Решение по дело №130/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №124 от 29.12.2023г., постановено по АНД №20231610200090/2023г., Районен съд Берковица е отменил Наказателно постановление №12-230006/06.03.2023г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана, с което на „СЕТАТЕХ“ ЕООД [населено място] на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт К., поддържа жалбата си и развива доводи в писмена защита, като претендира и разноски по делото.

Ответника, чрез пълномощника си адвокат Янкуловска, оспорва жалбата и в представена по делото писмена защита излага доводи, че обжалваното решение е правилно, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая административнонаказващият орган незаконосъобразно е приел, че работодателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая незаконосъобразно по отношение на касатора е ангажирана наказателна отговорност за установеното нарушение на чл.24, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Изцяло съответно на приложимия материален закон е прието от въззивния съд, че административнонаказателна отговорност за посоченото нарушение може да се носи само от техническият ръководител и бригадирът, тоест работодателя по отношение на когото е наложена имуществената санкция не попада в кръга на тези лица, респективно незаконосъобразно му е наложена имуществена санкция. При това установяване по делото съдебното решение е правилно и съответно на приложимия закон.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като с оглед характера на делото искането за разноски следва да се уважи в претендирания размер.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №124 от 29.12.2023г., постановено по АНД №20231610200090/2023г. по описа на Районен съд Берковица.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] да заплати на „СЕТАТЕХ“ ЕООД [населено място], [ЕИК] разноски по съдебното производство в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.