Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.
при участието на секретаря В. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9233/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са следните искове с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, както следва:
1./ от Ф.И. срещу Е. П.П.
АД, ЕИК ********, гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 3 300 лв. по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в
размер на 5 280 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия за периода от 17.01.2017г. до 16.01.2018г. в
обект, находящ се в ********, съобразно обема на притежаваните 5/8 идеални
части от правото на собственост върху недвижимия имот и на сумата от 521, 83 лв. по издадена фактура №
**********/16.04.2019г., цялата в размер на 834, 92 лв., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от
19.10.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия
имот;
2./ от И.С. срещу Е. П.П.
АД, ЕИК ********, гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 660 лв. по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в
размер на 5 280 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия за периода от 17.01.2017г. до 16.01.2018г. в
обект, находящ се в ********, съобразно обема на притежаваните 1/8 идеални
части от правото на собственост върху недвижимия имот и на сумата от 104, 37 лв. по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в размер
на 834, 92 лв., обективираща стойност на преизчислени
количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от 19.10.2017г. до
16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на притежаваните
5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот;
3./ от Г.И. срещу Е. П.П.
АД, ЕИК ********, гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 660 лв. по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в
размер на 5 280 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия за периода от 17.01.2017г. до 16.01.2018г. в
обект, находящ се в ********, съобразно обема на притежаваните 1/8 идеални
части от правото на собственост върху недвижимия имот и на сумата от 104, 37 лв. по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в размер
на 834, 92 лв., обективираща стойност на преизчислени
количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от 19.10.2017г. до
16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на притежаваните
5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот;
4./ от П.С. срещу Е. П.П.
АД, ЕИК ********, гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 660 лв. по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в
размер на 5 280 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия за периода от 17.01.2017г. до 16.01.2018г. в
обект, находящ се в ********, съобразно обема на притежаваните 1/8 идеални
части от правото на собственост върху недвижимия имот и на сумата от 104, 37 лв. по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в размер
на 834, 92 лв., обективираща стойност на преизчислени
количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от 19.10.2017г. до
16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на притежаваните
5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот;
Ищците твърдят, че са съсобственици на
недвижим имот, находящ се в ********при квоти от по 5/8 идеални части за Ф.И.,
след прекратяване на съпружеската имуществена общност и в качеството й на
законен наследник на починалия на 30.11.2010г. съпруг С.И., на осн. чл. 27, ал. 1 СК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗН и по 1/8 идеални части за И.С., Г.И. и П.С., на осн.
чл. 5, ал. 1 СК.
Служители на Е. ПРО МРЕЖИ АД са извършили
проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия имот, чиито
резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на
констатациите, включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в
тарифната схема на електромера ответното дружество е издало фактури за
начислена електроенергия, чиито суми ищците твърди, че не дължат на електроразпределителното
дружество.
В срока за отговор ответникът Е. П.П. АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД по фактура № **********/16.04.2019г., цялата в размер на 5
280 лв. и на осн. чл. 48 ПИКЕЕ по фактура №
**********/16.04.2019г., евентуално на основание реално извършена доставка на
ел. енергия.
Твърди се, че при извършена проверка на
средството за търговско измерване е установено, че точното количество на
доставената и потребена електроенергия в регистър 1.8.4, която е остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане.
Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По време на брака между С.И.И.
/С. С. С./ и Ф.Ю.И., сключен на 06.07.1964г. /л. 20/, е придобито в режим на
съпружеска имуществена общност правото на собственост след реализиране на право
на строеж върху държавно дворно място на жилищна сграда от два етажа, застроени
на площ от 34 кв.м.
в ******** въз основа
на издадено строително разрешение от 19.11.1973г. /л. 13/.
На 30.11.2010г. С.И. е починал и е бил наследен от
преживялата си съпруга Ф.И., която е придобила след прекратяване на
съпружеската имуществена общност и в лично качество, на осн.
чл. 28 СК и чл. 9, ал. 1 ЗН 5/8 идеални части от правото на собственост върху процесния обект и от
децата си – И.С., Г.И. и П.С., придобили по наследствено правоприемство
от по 1/8 идеална част от него, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН.
В качеството си на собственици на идеални
части от правото на собственост върху обекта, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа, посочените лица се явяват и потребители на ел.
енергия за битови нужди.
От представения по делото констативен протокол № 1104336 се установява, че на 16.01.2018г.
служители на „Е.С.“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1114021262286297,
монтиран в обект, находящ се в ********.
Електромерът е поставен в запечатана и пломбирана с
пломба индивидуална опаковка за извършване на метрологична експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на Е.С.АД и на потребителя
Ф.И..
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Варна се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа – 1.8.3 – 031142 кв. ч. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия. Не съответства на техническите
изисквания.
Осъществен е достъп до вътрешността на електромера,
тъй като е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата.
Със становище, изготвено от специалист “Енергиен
контрол” на 10.04.2019г., е разпоредено начисляване
на допълнително количество ел. енергия от 31 142 кв.ч. за периода от 17.01.2017г.
до 16.01.2018г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура **********/16.04.2019г. в размер
на 5 280 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № 1114021262286297 е монофазен статичен
за активна енергия МЕ 162, който не е включен към системата за дистанционен
отчет, т.е. служителите на Е.С.не биха могли да установят дистанционно как се
променят показанията на електромера. Към деня на демонтажа, електромерът е
метрологично годно и технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на Е.С.са получили
информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален
четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 004915, 4 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 013600,
8 кв. ч., 1.8.3 – отчитащ върхова
енергия от 031142 кв. ч., а тази в регистър 1.8.4 – отчитащ електроенергия през
почивни и празнични дни – 000000 кв. ч.
Електроенергията в сумарния регистър не е отчетена
нито от служители а Е.С., нито от служители на БИМ.
Експертът пояснява, че в страната при отчитане на
консумирана електроенергия за битови абонати, какъвто е настоящия случай не се
използва тарифа, отчитаща електроенергия през почивни и празнични дни. В случая
прочетеното количество в регистър 1.8.3 не е реално доставено, поради
неправомерно вмешателство в параметризацията и по –
точно тарифната схема на процесния електромер.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения
и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от 31 142 кв. ч. би могла да
бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в
издадената фактура и възлиза на сумата от 5 279, 99 лв.
Ответникът твърди, че в случая
от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия
представлява реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга, че
представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност -
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ.
спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е
нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът следва да
докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип и метрологично годно. Начисляването
е извършено на основание становище, изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.3 на СТИ, който не се използва за битови абонати за минал период
от 21.10.2016г. до 20.10.2017г. СТИ е правилно отчитало консумираната ел.
енергия, същото е било метрологично годно, като не е документирано да е налице
неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата
на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия НЕ Е ОТЧЕТЕНО в сумарния регистър. И доколкото обаче,
това количество липсва като записано в сумарния регистър, то какъвто и да е
извод, че то е реално доставено и потребено от
абоната, каквито са били твърденията на ответника, изначално не би могло да се
направи.
Остава неясно кога е извършена тази софтуерна
намеса, в резултат на чии действия, за какъв период е натрупвано това
количество ел.енергия и в кой часови диапазон е натрупано. Така натрупаното
количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за дължимата
цена. В случая тя е определена като е ползвана тази одобрена от ДЕВР цена за
технологичен разход. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия. На второ място,
ответникът твърди, че в случая се касае за корекция за сметка при приложение на
хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ. Последната предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В този случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по - дълъг от една година. Обективно
доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно
отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия,
което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки
това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт,
т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го
лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 от
ПИКЕЕ. Констативният протокол не посочва по какъв начин са визуализирани
данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това
основание. Следва да се отбележи още, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.
30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система,
са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето
защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
Отново на 16.04.2019г., „Е.П.“ АД, е издало фактура №
**********, обективираща стойност на ел. енергия,
която е отчетена чрез електромер с фабр. № 1114021262286297 на стойност 834, 92
лв.
Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, което не е
оспорено от страните и се кредитира от съда в цялост, се установява, че сумата
от 834, 92 лв., представлява корекция на сметка за минал период, на осн. чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУДПЕЕМ, аналогична чл. 48 ПИКЕЕ.
По спорния за делото въпрос,
а именно налице ли е възможност от страна на електроразпределителното дружество
да извършва едностранни
корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период при
съответната методика в Общите условия съществува задължителна практика,
обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. , II т.о. на
ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г. на ВКС по т.д. №
1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС по т.д. №
124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д. №
628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. №
225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. №
39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС
по т.д. № 885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката
и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
установения в чл. 82 ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност. В решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено
разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по
силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав
възприема изцяло горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод
искове на потребители срещу други доставчици на електрическа енергия, те са
относими напълно и към процесния случай поради идентичността на разглеждания
правен спор.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 31 142 кв. ч. за период от 17.01.2017г.
до 16.01.2018г., обективирано във фактура № **********/16.04.2019г., както и
това, инкорпорирано във фактура № **********/16.04.2019г., поради което
предявените установителни искове следва да бъдат
уважени до размера на правата на всеки един от потребителите по отношение на електроснабдения имот.
При този изход на спора в полза на ищеца Ф.И.
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 1 117, 13 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Ф.Ю.И.,
ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е. П.П. АД, ЕИК ********,
гр. Варна сумата от 3 300 лв.
/три хиляди и триста лева/ по издадена фактура № **********/16.04.2019г.,
цялата в размер на 5 280 лв., обективираща стойност
на преизчислени количества енергия от 31 142 кв. ч. за периода от
17.01.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот
и на сумата от 521, 83 лв. /петстотин
двадесет и един лева и осемдесет и три ст./ по издадена фактура №
**********/16.04.2019г., цялата в размер на 834, 92 лв., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от
19.10.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия
имот, на осн. чл. 124 ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че И.С.С., ЕГН **********,***
НЕ ДЪЛЖИ на Е. П.П. АД, ЕИК ********, гр. Варна
сумата от 660 лв. /шестстотин и
шестдесет лева/ по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в
размер на 5 280 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия от 31 142 кв. ч. за периода от
17.01.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 1/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот
и на сумата от 104, 37 лв. /сто и четири лева и тридесет и седем ст./ по издадена фактура №
**********/16.04.2019г., цялата в размер на 834, 92 лв., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от
19.10.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия
имот, на осн. чл. 124 ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Г.С.И., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е. П.П. АД, ЕИК ********, гр. Варна
сумата от сумата от 660 лв. /шестстотин
и шестдесет лева/ по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в
размер на 5 280 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия от 31 142 кв. ч. за периода от 17.01.2017г.
до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 1/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот
и на сумата от 104, 37 лв. /сто и четири лева и тридесет и седем ст./ по издадена фактура №
**********/16.04.2019г., цялата в размер на 834, 92 лв., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от
19.10.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия
имот, на осн. чл. 124 ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че П.С.С., ЕГН **********,***
НЕ ДЪЛЖИ на Е. П.П. АД, ЕИК ********, гр. Варна
сумата от сумата от 660 лв. /шестстотин
и шестдесет лева/ по издадена фактура № **********/16.04.2019г., цялата в
размер на 5 280 лв., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия от 31 142 кв. ч. за периода от
17.01.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 1/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот
и на сумата от 104, 37 лв. /сто и четири лева и тридесет и седем ст./ по издадена фактура №
**********/16.04.2019г., цялата в размер на 834, 92 лв., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия от 4 488 кв.ч. за периода от
19.10.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в ********, съобразно обема на
притежаваните 5/8 идеални части от правото на собственост върху недвижимия
имот, на осн. чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА Е. П.П. АД, ЕИК ********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Ю.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 1 117, 13 лв. /хиляда сто и
седемнадесет лева и тринадесет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: