Определение по дело №16156/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 27.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                                                                           

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                            Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова ч. гр. д. № 16156 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

     Подадена е частна жалба с вх. № 13450/31.10.2019 г. от М.И.В., ЕГН **********, и Д.Б.Я. - С., ЕГН **********, длъжници по изпълнително дело № 20199240401251 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, срещу разпореждания на съдебния изпълнител за приети по изпълнителното дело разноски, обективирани в покани за доброволно изпълнение с изх. № 16613/14.10.2019 г. и с изх. № 14947/18.09.2019 г.

     С определение № 6804/13.05.2020 г. по настоящото ч. гр. д. № 16156/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ - Д въззивен състав, частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

     С определение № 2515/11.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2589/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, XV състав, определението е отменено в частта му, с която производството по делото е прекратено по отношение на жалбоподателката Д.Б.Я. - С. и делото е върнато на СГС за произнасяне по частната жалба. 

     В частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 13450/31.10.2019 г., подадена от длъжницата М.И.В. срещу разпореждането на ЧСИ за приети по делото разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 16613/14.10.2019 г., определение № 6804/13.05.2020 г. по ч. гр. д. № 16156/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ - Д въззивен състав, е влязло в сила като необжалвано.

     Предвид изложеното, предмет на настоящото съдебно производство е частна жалба вх. № 13450/31.10.2019 г. в частта, с която длъжницата Д.Б.Я. - С. обжалва разпореждане на ЧСИ за приети по изпълнителното дело разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 14947/18.09.2019 г.

     В частната жалба се излагат доводи, че на 24.10.2019 г. на длъжницата Д.Б.Я. - С. е връчена покана за доброволно изпълнение с посочване, че общото задължение по изпълнителното дело възлиза на 47 093,05 лв. Покана за доброволно изпълнение е изпратена и до длъжницата М.И.В., като за всяка поотделно е посочено, че дължи разноски и такси към ЧСИ, които са изчислени общо за цялото изпълнително производство, но се претендират и от двете длъжници едновременно, което води до двойно заплащане на разноските по делото. В поканата за доброволно изпълнение не е посочено как са определени таксите към ЧСИ, липсват доказателства, че разноските от 3 580,96 лв. са били направени от ЧСИ и дали те са авансови такси или не. Посочва се, че съдебният изпълнител е следвало да посочи по коя точка от ТТР към ЗЧСИ се дължат таксите. Възразява се и относно правилното определяне размера на разноските с доводи, че претендираната сума обхваща разноски в производството, които не се обхващат от ТТР към ЗЧСИ и се дължат от взискателя, като не попадат в обхвата на авансовите такси и разноски по смисъла на чл. 79 и чл. 80 ЗЧСИ. Излагат се и съображения за неправилност на определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Посочва се, че ЧСИ неправилно е определил разноските по делото и неправилно е обезпечил недължими към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение разноски. Моли се за постановяване на определение, с което да бъде отменена поканата за доброволно изпълнение в частта, с която е прието, че длъжницата Д.Б.Я. - С. дължи сумата от 3 580,96 лв., представляваща такси по ТТР към ЗЧСИ и за връщане на делото за съставяне на покана за доброволно изпълнение, в която да са включени действително дължимите суми.

     Взискателят и ответник по жалбата - М.Б.Я., чрез адвокат К.И., е депозирал становище по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в което излага доводи за неоснователност на депозираната частна жалба.

     По делото са представени мотиви на ЧСИ Г.К., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата на Д.Я. - С.. Посочва се, че всички дължими авансови такси са били заплатени от взискателя, за което в книжата по делото са приложени съответните сметки. Със съобщения с изх. № 17987/05.11.2019 г. и с изх. № 17985/05.11.2019 г. длъжниците са уведомени за размера на задължението си, разбито по пера и изчислено към 05.11.2019 г.

     Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните и в мотивите на ЧСИ, намира от фактическа страна следното:

     Изпълнително дело № 20199240401251 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано по молба на М.Б.Я., подадена чрез адвокат К.И., от 13.09.2019 г., срещу М.И.В. и Д.Б.Я., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.05.2019 г. от Софийски апелативен съд, 2 състав, по гр. д. № 1175/2018 г. В молбата е поискано налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците, а при отсъствие на суми по тях или неплащане в срока за доброволно изпълнение, извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците и определяне начина на изпълнение, както и е възложено на ЧСИ да събере разноските по изпълнението и начислените такси по изпълнителното производство.

     По делото е приложен изпълнителен лист от 22.05.2019 г., с който М.И.В. и Д.Б.Я. са осъдени да заплатят на М.Б.Я. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумите от по 32 250 лв., представляващи припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от Я.в съсобствен недвижим имот.

     С разпореждане от 13.09.2019 г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело за събиране на посочените в изпълнителния лист суми, разпоредил е изготвянето на справки в ЕСГРАОН и БНБ на длъжниците, изпращане на уведомление до НАП за започнатото изпълнение и покани за доброволно изпълнение до длъжниците. Начислени са такси по т. 1, т. 3 - 2 бр., т. 5 - 2 бр. от ТТР към ЗЧСИ и са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС.

     По делото са изискани и получени от БНБ справки за банкови сметки и сейфове на физическо/юридическо лице, приложено е удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП, както и справки от НОИ.

     С разпореждане от 18.09.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжницата Д.Б.Я. - С. за суми по банкови сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Експресбанк“ АД и е изпратил запорни съобщения до съответните банки. Начислени са такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ - 54 лв. с ДДС - 3 бр. запор.

     По изпълнителното дело е изготвена сметка № ********** от 18.09.2019 г. за авансово платени такси в размер на 228 лв. с ДДС.

     С разпореждане от 14.10.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата Д.Б.Я. - С., дължимо от работодателя „ЕТН Б.Г.“ ООД. Начислени са такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ - 18 лв. с ДДС - запор.

     Изготвена е сметка № ********** от 14.10.2019 г. за авансово платени такси в размер на 18 лв. с ДДС.

     До длъжницата Д.Б.Я. - С. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 14947/18.09.2019 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 47 093,05 лв., от които: 32 250 лв. - главница, ведно със законна лихва в размер на 10 302,09 лв. за периода 08.08.2016 г. - 02.10.2019 г., както и разноски по изпълнителното дело в размер на 960 лв. - адвокатско възнаграждение, 3 580,96 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2019 г. Поканата е връчена на длъжницата лично срещу подпис на 24.10.2019 г.

     С жалба с вх. № 13450/31.10.2019 г., по която е образувано и настоящото производство, длъжниците М.И.В. и Д.Б.Я. - С. са възразили срещу разноските по изпълнението, обективирани в получените покани за доброволно изпълнение с изх. № 16613/14.10.2019 г. и с изх. № 14947/18.09.2019 г.

     Във връзка с оплакванията в посочената жалба, с разпореждане от 04.11.2019 г. ЧСИ е разпоредил да се изпратят съобщения до всеки един от длъжниците, с посочване размера на задължението по изпълнителното дело за всеки един от тях, разбит по пера.

     На длъжницата Д.Б.Я. - С. е изпратено съобщение с изх. № 17987/05.11.2019 г., получено лично на 20.11.2019 г., в което е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 46 834,92 лв., от които: 32 250 лв. - главница, ведно със законна лихва в размер на 10 606,67 лв. за периода 08.08.2016 г. - 02.10.2019 г., както и разноски по изпълнителното дело в размер на 480 лв. - адвокатско възнаграждение, 3 498,25 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.11.2019 г., от които ½ от т. 1 ТТР към ЗЧСИ - 24 лв. с ДДС, т. 3 от ТТР към ЗЧСИ - 6 лв. с ДДС, т. 5 от ТТР към ЗЧСИ - 24 лв. с ДДС, 4 броя такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ - 72 лв. с ДДС и т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 3 384,25 лв. с ДДС.

     При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира, че не е компетентен да се произнесе по жалбата на длъжницата Д.Б.Я. - С., поради следните съображения:

     Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е районът на действие на съдебния изпълнител. Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди (в този смисъл определение № 83 от 19.02.2013 г. по ч. гр. д. № 620/2012 г. по описа на ВКС, I г. о.).

     Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, да поиска от съдебния изпълнител да се произнесе по молбата за тяхното изменение, съответно намаляване. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на разноските, вкл. на адвокатското възнаграждение, прието в полза на взискателя, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението. Именно органът по принудително изпълнение следва да се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г. по описа на ОСГТК на ВКС). С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските и по възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК

 - да обжалва акта на съдебния изпълнител пред съда.

     В разглеждания случай, във връзка с оплакванията в жалбата с вх. № 13450/31.10.2019 г., че начислените такси и разноски по изпълнението, посочени като дължими в поканата за доброволно изпълнение, са посочени общо, ЧСИ е изпратил съобщение до длъжницата Д.Б.Я. - С., с което е определил същите по пера. Видно от оплакванията в жалбата обаче, длъжницата е възразила и срещу правилното определяне на разноските по изпълнението, вкл. на адвокатското възнаграждение, като, както е посочено в мотивите на определението на Софийския апелативен съд, последващото посочване на дължимите суми по пера не може да санира евентуалното неправилно определяне на размера на дължимите разноски, който следва да бъде преценен - дали начислените такси и други разноски отговарят на действително дължимите от длъжника в изпълнителното производство. По възражението в жалбата за неправилно определяне на таксите и приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение, ЧСИ не се е произнесъл с изричен акт.   

     Поради изложеното, следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по жалба с вх. № 13450/31.10.2019 г. на длъжницата Д.Я. - С., с която е поискано  изменение размера на приетите спрямо нея разноски по изпълнението, е частният съдебен изпълнител и едва след постановяването на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - чл. 437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията му.

     В този смисъл производството по делото е преждевременно образувано, поради което следва да бъде прекратено и върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по жалбата с вх. № 13450/31.10.2019 г. на длъжницата Д.Я. - С., за изменение на начислените спрямо нея и обективирани в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 14947/18.09.2019 г. такси по ТТР към ЗЧСИ и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.

     Предвид непреграждащия характер на настоящото определение, с което производството по делото се прекратява и се изпраща за произнасяне по компетентност на ЧСИ, същото не подлежи на обжалване.

     Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

    

     ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 16156/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ - Д въззивен състав, образувано по жалба с вх. № 13450/31.10.2019 г. на длъжницата Д.Я. - С., срещу обективираните в покана за доброволно изпълнение с изх. № 14947/18.09.2019 г. разноски и такси по изпълнително дело № 20199240401251 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, като изпраща жалбата за произнасяне по компетентност на частен съдебен изпълнител Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ.

     Определението не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.