№ 23276
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110102346 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А. срещу „**********“ ООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не е обвързан от договори за потребителски кредит №
64729/12.12.2022 г. и № 868147/28.06.2022 г. между страните като нищожен
поради липса на реквизит, евентуално – от клаузата на клаузата на чл. 8 от
договорите, която предвижда неустойка за неосигуряване на поръчител, и за
осъждане на ответника да върне на ищеца недължимо платени въз основа на
посочените клаузи два пъти по 135,28 лева
В исковите молби (към първоначалното дело по реда на чл. 213 ГПК е
присъединен иска по гр. дело № 2360/2023 г. на Софийския районен съд), се
твърди, че между страните са сключени два договора за потребителски кредит
с №№ 64729/12.12.2022 г. и 868147/28.06.2022 г., като и по двата се
предвиждало на ищеца да се отпуснат 500 лева кредит за връщане на 27
вноски при непосочен годишен процент на разходите, а по втория. Твърди се,
че в чл. 6 от договора било предвидено задължение на ищеца да осигури
обезпечение чрез банкова гаранция, ипотека или поръчител до 3 дена след
отпускане на кредита, като ако е посочен поръчител, той трябва да работи
поне от 6 месеца на трудов договор при заплата поне 600 лева, да не е
изтеглил други кредити и други. Твърди се, че по всеки от кредитите ищецът
бил заплатил 635,28 лева. Договорът се оспорва като недействителен поради
оформянето му с шрифт с кегел, по-малък от посочения в закона – 12 пункта,
и поради неправилно посочване на годишния процент на разходите, който не
включвал неустойката по договора, а и същият процент бил по-голям от
законово допустимия. Клаузата за неустойка се оспорва като неравноправна,
тъй като предвиждала прекомерен размер на задължението за несъществено
изпълнение. Поддържа се и че договорите са сключени имат това
съдържание, защото ищецът бил притиснат от материални грижи.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
1
„**********“ ООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Признава се, че между страните са сключени посочените от ищеца договор за
кредит. Поддържа се, че уговореният договор за кредит е с годишен процент
на разходите 49,052 %, като договорът има всички реквизити по закона и
ищецът се е съгласил с него. Поддържа се, че неустойките по договора не
следва да се включват в годишния процент на разходите, тъй като се дължали
при неизпълнение. Твърди се, че са ясно посочени дължимите се вноски за
погасяване на кредита, има погасителен план, като ищецът бил предварително
уведомен, че може да дължи неустойка. По отношение на клаузата за
неустойка се поддържа, че същата не е недействителна, тъй като ищецът се е
запознал с нея и не е възразил. поддържа се, че и по двата кредита са платени
всички дължими се суми, вкл. неустойките. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация – за установителните искове – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 ЗПКр
за иска за нищожност на целия договор, а по евентуалния иск за клаузата за
неустойка – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето
ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 10а, ал. 2 и 4
ЗПКр и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, а по съединения кумулативен осъдителен иск –
чл. 34 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по
начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 64729/12.12.2022 г., по който на ищеца са отпуснати 500 лева за
връщане на 27 вноски и в договора е посочен годишен процент на разходите
49,052 %; че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
868147/28.06.2022 г., по който на ищеца са отпуснати 500 лева за връщане на
27 вноски и в договора е посочен годишен процент на разходите 49,052 %; че
и по двата договора ищецът е погасил задълженията си предсрочно –
съответно на 19.12.2022 г. и на 01.07.2022 г.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: поисканата с
исковата молба счетоводна експертиза.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца справка от кредитния регистър,
тъй като същият има право и сам да се снабди с нея и да я представи на съда,
а и не е ясно какво е отношението ѝ към предмета на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 2346 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11.
сепетмври 2023 г. от 14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са два кумулативно съединени иска за установяване на
нищожност – съответно на целия договор за кредит между страните поради
неспазено изискване за големина на шрифта, неправилно посочен годишен
процент на разходите или определяне на такъв в размер, по-голям от
максималния по закон, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 ЗПКр;
евентуално – само на клаузата за неустойка поради неосигуряване на
поръчител с квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, и съединен с всеки от
двата установителни иска кумулативен осъдителен иск за връщане на
платеното по нищожните клаузи с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
Първият установителен иск се уважава, ако съдът установи, че между
страните е сключен договор за кредит, който е оформен в документ с кегел на
шрифта, по-малък от 12 пункта, или пък е посочен годишен процент на
разходите по такъв начин, че на практика е налице липсата му (това е правен
въпрос, по който страните следва да заемат становище по същество), или пък
последният е неправилно изчислен поради невключване в него на разходи,
които е следвало да се включат.
Евентуалният установителен иск за нищожност на клауза за неустойка
се уважава, ако се установи уговаряне на такава, и че същата или противоречи
на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или е
в прекомерен размер с оглед на обезпечаваното вземане, а ответникът може
да установи индивидуално уговаряне, в който случай второто основание няма
да се разгледа от съда.
Кумулативно съединеният осъдителен иск се уважава при уважаване на
някой от двата главни иска и доказване, че е платена сума, равна на
неустойката по кредита.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 64729/12.12.2022 г., по който на ищеца са отпуснати
500 лева за връщане на 27 вноски и в договора е посочен годишен процент на
разходите 49,052 %; че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 868147/28.06.2022 г., по който на ищеца са отпуснати 500 лева за
връщане на 27 вноски и в договора е посочен годишен процент на разходите
49,052 %; че и по двата договора ищецът е погасил задълженията си
предсрочно – съответно на 19.12.2022 г. и на 01.07.2022 г.
3
По делото се ПРЕЗУМИРА, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена.
УКАЗВА на ищеца А., че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че шрифтът, с който е написан договорът за кредит, е с кегел по-
малък от 12 пункта; че уговорената неустойка няма обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция или съществено не отговаря на
обезпечаваното вземане; размера на ефективния годишен процент на
разходите.
УКАЗВА на ответника „**************“ АД, че в негова
доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за
ненуждаещи се от доказване факти е да установи: да обори презумпцията за
индивидуално уговаряне на неустоечната клауза; ползваната формула за
изчисляване на годишния процент на разходите.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 18. август 2023 г., като срокът не е преклузивен,
но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца и служебно
изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпроси в т. II
(направилно посочена като III) от исковата молба – на лист 6 от делото), както
и по следните допълнителни въпроси на съда:
1. какъв е размерът на дължимите се възнаградителни лихви и лихви за
забава за периода от усвояване до връщане на двата кредита, и
2. да се посочи начислявана ли е лихва за забава за плащане на някоя от
вноските, колко е тя и платена ли е от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 350 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..
4
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да заплати по чл. 77 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по служебно изслушване на
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: след запознаване с
представеното от ответника копие, а при необходимост – след сравнение с
намиращ се при ответника оригинал, да посочи какъв е кегелът на шрифта,
използван в договора за кредит между страните, а ако този шрифт е
нестандартен – да приравни към кегела за някой от широкоупотребимите
шрифтове на кирилица.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. К. Р..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да заплати по чл. 77 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на
информация от централния кредитен регистър.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Н. Н. И., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5