Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5913 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
2821,34 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 266,87 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Р.Й.З., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4576/19 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради
доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 7,
находящ се на адрес гр. ***, ***с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното и настоящото производство извлечение от сметка за абонатен № *** е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и
не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***- ***”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с
ИРУ-2241,15 лв., сума за отопление без ИРУ-227,93 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
284,92 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв., услуга дялово
разпределение- 67,34 лв. Твърди, че в
имота на ответника са монтирани следните индивидуални разпределителни: 5 бр.
ИРУ, 0 брой водомер и 1 брой щранг-лира
в баня. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 2821,34 лева за
главница за периода 01.01.2017г. – 30.04.2019 г., лихва за забава в размер
на 266,87 лв. за периода от 02.03.2017г.
до 03.07.2019г., и законната лихва върху главницата от 09.07.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.4576/2019г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който
взема становище, че предявеният иск е допустим, но е изцяло неоснователен.
Счита, че не дължи претендираните суми по следните съображения: На първо място
ответника не е собственик на посочения имот, нито титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Твърди, че за посочения имот има съставен
акт за собственост на друго лице. На второ място, независимо от горното,
заявява че не е сключвал договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия, което твърдение счита, че налага и извода, че топлофикационното
дружество не му е доставяло топлинна енергия. В исковата си молба ищецът
твърди, че ответника е „клиент” на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката, съгласно която норма всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Ако бъде прието, че действително е клиент на топлинна енергия, доколкото е собственик на помещение в
сграда-етажна собственост, то съгласно чл.149, ал.1, т.3 от Закона за
енергетиката (глава X, раздел VII) продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносно
предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди. Твърди, че не е сключвал
писмен договор с ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, поради
което счита, че за него не са приложими и общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, на които се позовава ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява от
НА за продажба на недвижим имот №1677 , том VIII, дело № 1411/1996г. на ***Р.И.при
РС-***, че Р.Й.З. е придобил правото на собственост върху Апартамент № 7,
находящ се в , гр. ***, ***, ***. Този факт се установява и от представената
справка по лице по рартидата на Р.З. в АВ-Имотен регистър.
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим
имот от 05.07.2018г. по изпълнително дело № ***на ***В.С., което е влязло в
сила от 13.07.2018г. процесния топлоснабден имот Апартамент № 7, находящ се в ,
гр. ***, ***, ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.660.99.3.7 е възложен на О.Н.Г..
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба
на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от
документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
От представените по делото преписи-извлечения от
сметка за доставена до процесния топлоснабден имот топлоенергия и фактури,
неоспорени от ответника се установява, че доставената до имота топленергия е в
общ размер от 2821,34 лв. главница за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2019г.,
а за периода от 01.01.2017г. до 13.07.2018г. е в размер на 1331,92 лева, а на
лихвата за забава върху сумата от 1331,92 лв. от датата на настъпване на
изискуемостта на всяко месечно плащане 02.03.2017г. до 03.07.2019г. е в размер
на 218,07 лв.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 2821,34 лв.:
Установява от НА за продажба на
недвижим имот №1677 , том VIII, дело № 1411/1996г. на ***Р.И.при РС-***, че Р.Й.З.
е придобил правото на собственост върху Апартамент № 7, находящ се в , гр. ***,
***, ***. Този факт се установява и от представената справка по лице по
рартидата на Р.З. в АВ-Имотен регистър. Съгласно Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.07.2018г. по изпълнително дело № ***на ***В.С., което е
влязло в сила от 13.07.2018г. процесния топлоснабден имот Апартамент № 7,
находящ се в , гр. ***, ***, ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.660.99.3.7 е възложен на О.Н.Г..
Съдът намира, че страните по делото са били в облигационно правоотношение
при общи условия за периода, в който се установи, че ответника е бил собственик
на процесния топлоснабден имот от 01.01.2017г. до 13.08.2018г. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива
ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение,
че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до
изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към
своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато
в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а
не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва
основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си
имоти, се явява задължение на етажните собственици в съответната сграда,
доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея,
респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на
част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да заплащат
разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен собственици и
титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата.
Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители
на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без
разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части на
сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до
отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай
прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този,
който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен
режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл.
153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно на
непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП,
по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от проф.д-р Иван Русчев. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на
ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона
за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Съобразно неоспорените справки-извлечения от задълженията
на ответника, както и установяването, че ответника е бил собственик на процесния
процесния топлоснадбен имот, през част от процесния период- от 01.01.2017г. до
13.07.2018г., съдът намира, че искът е основателен и доказан до размер от 1331,92 лв., за която сума следва да бъде
уважен, а за разликата от 1331,92 лева до предявения размер от 2821,34 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като от Постановление
за възлагане на недвижим имот от 05.07.2018г. по изпълнително дело № ***на ***В.С.,
което е влязло в сила от 13.07.2018г. се уставови, че ответника е изгубил от
датата на влизане в сила на постановлението провото на собственост върху
процесния топлоснабден имот.
По искът с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 266,87 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираното задължение
на ответницата по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи
и обезщетение за забавеното ѝ изплащане в размер на законната лихва на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми
за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца,
за които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя
в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична
покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в
забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната
лихва за забава се установява от съда чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК общ в размер на 218,07 лв., поради което искът следва да
бъде уважен до сумата от 218,07 лв. лихва за забава върху дължимите от
ответника суми за потребена топлоенергия в размер на 1331,92 лв. за периода от
02.03.2017г. до 03.07.2019г. съразмерно със притежаваното от ответника право на
собственост в процесния топлоснабден имот, за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 266,87 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции до установения размер, ответника
следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 56,09 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 101,09 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер, определен от съда 100 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция в размер от 100,93 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция. Своевременно е направено възражение с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предявени са два обективно кумулативно съединени оценяеми иска с цена на иска 2821,34
лв. и 266,87 лв. Предвид изложеното
материалния интерес по делото е 3088,21
лв. Минималния размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразено с
материалния интерес е в размер на 446,17 лв. Съдът намира, че фактическата и
правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на адвокатското
възнаграждение от минималния такъв. Предвид изложеното следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 446,17 лв. и ищеца да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 222,23 лв. за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Р.Й.З., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата 1331,92 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2017г. до 13.07.2018г.,
в едно със законната лихва от 09.07.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2535/10.07.2019г. по ч.гр.д.№4576/2019 по описа на РС-***, а за разликата от 1331,92 лева до
предявения размер от 2821,34 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Р.Й.З., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 218,07 лева, представляваща
лихва за забава върху 1331,92 лв. за периода 03.02.2017г. – 03.07.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2535/10.07.2019г. по ч.гр.д.№4576/2019 по описа на РС-***, а за разликата от 218,07 лева до предявения размер от 266,87 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Й.З.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 56,09 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.4576/2019 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Й.З.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 100,93 лв. направени по делото
разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:*** да плати на Р.Й.З.,
ЕГН **********,*** сумата от 222,23 лв. направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: