Решение по дело №58/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20204210200058
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  272

град Габрово, 20.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни ....................... през две хиляди и двадесета година ....................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 58 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Д.Х.М. *** е атакувал Наказателно постановление № 19-0892-001168, издадено на 13.11.2019 година от Началник на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 200 лева, наложена въз основа на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4-то от ЗДвП. По съображения, изложени чрез упълномощен процесуален представител в самата жалба и допълнително постъпила по делото писмена молба, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Свидетелите Д.И. и Х.Б. са служители на ОД на МВР Габрово, които на 05.10.2019 година са работили съвместно в състав на полицейски екип.

В ранните вечерни часове на 05.10.2019 година двамата свидетели били изпратени от дежурния офицер на ул. „Македония” в град Габрово във връзка със сигнал за настъпило ПТП. При отиването си на място констатирали, че същото било възникнало около 19,40 часа на тази дата между лек автомобил „Субару Импреса” с Рег. № ЕВ 24-96 АА, който бил управляван от лицето В.А.И., с ЕГН **********, и автомобил „Фолксваген Туарег” с Рег. № РВ 68-29 КТ, управляван от жалбоподателя Д.М. от гр. Пловдив. След като разговаряли с водачите и извършили визуален оглед на мястото на произшествието полицейските служители установили, че при предприемане на маневра „завиване наляво” за излизане от междублоково пространство (паркинг) водача на втория автомобил – жалбоподателя М., не е пропуснал движещия се по улица „Македония” в посока на улица „Чардафон” лек автомобил „Субару Импреса” с Рег. № ЕВ 24-96 АА, и е реализирал ПТП с него, блъскайки се странично. В резултат на ПТП двете МПС претърпели щети, които са били надлежно описани в Протокол за ПТП № 1723588 от 05.10.2019 година, съставен в личното присъствието на техните водачи, на които е бил предявен. Същите са били подложени на проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство, което отчело нулев резултат за жалбоподателя и 0,14 промила при водача на лекия автомобил с Рег. № ЕВ 24-96 АА. Предвид изложеното на 05.10.2019 г. св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя, в който отразил, че след като около 19,40 часа на тази дата в град Габрово, на ул. „Македония” до № 1 в посока на ул. „Лазар Донков”, е управлявал собствения си лек автомобил с Рег. № РВ 68-29 КТ, като при движението си е предприел маневра за завиване наляво за излизане от междублоково пространство (паркинг) и не е пропуснал движещия се по ул. „Македония” в посока на улица „Чардафон” лек автомобил с Рег. № ЕВ 24-96 АА, управляван от В.А.И., и е реализирал ПТП с него, блъскайки се странично, М. е извършил нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на свидетеля по него и това на виновния водач, на когото е бил връчен след самото съставяне. По-късно въз основа на този акт и останалите материали, събрани по образуваното административно-наказателно производство, е издадено и НП, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

 При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

 Разписката в приложеното на л. 18 по делото копие от НП съдържа отбелязване, което установява, че жалбоподателя е получил препис от него на 10.01.2020 г.. Жалбата против него е постъпила в Районен съд Габрово на 16.01.2020 година, или преди края на регламентирания с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на този препис от него. С оглед на това и обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление, макар и не изцяло по съображенията, които са изложени в подкрепа на него.

Към 05.10.2019 г. автора на акта е бил служител на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, като се е явявал компетентен (по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) за неговото съставяне орган. Действията по повод на това са извършени при спазване на процедурата, свързана с установяване на нарушението от фактическа страна, а актът притежава онези реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен в деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване на самото нарушение, а обжалваното постановление е издадено преди изтичане на шестмесечен срок от датата за съставяне на акта за това нарушение. Отразените в последният констатации и тези по наказателното постановление сочат за ясно описание на обстоятелствата, станали причина за настъпилото ПТП между двете МПС, като съдържат данни не само за времето и мястото, на които те са се проявили, но и за действията на определения като виновен водач, които са довели до него. С оглед на изложеното не може да се счита, че акта и НП не съдържат данни за мястото, на което нарушението е извършено, а това води до заключение, че оплакванията по отношение на тях следва да бъдат определени като неоснователни както от фактическа, така и от правна страна.

От обстоятелствената част на акта, която е пренесена и в тази на обжалваното наказателно постановление, е видно, че тя не съдържа данни, които да сочат, че чрез извършените от него действия при управлениято на автомобила жалбоподателя Д.М. е отнел предимството за преминаване на лекия автомобил с Рег. № ЕВ 24-96 АА, управляван от другия участник в ПТП. Доколкото това е така, следва да се приеме, че в същите няма данни, които са особено съществени за изводите във връзка със законосъобразността на наложеното по отношение на него наказание въз основа на посочените от наказващия орган норми на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4-то от ЗДвП, тъй като те изискват наличие на ПТП, което (освен при останалите визирани в двете хипотези) следва да е възникнало именно в резултат на нарушение, свързано с неспазване на правилата за предимство. Липсата на такива данни, както и липсата на данни за настъпили щети за МПС (която сама по себе си води единствено до предположения, но не и до заключение за възникнало ПТП по смисъла на съответното определение, дадено в §6, т. 30 от ДР на ЗДвП въз основа на съществуващото описание) води до заключение, че поради липсата на пълно, точно и недвусмислено излагане на обстоятелствата, при които нарушението е било осъществено, същият се явява санкциониран в разрез със законовите изисквания. Изложеното обуславя и основателността на направеното искане за отмяна на наказателното постановление, която се налага и поради трета причина, произтичаща от противоречието между описаните в него фактически обстоятелства и текстовото изписване на изведеното въз основа на тях заключение от наказващия орган, че чрез действията си жалбоподателя „не пропуска пешеходци, движещи се по пътя, на който излиза от крайпътна територия”.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Д.М. стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 400 лева, които (според приложения на л. 5 договор за правна защита и съдействие) той действително е заплатил за упълномощаване на процесуален представител, който не само че е изготвил подадената жалба против наказателното постановление, но и го е представлявал като такъв в рамките на производството по него.

Воден от горното, и на осн. чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

 Р  Е  Ш  И:

 

 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0892-001168, издадено на 13.11.2019 година от Началник на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, на Д.Х.М. ***, с ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, с адрес град Габрово, улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.М. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................