Решение по дело №304/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Преглед консулт“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „И.“, бл.19, вх.4, ет.5, ап.12, представлявано от управителя А.Ж.Ж., чрез адв. И.Г. – Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 1758 от 22.12.2022 г., постановено по НАХД № 2513/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000054/04.02.2022 г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл.24, ал.1, вр. чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и дружеството е осъдено да заплати в полза на административнонаказващия орган сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, поправено с Решение № 1772/27.12.2022 г. по същото дело в частта за разноските.

В касационната жалба е релевирано твърдение за незаконосъобразност на постановеното от Районен съд – Варна решение поради неправилно отразена фактическа обстановка, което е довело до неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Посочва, че съдът не е обсъдил възражението му, касаещо извършено от АНО нарушение на чл.48 от ЗАНН и последният не е териториално компетентен да издаде оспореното наказателно постановление, тъй като седалището и адресът на управление на жалбоподателя е в гр. Б.. Счита, че неправилно административнонаказващият орган е възприел като относима разпоредбата на чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., която според жалбоподателя не предвижда представяне на протоколите за последваща проверка на уредите от притежателя на разрешителното. Според него, тя само въвежда изискване за представяне на свидетелство за проверка относно уредите, пуснати в действие преди 30.10.2016г., но не регламентира задължение за представяне на свидетелство за периодична за тяхната проверка. Твърди още, че разпоредбата на чл.9, ал.6 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., касае уредите, пуснати в експлоатация преди 30.10.2016 година. Релевира довод, че информацията за извършен първоначален или последващ контрол на средствата за измерване, следва да бъде изпратена от лицата, които ги извършват към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. На гореизложените доводи намира обжалваното тук решение за неправилно, поради което моли за неговата отмяна и присъждане на сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции по представен списък.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна (РДАА – Варна), чрез процесуален представител в отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което въвежда искане да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от легитимирана страна пред надлежния съд, поради което е допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Преглед консулт“ ООД, чрез адв. И.Г. – Адвокатска колегия Шумен, срещу НП № 23-0000054/04.02.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на осн. чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл.24, ал.1, вр. чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Районен съд – Варна от фактическа страна установил, че по повод подадено на 10.11.2021 г. заявление в РД “АА“ гр. Варна от „ПРЕГЛЕД КОНСУЛТ“ ООД, притежаващо Разрешение № 1670/20.03.2018 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, с валидност до 20.03.2023 г., била извършена комплексна проверка на дейността на дружеството, която се осъществявала в пункт за технически прегледи, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 289. Проверката била извършена от контролни органи на РД “АА“ Варна, като било прието, че дружеството не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“-Варна в 7-мо дневен срок, започващ на 12.10.2021 г., за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС - издадено свидетелство за проверка № ДД21/169 от 11.10.2021 г. на димомер марка „Opabox Autopower“ с идентификационен номер № GOBGT001991 и одобрен тип 5069.

На 22.12.2021 г. Б. Г., който по това време заемал длъжността гл. инспектор при РД “АА“ - Варна, съставил против „ПРЕГЛЕД КОНСУЛТ“ ООД акт за установяване на административно нарушение № 295932/22.12.2021 г. за това, че дружеството не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА“АА“, чрез ръководителя на ОО“АА“-Варна в 7-дневен срок, започващ от 12.10.2021 г., за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18, ал.1, т.10 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, тъй като било издадено свидетелство за проверка № ДД21/169/11.10.2021г. на димомер за дизелови двигатели с идентификационен номер GOBGT001991 и одобрен тип 5069. Нарушението било квалифицирано по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, вр. чл.18, ал.1, т.10 от същата наредба. Така съставеният АУАН бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. На 04.02.2022 г., въз основа на така съставения акт, АНО издал атакуваното пред ВРС НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лв.

За да потвърди издаденото НП, въззивният съд приел, че от събраните по делото доказателства – писмени, приобщени с административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдопроизводството свидетелски показания на свид. Севджихан Абтула – посочена като свидетел в съставения АУАН, се установява фактическата обстановка, изложена в НП. В решението си съдът изложил мотиви, че административнонаказателното производство е проведено без нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, като същото е започнало въз основа на редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган. Приел е, че НП е мотивирано, издадено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок и отговаря на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел за неоснователно и направеното във въззивната жалба възражение за допуснато нарушение на чл.48, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението, за което е образувано и водено настоящото административнонаказателно производство е осъществено на територията на град Варна в пункт, стопанисван от наказаното дружеството.

Съдът е счел също, че нарушението, описано в НП, е индивидуализирано до степен, която дава възможност на наказаното лице да разбере нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, за да може да организира своята защита. По същество въззивният съд е приел, че материалният закон е приложен правилно, като от събраните по делото писмени и устни доказателства по категоричен начин се установява извършването на нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 година. Установил, че в 7-дневния срок, започващ да тече от 12.10.2021 г., дружеството, в чиято полза е издадено свидетелството, не е изпълнило задължението си по уведомяване, съобразно чл.24 ал.1 от Наредбата №Н-32/16.12.2011г., а това е сторено в период след указания срок с подаване на заявление с рег.№ 42-03-10-2036/10.11.2021 г. до РД „АА“ – Варна. Съобразил е, че към датата на издаване на НП наказаното дружество е лице по чл.16 от Наредбата, тъй като притежава разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Въззивният съд счел, че за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да изпрати информация относно техническата изправност на димомера до изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“. Районен съд - Варна приел, че извършената последваща проверка на изправността на димомера представлява промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Свидетелството за периодична проверка на процесния димомер било издадено на 11.10.2021 г. и фактът на издаването му представлявал промяна на обстоятелство, удостоверено с документ по чл.18, ал.1, т.10 от Наредбата, от който момент за дружеството е възникнало задължение да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на регионалната дирекция със седалище в гр. Варна за настъпилата промяна, като приложи документите, които я удостоверявали. По тези съображения Районен съд – Варна е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си за уведомяване по чл.24, ал.1 от наредбата в предвидения срок. По отношение на наложената имуществена санкция в размер на 1000 лева, въззивният съд констатирал, че същата е правилно определена, като индивидуализирана в единствения възможен размер. Въззивният съд счел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Поради тези съображения съдебният състав при Районен съд – Варна потвърдил оспореното пред него наказателното постановление.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон.

В разпоредбата на чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП е предвидено налагане на имуществена санкция в размер на 1000 лв. на лице, получило разрешение по реда на чл.148, ал.2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи.

Задължението на лицето по чл.16, за уведомяване на компетентните органи за извършената промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18, ал.1, т.4, т.6 - т.10, в седемдневен срок от извършване на промяната или от узнаването , му е вменено с разпоредбата на чл.24, ал.1 от наредбата.

В настоящия случай по категоричен начин е установено извършеното от дружеството – жалбоподател нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Въпреки пропуснатият седемдневен срок за изпращане на информация до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, по категоричен начин се установява, че на 10.11.2021 г. дружеството е подало заявление за промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18, ал.1 от наредбата. Нещо повече - проверката, извършена от компетентните органи е проведена едва след подаване на това заявление – 22.12.2022 г., а не по инициатива на длъжностните лица при РД „АА“ – Варна.

Отделно от горното, според разпоредбата на чл.9, ал.10 от Наредбата, лицата, които извършват първоначална или последваща проверка на средствата за измерване на техническата изправност на ППС, са задължени да информират изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно извършения последващ контрол за всяко техническо средство. Тоест, административнонаказващият орган е разполагал с информация, но въпреки това не е извършил проверка след изтичане на законоустановения срок по собствена инициатива, а едва след подаване на процесното заявление за уведомяване досежно настъпилата промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18, ал.1 от Наредбата.

Предвид изложените фактически установявания, настоящият касационен състав приема, че описаното нарушение е маловажно по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Според посочената разпоредба, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Очевидно, преценката за маловажност на деянието се извършва на база – липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства. Съобразно чл.28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл.20, ал.2 – 4 и чл.21 от ЗАНН.

Описаната регламентация налага извод, че след изменението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН (ДВ бр.109/2020 г.), няма съмнение, че административнонаказващият орган е длъжен първо да извърши преценка дали конкретният случай представлява „маловажен“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, съобразно заложените в закона критерии, и в случай че установи маловажност на случая да предупреди писмено нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това предупреждение подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

В конкретния случай, в наказателното постановление формално е посочено, че не се констатират предпоставките на чл.28 от ЗАНН, без да са изложени подробни мотиви за това. След последното изменение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН (ДВ бр.109/2020 г.) обаче, при наличие на отказ за приложението му от страна на административнонаказващия орган, същият следва да изложи допълващи мотиви, които да обосноват този отказ. Това е така, защото предходната редакция предоставяше оперативна самостоятелност на АНО да прецени, като съобрази всички установени пред него факти, дали да наложи наказание или да възприеме нарушението за маловажно. Именно тази редакция е породила и константната практика на съдилищата, възприела извод, че ЗАНН не регламентира задължение за мотивиране на отказа за приложение на чл.28 с.з.

След изменението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН (ДВ бр.109/2020 г.) обаче, тази дискреция вече не е регламентирана от законодателя, а преценката на органа дали да наложи наказание е задължително обвързана от предхождаща такава, дали деянието съставлява „маловажен случай“. Тази първа преценка не може да е необоснована и немотивирана, защото подобна липса ще наруши правото на защита на жалбоподателя. За него ще остане неизвестно, поради какви причини и въз основа на какви предпоставки е извършена преценката за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съдът в този състав съобразява конкретните фактически установявания в това производство, а именно, че: дружеството жалбоподател е подало макар и със закъснение заявление с рег.№ 42-03-10-2036/10.11.2021 г. до РД „АА“ – Варна, не защото преди това е било образувано АНП, а самостоятелно и не с цел да препятства налагането на административно наказание; че по преписката не са ангажирани доказателства, че „Преглед Консулт“ ООД трайно не зачита правилата на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства; че целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН в конкретния случай биха могли да бъдат постигнати в необходимата степен и чрез постановяване на предупреждение, каквато е единствената възможност по чл.28 б."А" от ЗАНН; че нарушението е с ниска степен на обществена опасност. При тези данни съдът приема, че извършеното от „Преглед Консулт“ ООД нарушение изпълва критериите, регламентирани в §1, т.4 от ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като „маловажен случай“.

В допълнение следва да се отбележи и, че чрез неизпълнение на задължение от вида на процесното, което е формирало и извършеното нарушение, не се затруднява значително, нито се осуетява целеният от закона контрол. Напротив, както се каза по-горе, регламентирано е допълнително според разпоредбата на чл.9, ал.10 от Наредбата, задължение за лицата, които извършват първоначална или последваща проверка на средствата за измерване на техническата изправност на ППС, да информират изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно извършения последващ контрол за всяко техническо средство. Тоест, законодателят в този случай е предвидил вторичен механизъм за контролиране на тази дейност, който отново обезпечава целите на закона.

Гореизложеното обосновава необходимостта от отмяна на въззивното решение, в което формално е възприет извода, че не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случи на нарушения от същия вид. Точно обратното. Налице са множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които способстват приложение на разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2, вр. с ал.4 от ЗАНН, съгласно която районният съд с решението си е следвало да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че ако в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт извърши друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за последващото нарушение от същия вид ще му бъде наложена имуществена санкция. Като не е направил това, а е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, Районен съд – Варна неправилно е приложил закона, което е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В настоящия случай неприлагането на института за маловажност и от административнонаказващия орган води до отмяна и на наказателното постановление.

С оглед този резултат, Административен съд – Варна в настоящия си състав следва да приложи разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, като освен да отмени наказателното постановление, следва и да предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.

При този изход на спора и с оглед своевременно направената претенция за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски, ведно с представените доказателствата за тяхното извършване, същата се явява основателна. От страна на ответника е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл и съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 от същата наредба. Съгласно т.1 от визираната разпоредбата, при материален интерес в настоящото производство в размер на 1000 лв., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за всяка съдебна инстанция. Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател по делото е представил доказателства за сторените разноски, а именно: два броя договор за правна защита и съдействие от 04.03.2022 г. за 300 лв. и от 16.01.2023 г. за 400 лв., касаещи процесуално представителство в настоящото производство пред въззивния съд и пред настоящата касационна инстанция. Общо за двете съдебни инстанции претенцията възлиза на 700 лв., поради което съдът намира, че същата следва да бъде уважена в пълен размер.

На основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, вр. чл.63, ал.4 от ЗАНН, първи тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1758/22.12.2022 г. тълкувано с Решение № 1772/27.12.2022 г., постановени по НАХД № 2513 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г. и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000054 от 04.02.2022 г., издадено от Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна към Изпълнителната агенция по „Автомобилна администрация“, с което за извършено нарушение на чл.24, ал.1, вр. чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщеният, на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на „Преглед консулт“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „И.“, бл.19, вх.4, ет.5, ап.12, представлявано от управителя А.Ж.Ж., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Преглед консулт“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „И.“, бл.19, вх.4, ет.5, ап.12, представлявано от управителя А.Ж.Ж., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Преглед консулт“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „И.“, бл.19, вх.4, ет.5, ап.12, представлявано от управителя А.Ж.Ж., сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА