Решение по дело №11850/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2646
Дата: 14 юли 2025 г.
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20241110211850
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2646
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110211850 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И. Е. Г. ЕГН: ********** от град София,
бул.”***ов ”№ 30, вх.“Б“, ет.7, ап.42, против Заповед за задържане на лице рег.
№ 1266зз-136/14.08.2024 г., издадена от полицейски орган-инспектор в
ГДБОП-МВР.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за
това, че Г. доброволно се явил да даде показания, в условията на
неотложност, в дома му, в присъствие на съпругата и децата му били
извършени претърсване и изземване, като не били намерени и иззети вещи, но
въпреки това, жалбоподателят бил задържан.Сочи се, че липсват конкретни
фактически основания за прилагането на принудителната административна
мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Ответникът, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде
отхвърлена.
1
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед рег.№ 1266зз-136/14.08.2024 г., издадена от полицейски
орган-инспектор в ГДБОП-МВР, на И. Е. Г. е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 07 РУ при СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е
поради наличие на данни за съпричастност на Г. към престъпление по чл.248а,
чл.253 и последващите ги от НК.
Липсва конкретика относно обстоятелството каква престъпна дейност е
извършвана от лицето, предстоят ли действия по разследване, налагащи
осигуряване на присъствието му, липсва и не се сочи ДП.
В заповедта е отразено, че Г. е задържан на 14.08.2024г. в 16:22 часа и е
освободен на 15.08.2024г.в 16:22 часа.
Г. е подписал декларация, в която е посочил, че няма здравословни
проблеми, не желае медицински преглед от лекар, желае адвокатска защита по
негов избор, не желае член от семейството да бъде уведомен за задържането.
Видно от копие на протокол за обиск на лице от 14.08.2024г., при обиска
на Г. у него са били намерени портфейл с лични документи, банкови карти,
парична сума от 220 лева.
Видно от копие на протокол за претърсване и изземване, от дома на Г. не
са били иззети вещи.
По делото не е представено изискано от съда досъдебно производство,
като отговора от страна на СГП е, че е налично ДП 166/2024г. по описа на
КПК, пр.пр.13465/22г.по описа на СГП, като ДП е образувано за престъпление
по чл.282, ал.2 вр.ал.1 от НК, същото не е приключило, съдържа 75 тома,
които не се предоставят на съдебния състав за послужване, с оглед опасенията,
че съществува риск от разгласяване на информация, което би затруднило пода
на разследването.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения
в чл.140, ал.1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен
интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът
2
следва да я разгледа по същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- Б. Т., заемащ
длъжността „инспектор”в ГДБОП - МВР. При издаването й полицейският
орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е
разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба,
посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на
закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно,
както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на
разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от
органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Съдът намира, че по делото не се откриват
доказателства, които еднозначно да сочат, че задържането на лицето е
обосновано от изпълнение на хипотезата, описана в чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. В
тази връзка е необходимо наличие на конкретни данни, които да са отразени в
мотивите на административния акт и да обосновават приложението на
конкретната хипотеза от предвидените в правната норма, а такива липсват.
Описани като "наличие на данни за съпричастност към извършено
престъпление по чл.248 и чл.253 и последващите ги от НК", мотивите не дават
задоволителен отговор на въпроса има ли въобще и какви данни са били
налице за извършено от страна на лицето престъпление, към момента на
задържането му.
Съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на
посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на
всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо
основание за издаването й. Г. е задържан не заради налични и посочени в
заповедта конкретни данни за извършено конкретно престъпление, а за данни
за съпричастност към извършени няколко престъпления, за които
образуваното ДП не се води/същото се води за различно престъпление/.
Такова основание липсва в закона. Съдът намира, че към момента на
задържането на лицето административният орган не е разполагал с точни и
ясни данни за извършено от него конкретно престъпление, за да е
3
законосъобразно задържането й по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, доколкото от фактите
по делото не може да се направи извод за евентуална приложимост на друг
текст от чл.72, ал.1 ЗМВР. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от закона
императивно предписва, че може да бъде задържано само лице, за което има
данни, че е извършило конкретно престъпление, каквито, видно от самата
заповед и доказателствата в преписката, в настоящия случай няма.
Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна
самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да
изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи
необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в
конкретния случай. Административният орган единствено е посочил
фактическото основание, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е
посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му
от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от
време.
Изискването на процесуалния закон за мотивираност на
административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето,
адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за
издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на
административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да
провери нейната законосъобразност.
Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в
голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност
на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа
обстановка, които да сочат на съществуването на посоченото основание. При
отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган
основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното
престъпление, също така се затруднява провеждането на защитата на
задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.
Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение
и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да
организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая
административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на
4
съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от
най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на
ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към
инкриминираното деяние.В конкретния случай, в обжалваната заповед
липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано
предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено
задържане.В този смисъл е допуснато нарушение на чл.5 на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.В Тълкувателно решение №
4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че
необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на
акт от административния орган, е решена с разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2,
т.3 от ЗАП.По този начин се дава възможност на адресата на акта и на
заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи една или друга правна норма.Мотивите
дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да
извършат проверка за законосъобразност на акта.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че в настоящото производство не
бяха представени каквито и да е доказателства за съществуването на
фактическото основание за задържане на жалбоподателя, както и за
изпълнението на законовите предпоставки за задържане на лице по реда на
чл.72, ал.1 ЗМВР и оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-
производствените правила и противоречие с материалния закон –
отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за държавна такса – 10 лева и за
адвокатско възнаграждение, като относно последното, следва да се съобрази,
че претендираната сума от 800 лева, не е прекомерна и се явява в
съответстващ за конкретния случай(като фактическа и правна сложност)
размер.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1
5
АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И. Е. Г. ЕГН: ********** от град София,
бул.”***ов ”№ 30, вх.“Б“, ет.7, ап.42, Заповед за задържане на лице рег.№
1266зз-136/14.08.2024 г., издадена от полицейски орган-инспектор в ГДБОП-
МВР, с която И. Е. Г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за
срок от 24 часа в 07 РУ на СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. Е. Г. ЕГН: ********** направените по
делото разноски за държавна такса от 10,00/десет/лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 800/осемстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6