№ 912
гр. Велико Търново, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101582 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. П., в която се излагат твърдения, че с
ответника са съжителствали без брак и са родители на малолетното дете М. Г. Ч.а. Твърди се,
че страните са разделени от месец март 2024г., а контактите между майката и детето са
прекъснати от началото на месец юни 2024г., когато то се е установило да живее при бащата.
Изтъква се, че последният в противоречие с интересите на М. Ч.а манипулира поведението
й, в резултат на което тя е започнала да се отчуждава от майката и да не иска да контактува с
нея. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето, да
определи подходящ режим на лични отношения на ответника и да го осъди да заплаща
месечна издръжка. Налице е и претенция за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Признава, че е съжителствал без брак с ищеца и
че е родител на детето. Заема становище, че поради дезинтересирането на майката от
раждането на М. Ч.а, той е полагал основно грижи за дъщеря си. Бащата изтъква, че
разполага с необходимия родителски капацитет, условия, подкрепа от близки и доходи за
отглеждането на детето. Поради изложеното отправя искане до съда да постанови решение,
с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, да
осъди ищеца да заплаща издръжка и определи подходящ режим на лични отношения.
Налице е и претенция за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните доказателства,
намира за установено следното:
1
Предмет на делото е иск по чл. 127, ал. 2 от СК.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните са родители на децата Т. Ч.а и М. Ч.а - родени съответно на ***г. и на ***г. Те са и
бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с развод съгласно решение от ***г. по
гражданско дело №***/2012г., по описа на Великотърновския районен съд. През 2013г.
двамата отново започнали да живеят заедно, но противоречията в отношенията им свързани
с полаганите грижи за семейството не били преодолени и станали повод за упражняване на
актове на физическо и психическо насилие през месеците февруари и март 2024г. от Г. Ч.
спрямо Н. П., извършени в присъствие на децата. На ***г. ищецът подал молба за защита от
реда на Закона за защита от домашното насилие, във връзка с която е образувано гражданско
дело №940/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, и заедно с децата напуснали
съвместно ползваното с ответника жилище като се установили да живеят в нает имот,
намиращ се в гр. ***, ул. „***. На следващия ден децата посетили жилището на бащата като
от този момент последният започнал да ограничава възможността за срещи на Н. П. с
дъщеря й М. както и преимуществено да полага грижи за последната в семейната си среда.
След постановяване на решението по гражданско дело №940/2024г., с което е уважена
молбата за защита и на ответника са наложени мерки да се въздържа от домашно насилие по
отношение на ищеца и децата си както и забрана да приближава на по-малко от 20 метра Н.
П. за срок от 18 месеца, Г. Ч. предприел целенасочени действия по отчуждаване на М. от
майката. Той прекратил сътрудничеството си с ищеца за отглеждане и възпитание на детето,
прекъснал възможността за комуникация между майка и дъщеря, започнал да подкопава
авторитета на Н. П. с използване на обидни думи и изрази като направил детето
съпричастно към негативно му отношение към нея. Въвличането на М. в конфликта на
родителите и започналия процес по отчуждаване от майката породил агресивно и грубо
поведение от страна на детето към нея и довел до липса на желание за комуникация. След
постановяване на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК и в хода на предоставената на
родителите и детето социална услуга в Център за обществена подкрепа – гр. ***,
негативното въздействие на бащата спрямо психоемоционалното състояние на детето е
ограничено като то постепенно възстановило доверителните си отношения с майката. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че между родителите
и М. съществува емоционална връзка, която е по-силна с бащата, предвид въвличането на
детето в коалиция срещу майката, както и че те полагат необходимите грижи за нейното
развитие. Страните разполагат с материални условия, ползват се с помощ и подкрепа от
близки за отглеждане на детето като в семейната им среда не са установени рискови фактори
за неговото развитие. Родителите реализират доходи от трудови правоотношения като тези
на майката надвишават минималната работна заплата за страната, а бащата реализира
месечен доход в двойно по-голям размер. Г. Ч. ползва собствено жилище, а Н. П. живее в
имот, за който плаща месечен наем от 300 лв. При изслушването всеки един от родителите
демонстрира желание и мотивация да отглежда и възпитава детето в семейната си среда. От
заключението на допуснатата съдебна психологическа експертиза се установява наличие на
2
психологическа травма и на емоционална натовареност при М., изразяваща се в
напрегнатост, безпокойство, несигурност и тревожност, възникнали в резултат от конфликта
между родителите. Детето е силно и травматично емоционално привързано към бащата като
в поведението му се наблюдава дистанциране и емоционално отдръпване от майката, като
защитна реакция за справяне с непосилните за детската психика емоции от критичното и
обвиняващо поведение към нея от страна на Г. Ч.. Констатирано е, че предвид възрастта си
детето е изцяло зависимо от емоциите, влиянието и примера на значимите възрастни за него,
какъвто в случая се явява бащата, като включването му в коалиция с него срещу майката
пораждат у М. безпокойство и несигурност, а оттам и тревожно или агресивно поведение.
Тези активни отчуждителни действия на родителя поставят М. в конфликт на лоялност,
напрягат я и нарушават процеса на изграждане на ценностната й система. При тази ситуация
и при наличие на дефицит относно родителското сътрудничество и взаимодействие е
възникнало и отчуждение от майката, което не е напълно преодоляно. Независимо от това,
последната проявява разбиране и подкрепа към детето, осъзнавайки значимостта на бащата
за възпитанието и развитието му. Същите изводи са изведени и в заключителния доклад на
Центъра за обществена подкрепа след приключване на социалната услуга.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При изследване спецификите на конкретния случай с оглед интереса на М., изискващ
осигуряване на сигурна и спокойна среда за развитие се достига до извод, че интересите й
ще бъдат най-пълно гарантирани ако упражняването на родителските права спрямо нея
бъдат възложени на майката. И двамата родители поддържат контакт с детето, имат
необходимия капацитет и са създали подходящи условия за отглеждане и възпитанието му в
семейната си среда. По отношение на бащата, обаче е установено, че е силно натоварен с
гняв и разочарование към майката, които пренася и в отношението си към детето. Това води
до незачитане на основополагащата детската личност нужда, М. да контактува с всеки от
родителите си, да поддържа позитивен образ за тях, да ги обича и свободно да изразява
емоциите си, да ги уважава и да зачита авторитета им. Поведението на Г. Ч. е поставило
детето в конфликт на лоялност и е довело до отчуждаването му от Н. П.. Този процес в хода
на делото постепенно е преустановен като емоционалната връзка между майка и дете е
възстановена, но поради липсата на ефективно родителско сътрудничество бъдещите
рискове от неблагоприятното му въздействие върху емоционалното, психическо и
здравословно състояние на М. продължават да съществуват. За разлика от бащата при
създадената конфликтна ситуация, майката е успяла пълноценно да запази родителската си
роля като проявява разбиране и търпение, поставя граници и изисквания към детето и
ограничава нездравословните за него влияния и манипулации. В допълнение следва да се
посочи, че упражняването на родителските права от Н. П. с оглед пола на детето ще създаде
и добри предпоставки за преминаване на М. през пубертетната възраст, в която излизат като
водещи потребностите от независимост, самостоятелност, идентичност, полова и сексуална
идентификация. Поради изложеното местоживеенето на детето следва да бъде при майката в
гр. ***, ул. „***.
3
При този изход на делото, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с
детето, който да обезпечи в максимална степен взаимната им необходимост да поддържат
връзка, да даде възможност на родителя да изразява своята обич и привързаност към него, и
да полага непосредствени грижи като продължи да участва във възпитанието му. Режимът
следва да отговаря и на потребността на М. да общува със своя баща, за да се формира като
пълноценна личност. Съдът намира, че предвид положените до момента грижи от ответника,
адаптацията на детето към семейната му среда и постигнатите от него резултати в хода на
предоставената социална услуга по осъзнаване на осъщественото от него неблагоприятното
въздействие и предприемане на действия за стимулиране на контактите дете - майка, в
интерес на М. е да бъде определен по-широк режим на лични отношения, който ще
способства да бъде преодолян и конфликтът между родителите, в който активен участник е
станала тя, както и до възстановяване на доверието и сътрудничеството на страните. Поради
изложеното на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца - от 17:00 часа в сряда до 17:00 часа в неделя;
всяка четна година - на Коледните празници от 10:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на
26-ти декември; всяка нечетна година - на Новогодишните празници от 10:00 часа на 31-ви
декември до 17:00 часа на 1-ви януари; всяка четна година - през първата половина на
Великденските празници; всяка нечетна година - през втората половина на Великденските
празници; всяка година - на 8-ми юли; всяка година - за един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Независимо от определения режим на лични
отношения, през всяка година на 10-ти февруари детето ще бъде при майката, а на 2-ри
октомври, когато е рожденият му ден, и двамата родители ще могат да присъстват на
празника. При осъществяване режима на лични отношения, бащата ще взема и ще предава
детето от и на роднина на майката по местоживеенето й в гр. ***, ул. „***, при спазване
ограниченията на мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, постановена с решение
№876 от 30.05.2024г. по гражданско дело №940/2024г., по описа на Великотърновския
районен съд. След изтичане срока на мярката за защита, бащата ще взема и ще връща детето
по местоживеенето му.
Размерът на дължимата издръжка, която бащата следва да предоставя на М. се определя
съгласно чл. 142, ал. 1 от СК - в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на
родителя. Предвид възрастта на детето, което е в начален етап на училищно обучение, и
необходимите средства за физическо и духовно развитие, съдът счита, че за издръжката са
необходими по 600 лв. месечно, от които майката следва да осигурява 250 лв., а бащата -
разликата от 350 лв. При определяне размера на издръжката, съдът отчита грижите на
родителите, които полагат за отглеждането и възпитанието на детето, доходите на бащата,
които са два пъти по-високи от тези на майката, необходимостта на последната да извършва
разходи за наем на жилище както и взаимното задължение на страните да предоставят
издръжка на дъщеря им Т. Ч.а. Определената от съда издръжка, предвид постановените
привременни мерки, следва да се изплаща от влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
4
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца сумата
от 925 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Предвид присъдения размер на издръжката на детето, ответникът следва да заплати в полза
на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 504 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. Ч.а с ЕГН:
********** на майката Н. Н. П. с ЕГН: **********. Местоживеенето на детето ще бъде при
майката в гр. ***, ул. „***.
Определя режим на лични отношения на бащата Г. Н. Ч. с ЕГН: ********** с детето М. Г.
Ч.а с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца - от 17:00 часа в
сряда до 17:00 часа в неделя; всяка четна година - на Коледните празници от 10:00 часа на
24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември; всяка нечетна година - на Новогодишните
празници от 10:00 часа на 31-ви декември до 17:00 часа на 1-ви януари; всяка четна година -
през първата половина на Великденските празници; всяка нечетна година - през втората
половина на Великденските празници; всяка година – на 8-ми юли; всяка година - за един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Независимо от определения
режим на лични отношения, през всяка година на 2-ри октомври, когато е рожденият ден на
детето, и двамата родители ще могат да присъстват на празника, а на 10-ти февруари детето
ще бъде при майката. При осъществяване режима на лични отношения, бащата ще взема и
ще предава детето от и на роднина на майката по местоживеенето й в гр. ***, ул. „***, при
спазване ограниченията на мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, постановена с
решение №876 от 30.05.2024г. по гражданско дело №940/2024г., по описа на
Великотърновския районен съд. След изтичане срока на мярката за защита, бащата ще взема
и ще връща детето по местоживеенето му.
Осъжда Г. Н. Ч. с ЕГН: ********** да заплаща на детето М. Г. Ч.а с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Н. Н. П. с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, считано от влизане в сила на съдебното решение
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Осъжда Г. Н. Ч. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, да заплати на Н. Н. П. с ЕГН:
********** от гр. ***, ул. „***, сумата от 925 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Осъжда Г. Н. Ч. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата от 504 лв. /петстотин и четири лева/, представляваща
държавна такса за присъдената издръжка, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
5
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6