№ 878
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Анита Г. Г.а
в присъствието на прокурора Г. Люб. М. и Т. Д. Т.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело №
20251100206582 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр чл.16 ЗПИИРКОРНФС.
То е образувано въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214
относно прилагане на принципа за взаимно прилагане на финансови санкции, изпратено от
компетентния немски орган – Bundesamt fuer Justiz. В това Удостоверение се посочва, че
срещу санкционираното лице П. П. е била постановена административна санкция от 133, 50
евро за нарушение на § 404 а. 1 т. 3 от Социалния кодекс.
СГП посочва, че искането е неоснователно и не следва да се уважи, доколкото не е
налице двойна наказуемост. Счита, че не е бил изтекъл седмодневния срок по чл. 54д ал. 3
КСО и поради това при същите факти не би му се наложило глоба.
В съдебно заседание засегнатото лице не се явява, редовно призован.
Софийски градски съд, 16 състав, след като се запозна с доводите на страните и
представените по делото доказателства, установи следното:
Спрямо засегнатото лице – П. Г. П. с ЕГН ********** – е издадено Решение по дело
№ SV 3330-VG-36150/24 EV-1, TB-2 1013 от административно-наказващия орган Bundesamt
fuer Justiz за това, че, макар и да е започнал работа на 13.03.2023 г., все пак е обявил, че е
започнал работа на 20.03.2023 г., порази което Агенцията по труда му е изплатила
обезщетение за безработица за периода 13 – 19.03.2023 г. в размер на 406, 28 евро.
1
Решението е постановено на 28.05.2024 г., като е влязло в сила на 17.06.2024 г. С него е била
наложена финансова санкция „глоба“ от 133, 50 евро.
Това решение е било връчено лично на засегнатото лице, съобразно указаното в
Удостоверението В него е указано, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му. То е влязло в сила като необжалвано.
Било е издадено Удостоверение по чл.4 ал.2 по Рамково решение 2005/214 относно
прилагане на принципа за признаване на финансови санкции. В него е посочено, че
санкциониращият акт е бил издаден от несъдебен орган относно административно
правонарушение; както и че заинтересованото лице е имало възможност да отнесе въпроса
пред съд, който има компетентност да разгледа наказателни дела.
При така установените факти съдът приема, че актът за налагане на административна
санкция от 80 евро следва да бъде признат и изпълнен.
На първо място са спазени формалните изисквания за това. Касае се за акт на
несъдебен орган, с който е наложена финансова санкция за нарушение по специалния закон
за чужденците. Той е придружен от Удостоверение, имащо изискуемите реквизити.
На второ място не са налице основания за отказ. Санкционираното деяние е
наказуемо и по българското право – чл. 349 във вр. с чл. 54д КСО, за което е предвидена
максимална санкция „глоба“ от 2 000 лв. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава. Няма данни за пълно или частично плащане. Не са налице и останалите
условия по чл.35 ЗПИИРКОРНФС за отказ от изпълнение.
Доводите на СГП не са основателни. Тези доводи се заключават в това, че не е бил
изтекъл 7 дневния срок по чл. 54д ал. 3 КСО. В действително засегнатото лице П. не е бил
санкциониран за това, че не е уведомил социалните власти в седмодневен срок, че е
започнал нова работа – и поради това няма право на парично обезщетение за безработица – а
за това, че невярно е посочил, че е започнал работа чак на 20.03.2023 г., като не е декларирал
истината – а именно, че работата му е започнала на 13.03.2023 г. Резултат от това е
неправилното получаване на парично обезщетение за безработица в този период. Ако
санкционираното деяние се заключаваше в това, че П. късно е обявил вярно обстоятелство,
то той не би получил никакво обезщетение. В действителност в Удостоверението не се
посочва такова късно уведомяване – а се посочва невярното уведомяване. А чл. 54д ал. 3
КСО изисква вярно деклариране на обстоятелствата, водещи до прекратяване на
изплащането на обезщетението за безработица.
Следователно е налице двойна наказуемост, доколкото и по националното право
предоставяне на неверни сведения, за да се получи парично плащане, което не се следва, е
противоправно и наказуемо – чл. 349 ал. 1 във вр. с чл. 54д ал. 3 КСО.
Поради това финансовата санкция следва да бъде призната и изпълнена.
Воден от горното
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение по дело № SV 3330-VG-36150/24 EV-1, TB-2 1013 от
административно-наказващия орган Bundesamt fuer Justiz, постановено на 28.05.2024 г. и
влязло в сила на 17.06.2024 г., с което на П. Г. П. с ЕГН ********** – е наложена финансова
санкция „глоба“ от 133, 50 евро за това, че неправилно е обявил, че е започнал работа на
13.03.2023 г., като в действителност е започнал работа на 20.03.2023 г., поради което
Агенцията по труда му е изплатила обезщетение за безработица за периода 13 – 19.03.2023 г.
в размер на 406, 28 евро.
ОПРЕДЕЛЯ левовата равностойност на глобата от 133, 50 евро на 261 лв.
ИЗПРАЩА настоящия акт на Националната агенция по приходите, която следва да
събере горепосочената сума от 261 лв. (двеста шестдесет и един лева) от П. Г. П. с ЕГН
**********, в качеството на административна санкция за нарушение на Кодекса на
социалното осигуряване.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7 дневен срок от
узнаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3