува двуетажна
масивна сграда, която в плановете е отразена като триетажна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По исковете с правно основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ предявени против ответниците К. С. и Ф.С..
Предявените
по настоящото дело активно и пасивно субективно съединени положителни
установителни искове за
собственост спрямо ответниците К. С. и Ф.С. се явяват процесуално допустими, с
оглед наведените твърдения за принадлежност на собствеността в патримониума на
ищците, въз основа на издаденото в тяхна полза решение на ПК-Варна № 503/13.05.1998г. и оспорване на
правото им на собственост от ответниците чрез извършване на разпоредителна
сделка с процесния имот в полза на трети лица. По тази причина
съдът намира, че дължи произнасяне по същество на спора.
В
тежест на ищците заявяващи собствени права на собственост по отношение на
процесния имот е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили собствеността на въведеното придобивно основание. В случая ищците се
позовават на ефекта на издаденото в тяхна полза реституционно решение на
ПК-Варна от 1998г. Същото е постановено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн. В ДВ,
бр.68/99г., поради което има конститутивно правно действие и е в състояние да
легитимира ищците като собственици на процесния имот, само доколкото такъв е
бил и техният наследодател – К. К. Д.. Горното се установява от представената
по делото записка за вписване № 218/1943г. на нот.акт, с който К. К.
е придобил собствеността върху имот - 2 дка в местност «Киреч Кою» в землището
на с.Ц. /сега В./, представляващо имот №
10934 по КП от 1956г. От заключението на проведената по делото СТЕ се
установява, че е налице идентичност между имота по цитирания нот.акт,
възстановеният на ищците имот и процесния имот, като площта, с която новообразуван
имот № 520 по ПНИ на «Траката» попада във възстановения имот е 310 кв.м. Именно
за тази част обозначена в червено-син щрих на скицата към заключението на
вещото лице на л.158 и заключена между точките А, Б, В, Г и Д е спорът за
собственост съобразно уточненията на ищците направени в съдебното заседание на
26.04.2010г.
От съвкупният анализ на събраните
по делото писмени доказателства се установява, че ищците П.К.Т., К.П.К. и С.П.К.
са наследници по закон на починалия на 07.08.1996г. общ наследодател К. К. К.,
който видно от представените декларации за идентичност на имена е записван в
документи и с фамилно име Д.. Те са
наследници и на починалата на 20.03.2002г. негова дъщеря Д. К.Т., в
полза на която К. К. е завещал със завещанието от
11.02.1994г. цялото си движимо и недвижимо имущество. По отношение момента на
завещанието – 1994г., възстановените с решението на ПК-Варна от 1998г. имоти
имат характер на «новооткрито наследство» по смисъла на чл.91а от ЗН. Съгласно
разпоредбата на чл.90а от ЗН, когато завещанието е съставено след отчуждаването или одържавяването на
имотите то няма действие за имоти, върху които се възстановява правото на
собственост. Това произтича от принципа, че щом недвижимият имот не е бил в
патримониума на наследодателя, когато е съставил завещанието, то няма действие
по отношение на тях. Следователно легитимирани като собственици на
възстановения имот са всички наследници на К. Калев, а не само ищците в
качеството им на наследници на Д. Т. – наследник по завещание. Въз основа на изложеното и
предвид разпоредбите на Закона за наследството съдът приема, че П.К.Т.,
К.П.К. и С.П.К. се легитимират като собственици на ½ ид.част от
процесния имот, респективно всеки от тях на 1/6 ид.част.
Ответниците К. Салиев и Ф.С. не
са взели участие в произодството, не са навели твърдения за собственост по
отношение на процесния имот, респективно не са ангажирали доказателства за това
предвид предприетото от ищците оспорване на качеството им на собственици на
имота. Представеният по делото констативен нот.акт за собственост № 159, том 1,
дело № 423/1994г. не променя годния извод, доколкото макар и неоспорен същият
не е в състояние да обуслови извод за наличие на всички предпоставки на
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на предоставено на ответниците
право на ползване в право на собственост. Предвид изложеното съдът намира, че
предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени до размер
от ½ ид.част общо за ищците или по 1/6 ид.част за всеки от тримата ищци
и да бъдат отхвърлени за другата ½ ид.част от имота.
По отношение на исковете с
правно основание чл.108 от ЗС по отношение на ответника Ц.В. Г..
Съобразно изложените по-горе
мотиви за установена активна материалноправна легитимация на ищците по
отношение на ½ ид.част от процесния имот на обследване подлежат
твърденията на ответника Г. за принадлежност на собствеността по отношение на
процесния имот в неговия патримониум. В първото по делото съдебно заседание
ответникът Г. е навел твърдения, че е собственик на имот № 520 по ПНИ на «Траката» по силата на
дарение от родителите му, както и че упражнява фактическа власт по отношение на
него. По делото не са представени доказателства за извършено в негова полза
дарствено разпореждане, което обуслвя извод за основатеност на предявения
осъдителен иск за собственост спрямо него. Този извод не се променя от
представения нот.акт № 26, дело №
14000/1997г. за придобита собственост по замяна от Ц. Г., тъй като негови
праводатели са ответниците К. и Ф.С., а спрямо тях както е изложено по-горе
съдът приема, че не притежават право на собственост по отношение на процесния
имот. При установени права на ищците, владение на ответника Ц. Г. и липса на
правно основание за това исковете с правно основание чл.108 от ЗС против него
се явяват основателни и следва да бъдят уважени.
По отношение на исковете с
правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника А.Д.К..
Ответникът
А.К. не оспорва собствеността на ищците по отношение на процесния имот ПИ № 520
по ПНИ на «Траката», нито твърди да е негов собственик. Същият излага твърдения
единствено, че е собственик на построената в имота сграда, която е придобил
чрез покупко-продажба обективирана в нот.акт № 177, том 2, рег. № 4336, дело №
252/2004г. Сградата в имота не е предмет на спорното право, поради което не
подлежат на изследване фактите и обстоятелствата, при които е придобита същата,
нито нейните характеристики. Релевантният факт в случая е, че съобразно
графичното изображение на процестаната част от имот ПИ № 520 по ПНИ на
«Траката», построената в имота двуетажна масивна сграда, отразена в плана като
триетажна, по отношение на която ответникът К. осъществява фактическа власт
попада извън спорния имот и следователно не засяга правото на собственост на
ищците. Дори обаче да се приеме, че сградата попада в спорната част от имота,
то доколкото ответникът се легитимира като нейн собственик и това му качество
не е оспорено от ищците, на основание чл. 64 от ЗС същият има право да използва земята
доколкото това е необходимо за
използуването на постройката според нейното предназначение. По делото не са
събрани доказателства, който да обусловят извод, че ответника полза каквато и
да било част от поземления имот, както и че тази част е по-голяма от
необходимата за обслужване на сградата, поради което съдът приема, че не е
налице една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск за
собственост, а именно упражняване на фактическа власт без правно основание. На
това основание съдът намира, че следва да отхвърли исковата претенция с правно
основание чл.108 от ЗС предявена против ответника А.К..
Ищците и ответника К. са направили искане за
присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски, което
с оглед изхода на спора се явява основателно. Съобразно уважените искове спрямо
ответниците К. Салиев и Ф.С. същите следва да заплатят на ищците сумата от
101,53 лева – съдебно-деловодни разноски. Същата сума следва да им заплати и
ответника Г., на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./. От своя страна предвид
неоснователността на исковата претенция спрямо ответника А.К., ищците следва да
заплатят сторените от него съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1045
лева, на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П.К.Т., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН ********** и С.П.К., ЕГН ********** *** субективно
съединени искове против К. Н. С., ЕГН **********
и Ф.М.С., ЕГН ********** ***, че всеки
от ищците е собственик на по 1/6 ид.част или общо ½ ид.част от от недвижим имот, представляващ реална част с площ от 310 кв.м. от ПИ №
520 по ПНИ на местност «Траката” целият с площ от 600 кв.м., при граници: имоти с пл. №
6112, № 6111 и № 521, представляващ имот № 10135.2520.520 по Кадастралната
карта на гр.Варна, заключена графично между точките А, Б, В, Г и Д и защрихована в
червено-син щрих на скицата към СТЕ, приложената на л.158 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за
другата ½ ид.част от процесния имот, на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П.К.Т., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН ********** и С.П.К., ЕГН ********** *** субективно
съединени искове против Ц.В. Г., ЕГН
**********,***, че всеки от ищците е собственик на по 1/6 ид.част или общо
½ ид.част от от недвижим имот,
представляващ реална част с площ от 310 кв.м. от ПИ № 520 по ПНИ на местност «Траката” целият с площ от 600 кв.м., при
граници: имоти с пл. № 6112, № 6111 и № 521, представляващ имот №
10135.2520.520 по Кадастралната карта на гр.Варна, заключена графично между точките А, Б, В, Г и Д и защрихована в
червено-син щрих на скицата към СТЕ, приложената на л.158 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение и ОСЪЖДА Ц.В. Г., ЕГН **********,***
ДА ПРЕДАДЕ на П.К.Т., ЕГН **********, К.П.К.,
ЕГН ********** и С.П.К., ЕГН **********
*** владението на описания по-горе недвижим имот, представляващ реална част с площ от 310 кв.м. от ПИ №
520 по ПНИ на местност «Траката”, заключена графично между точките А, Б, В, Г и Д и защрихована в
червено-син щрих на скицата към СТЕ, приложената на л.158 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
П.К.Т., ЕГН **********, К.П.К., ЕГН ********** и С.П.К., ЕГН ********** *** субективно съединени искове за осъждане на
ответника А.Д.К., роден на ***г.,
с адрес: Кидерминстер, Обединено Кралство Великобритания да предаде на ищците
владението на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 310 кв.м. от ПИ №
520 по ПНИ на местност «Траката” целият с площ от 600 кв.м., при граници: имоти с пл. №
6112, № 6111 и № 521, представляващ имот № 10135.2520.520 по Кадастралната
карта на гр.Варна, заключена графично
между точките А, Б, В, Г и Д и защрихована в червено-син щрих на скицата
към СТЕ, приложената на л.158 от делото, която приподписана от съда
представлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН
********** и Ф.М.С., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на П.К.Т., ЕГН **********, К.П.К.,
ЕГН ********** и С.П.К., ЕГН **********
*** сумата от 101,53 /сто и един и
0,53/ лева, сторени от ищците по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание
чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА Ц.В. Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Т., ЕГН **********, К.П.К.,
ЕГН ********** и С.П.К., ЕГН **********
*** сумата от 101,53 /сто и един и
0,53/ лева, сторени от ищците по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание
чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН ********** и С.П.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Д.К., роден на ***г., с адрес: Кидерминстер, Обединено Кралство
Великобритания сумата от 1045,00 /хиляда четиридесет и пет/ лева, сторени от ответника
по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлените искове, на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: