Решение по КНАХД №636/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и e второ поред, след като с определение на ВАС е изпратено за разглеждане и решаване на Административен съд – Добрич поради невъзможност за сформиране на надлежен касационен състав от Административен съд – Силистра.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Земеделски производител (ЗП) Л. Л. К., [ЕГН], с адрес: с. Чернолик, общ. Дулово, [улица], [ЕИК], срещу Решение № 63/18.07.2025 г., постановено по нахд № 124/2024 г. по описа на Районен съд – Дулово, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 19-2300166/31.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра (ДИТ), като е намален размерът на наложената глоба от 2000 лева на 1500 лева. Жалбоподателката намира решението за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за съставомерност на деянието и немаловажност на нарушението. Твърди, че не са обсъдени задълбочено възраженията в жалбата. Сочи, че фактическите констатации на съда се основават на гласни доказателства, без да са събирани такива по делото. Счита, че неправилно в решението е прието, че е налице съществуващо между нея и С. Х. К. трудово правоотношение. Твърди, че отношенията ѝ с лицето се уреждат от граждански договор за изработка, поради което не е осъществила състава на нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ и не следва да носи административнонаказателна отговорност по чл. 414, ал. 3 от КТ. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло НП. Претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Силистра, оспорва основателността на жалбата по съображения, изложени в писмена защита по делото. Твърди, че събраните по преписката доказателства сочат категорично, че на 28.07.2023 г. лицето С. Х. К. е бил приет на работа и по указания на касатора е извършвал трудова дейност при отсъствие на трудов договор в изискуемата писмена форма. Представеният в производството граждански договор между същите страни е прикрито по смисъла на чл. 17 от ЗЗД трудово правоотношение и не изключва наличието на процесното нарушение. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е повторно постановено, след като с решение на Административен съд – Силистра по адм. дело № 73/2024 г. е обезсилено първото решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Дуловския районен съд при спазване на указанията, дадени в решението на касационната инстанция.

С процесното наказателно постановление земеделският производител Л. Л. К. е санкционирана за това, че при извършена на 28.07.2023 г. проверка от контролни органи на ДИТ – Силистра е установено, че в качеството ѝ на работодател е наела на работа в стопанисваната от нея птицеферма лицето С. Х. К. (съпруг на жалбоподателката) при липса на сключен писмен договор между страните. Лицето полага труд в стопанството – работи с челен товарач, без да е оформено трудово правоотношение. В хода на проверката работникът е попълнил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която е потвърдил, че извършва работа за земеделския производител без трудов договор. АНО е квалифицирал поведението на ЗП като нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, в резултат на което му е наложил наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

В хода на въззивното производство е установено от фактическа страна, че на 28.07.2023 г. е извършена проверка от служители на ДИТ – Силистра за спазване на трудовото законодателство по повод сигнал за настъпила трудова злополука с лицето Ф. И. Х., след като е ударена от телескопичен челен товарач MANITOU с рег. № В09470, управляван от С. Х. К., докато е работела на територията на птицефермата. Контролните органи са констатирали, че ЗП Л. Л. К. осъществява дейност „отглеждане на птици“ в птицеферма в с. Чернолик, местност Райман. За нуждите на дейността си наема работници за извършване на специфични работи, включително товаро-разтоварна дейност (разтоварване и товарене на касетки с пилета). При проверката водачът на товарача е носил осигурено от земеделския производител работно облекло, състоящо се от работен гащеризон и палто, червени на цвят, гумени ботуши, работни ръкавици и маска. От писмените обяснения на Л. Л. К. и на работника С. Х. К. длъжностните лица са заключили, че шофьорът е извършвал трудова дейност, свързана с разтоварване и товарене по възлагане на работодателя. На 28.07.2023 г. тази дейност е започнала в 04,00 ч. и е преустановена в 07,10 ч., когато е настъпила злополуката, след което е продължила отново.

На 02.08.2023 г. в ДИТ – Силистра е представен сключен на 23.07.2023 г. граждански договор между ЗП Л. Л. К. и С. Х. К. с предмет: товарене на птици с челен товарач от птицеферма Чернолик срещу възнаграждение. В договора е посочено, че датата на товаренето се определя в зависимост от производствения процес, но не по-късно от 31.07.2023 г.

С постановление по чл. 405а от КТ на ДИТ - Силистра, издадено на 02.08.2023 г., е обявено съществуването на трудово правоотношение, считано от 24.07.2023 г., и на работодателя е предписано в срок до 04.08.2023 г. да сключи трудов договор. Страните са изпълнили предписанието и са представили трудов договор № 9/04.08.2023 г., според който С. Х. К. е приет да изпълнява длъжността „оператор селскостопански машини“, считано от 24.07.2023 г., като договорът е регистриран същия ден в НАП.

Тези обстоятелства са отразени в АУАН от 14.08.2023 г., с който е установено, че Л. Л. К. в качеството ѝ на работодател е извършила нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

При новото разглеждане на спора въззивният съд е приобщил писмените доказателства по делото и въз основа на тях е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство и деянието е безспорно установено. Приел е, че съставът на административното нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ е осъществен от страна на жалбоподателката, която в качеството си на работодател е допуснала до работа работник без сключен писмен трудов договор. Направил е извод, че нарушението е правилно квалифицирано и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ. Отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателката, че между страните няма трудово правоотношение, а гражданско такова, тъй като С. Х. К. е изпълнител по граждански договор за определена услуга (товаро-разтоварна дейност). Мотивирал се е, че наличието или липсата на трудово правоотношение не зависи от наименованието, което страните са дали на договора помежду си, а от фактическото съдържание на правоотношението – характера на извършваната работа и условията, при които тя се предоставя. Приел е, че С. Х. К. е полагал личен труд в полза на ЗП, на територията на неговото предприятие, с използване на негови материали и техника, по време, определено от него, срещу уговорено възнаграждение, което покрива признаците на трудово правоотношение, независимо от липсата на формален договор. След като е направил съпоставка между трудовите и гражданските договори, е преценил, че отношенията между жалбоподателката и лицето С. Х. К. имат характеристиките на трудови, а не на граждански по предоставяне на определен краен резултат. Изложил е доводи, че отношенията по престиране на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения посредством сключен писмен трудов договор. Всяко фактическо предоставяне на работна сила без сключен трудов договор, скрито под формата на граждански договор, е недопустимо, а установяването на прикрито трудово правоотношение под привиден граждански договор е в правомощията на контролните органи от ДИТ. Въз основа на това е стигнал до крайния правен извод, че ЗП е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ – несключване на трудов договор с допуснат до работа работник, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. По отношение на наложеното наказание е приел, че е завишено и не отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, поради което следва да бъде определено към законовия минимум от 1500 лева. Преценил е, че този размер се явява достатъчен с оглед превантивната и възпитателната цел на наказанието и степента на обществена опасност на деянието, поради което е изменил наказателното постановление в санкционната му част.

Така постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон.

При разглеждане на жалбата във въззивното производство ДРС е събрал и анализирал необходимите доказателства и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи за наличие на извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ от страна на работодателя. В решението е даден подробен отговор на всички релевантни за спора възражения на жалбоподателката. Не се констатират грешки при установяване на фактическата обстановка по спора. Вярно е, че в мотивите към решението е налице недопустимо позоваване на показанията на св. С. Х. К., който не е разпитван при второто, а само при първото разглеждане на делото, но това процесуално нарушение (в противоречие с принципите на непосредственост и устност по чл. 18 и чл. 19 от НПК) не е съществено по своя характер, защото решаващите изводи на съда се основават главно на писмените доказателства по делото, които са надлежно събрани и внимателно оценени съобразно действителното им съдържание и логическа взаимовръзка.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че лицето е наето с цел да осъществява трудови функции. В случая не става дума за граждански взаимоотношения, тъй като самото естество на възложената работа предполага да бъде извършвана на точно определено място – в обекта на предприятието, в рамките на определеното работно време, със средствата и материалите на работодателя. От данните по административнонаказателната преписка е видно, че работата е била организирана от ЗП и е осъществявана под негово ръководство, като той е определял вида и обема на ежедневните товаро – разтоварни дейности и е заплащал за извършената работа. С. Х. К. е бил в координация с други работници, организирани съвместно в общ трудов процес.

Правилно районният съд не е кредитирал представения при проверката граждански договор по съображения, че с него е прикрито едно фактическо трудово правоотношение. При гражданския договор (за изработка, поръчка, услуга и др.) се дължи овеществен трудов резултат, като изпълнителят се ползва със самостоятелност при изпълнението на уговорената работа. От клаузите в представения по делото договор не може да се направи такъв извод. Макар и наименован “граждански”, той по съществото си урежда възникнали трудови правоотношения между страните, което следва от характера на извършваната дейност и организацията на работния процес, както вярно е преценил и районният съд.

Съществуването на трудово правоотношение не е опровергано от жалбоподателката при съдебното оспорване. Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че изпълнението на конкретно определени задължения при уговорено работно място, време и възнаграждение, със средства и техника на ЗП са все обстоятелства, сочещи на възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Липсата на съставен трудов договор с минимално необходимото съдържание по чл. 66, ал. 1 от КТ не означава, че не е предоставяна работна сила. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не поставя изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции под неговия контрол и ръководство, което в случая безспорно е налице.

С оглед на изложеното правилно и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е стигнал до извода, че съществуващите между страните взаимоотношения носят белезите на трудовоправни и жалбоподателката е нарушила чл. 62, ал. 1 от КТ, като не ги е уредила чрез сключването на писмен трудов договор с работника. Това поведение е съставомерно по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЗП в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за маловажност на нарушението. С разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е изключил нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ от кръга на маловажните нарушения по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което деянието не може да се квалифицира като такова. Нормата е специална и дерогира действието на общия закон, поради което правилно съдът е приел, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в случая.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до отмяната му, поради което следва да го остави в сила.

С оглед изхода на спора жалбоподателката няма право на разноски по делото. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършването им (няма осъществено процесуално представителство от юрисконсулт или адвокат в касационното производство, а писмената защита е подадена лично от директора на ДИТ - Силистра), поради което съдът не му присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/18.07.2025 г., постановено по нахд № 124/2024 г. по описа на Районен съд – Дулово.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.