Решение по дело №2068/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./09.07.2018 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2068 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от К.Х.К. срещу С.И.С. за заплащане сумата 13 585.37 евро с левова равностойност 26 491.47 лева, представляваща 1/2 от сто и единадесет месечни вноски по договор за жилищен кредит № 210 от 24.10.2006 г. и анекс № 1 към него от 10.06.201З г., сключен със "СЖ Експресбанк" АД за придобиване апартамент № G-3-3, на етап "груб строеж", находящ се в жилищна сграда в град Варна, квартал "Възраждане", блок G, ет. 3 с административен адрес: ул. "Ана Феликсова" № 16, 60 от които в размер на 240.48 евро, платени на 5-то число на месеца, за който се дължат, 40 в размер на 251.04 евро, платени на 5-то число на месеца, за който се дължат, една в размер на 220.54 евро и 10 в рамер на 247.98 евро, платени на 5-то число на месеца, за който се дължат, както и сумата от 1075 евро с левова равностойност от 2096.25 лева, представляващи 1/2 от заплатените от ищеца премия за застраховка живот и разноски по кредита за периода, в който горните вноски са платени от ищеца: от 05.08.2008 г. до 05.09.2017 г., по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, с присъждане на разноски.

Ответницата оспорва иска.

Предявява възражения: че на 13.05.2010 г. е платила 14 618.80 лв. или 7456 евро, приети от банката за погасяване на ипотечния кредит: за забавени вноски за периода 05.07.2008 г. до 13.05.2010 г.(23 вноски в размер на 2 765 евро) и предсрочно – за периода 13.05.2010 г. до 05.08.2013 г. (39 вноски в размер на 4 689 евро) и за прихващане с половината от потребителски кредит, получен от ответницата, в размер 4 000 лв. и от лихва 414 лв. или 2 254 евро, използван за една от вноските по договора за закупуване на апартамента, който само ответницата е връщала.

Ищецът предявява реплика, основана на твърдения, че сумата 14 618.80 лв. е отчетена от ответницата по договор за поръчка за продажба на жилище, за което е издадено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 26.08.2008 г.

Ответницата сочи, че е нелогично цената да е била отчетена две години след сключване на предварителния договор. Признава, че цената е 77000 евро.

Ищецът сочи, че е узнал за продажбата едва през 2013 г.

Ищецът предявява и реплика, основана на твърдения, че към момента на усвояване на потребителския кредит страните са били във фактическа раздяла т.е. сумата не е получена за нужди на семейството.

Ответницата признава, че погасителният план към договора от 27.12.2007 г. за потребителски кредит не е подписан от ищеца. Оспорва твърдението, че страните са били във фактическа раздяла към 2007 г.

По същество страните поддържат становищата.

Ответницата моли адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, да бъде намалено до минималното.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Между страните са безспорни сключването на договор за кредит № 210 от 24.10.2006 г. (л. 6-13) и анекс № 1 към него от 10.06.201З г. (л. 14, 15), по които ищецът е кредитополучател, а ответницата – съдлъжник, както и изразходването на получената сума за семейни нужди – построяването (и придобиването) на жилище: апартамент № 3 в квартал "Възраждане", блок G, ет. 3. За възникналите задължения съпрузите отговарят солидарно (чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г.). Солидарността е също уговорена по чл. 15 от договора.

От представения от ищеца заверен препис (л. 29 и сл.) се установява, че с решение № 1908, постановено на 09.06.2008 г. по гр. дело № 7367 по описа за 2007г. на ВРС, ХХХIII-ти състав, влязло в сила на 18.07.2008 г., бракът между страните е прекратен.

От допълнителното заключение на вещото лице А. (л. 188) се установява, че от ищеца в периода от прекратяването на брака до предявяване на иска (05.08.2008 г. – 05.09.2017 г.) са платени 25 018.13 евро общо за погасяване на главница и лихви, такси и застраховка.

По възражението, че на 13.05.2010 г. ответницата е платила 14 618.80 лв. или 7456 евро, приети от банката за погасяване на ипотечния кредит:

От представеното от ответницата преводно нареждане от 13.05.2010 г. (л. 161) се установява, че е извършила плащане на сумата 14 618.80 лв. по разплащателната сметка, по която е усвоен кредитът (номерът на сметката на л. 6). Представено е дебитно авизо от 13.05.2010 г. за същата сума.

Кредиторът е заявил (л. 118), че тази сума не е използвана за погасяване на кредита. От заключението на вещото лице (л. 144) също се установява, че сумата не е отнесена за погасяване на кредита, а с нея е открит срочен депозит на ищеца, впоследствие изплатен по сметка и в брой.

Възражението на ответницата, че е платила част от вноските по кредита е неоснователно.

За пълнота по репликата на ищеца, че сумата 14 618.80 лв. е отчетена от ответницата по договор за поръчка за продажба на жилище, за което е било издадено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 26.08.2008 г.:

От представения от ищеца заверен препис (л. 167) се установява, че на 21.08.2008 г. е сключен договор, чрез който страните са обещали да продадат жилището № G-3-3 в гр. Варна, кв. "Възраждане", блок G, ет. 3 на трети лица за 77 000 евро, част от която да бъде платена на строителя, а остатъкът в размер 64 599 евро – на продавачите след получаването на кредит от купувачите.

 

 

лист втори от решение от 09.07.2018г. по гр. д. №2068/2017г. ВОС, ХII-ти състав

 

От представения от ищеца заверен препис (л. 169) се установява, че на 26.08.2008 г. ищецът е упълномощил ответницата да го представлява при сключването на окончателния договор и да получи цената.

От представения от ищеца заверен препис (л. 170) се установява, че на 06.11.2008 г. е сключен договор с НА № 166, т. VII, вх. рег. № 9213, дело № 1298 по описа за 2008 г. ВН № 192 за продажба на жилището от ответницата, лично и като пълномощник на ищеца, на същите лица за 36 000 лв., от които частта в размера по предварителния договор да бъде платена на строителя, а остатъкът в размер 25 782.75 лв. – по сметка на продавачите.

Ответницата признава, че окончателната продажна цена е 77000 евро (л. 194, гръб), но сочи, че е нелогично цената да е била отчетена две години след сключване на предварителния договор.

Съдът приема, че извършването на представителни действия след упълномощаване означава конклудентно сключване на договор за поръчка (изрично Таков, Кр. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2006, с. 126).

Ищецът твърди, че е узнал за продажбата едва през 2013 г.

Ответницата не е посочила доказателства за установяване, че ищецът е узнал за продажбата по-рано. От друга страна, ако ищецът е продължавал да работи на кораб, не е изключено да е поискал отчет след значителен период.

Ответницата не е посочила доказателства, че е отчела получената цена.

Предвид изложеното съдът приема, че сумата 14 618.80 лв., близка до половината от привидната цена по нотариалния акт, е отчетена от ответницата по договора за поръчка.

По възражението за прихващане с половината от потребителски кредит, получен от ответницата, в размер 4 000 лв. и от лихва 414 лв. или 2 254 евро, използван за една от вноските по договора за закупуване на апартамента:

От представения от ответницата заверен препис (л. 55) се установява, че на 27.12.2007 г. е сключила договор с Алфа банка АД за потребителски кредит в размер 4000 лв.

От представения от ответницата заверен препис (л. 191) се установява, че в исковата молба за развод тя е заявила, че към септември 2007 г. страните са били във фактическа раздяла.

От документите, представени от строителя (л. 162-166), се установява, че сумите са внесени от ищеца, с изключение на сумата, внесена на 10.12.2008 г. от трето лице, но за ищеца.

Следователно задължението не е било поето от ответницата за нужди на семейството.

Ищецът не е солидарен длъжник по договора за потребителски кредит.

Представени са вносни бележки за вноски от ответницата общо в размер 2030 лв., но с тези плащания не е било погасено задължение на ищеца.

Възражението за прихващане е неоснователно.

От отношенията на страните не следва друго, поради което това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно (чл. 127, ал. 1 ЗЗД).

Ответницата дължи на ищеца половината от сумата, внесена от него по договора за жилищен кредит в периода от прекратяването на брака до предявяване на иска (05.08.2008 г. – 05.09.2017 г.): 25 018.13 евро общо за погасяване на главница и лихви, такси и застраховка т.е. 12 509.07 евро.

Искът за заплащане на тази сума е основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до 14 660.37 евро (сбора на 13 585.37 евро и 1075 евро) е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Минималното възнаграждение е в размер 1390.20 лв. Платеното в брой е 2000 лв. и не е прекомерно. Ответницата следва да заплати на ищеца и сумата 3151.51 лв., представляваща част от разноските, сторени от ищеца: общо 3693.51 лв., от които: 1143.51 лв. платена държавна такса, 2000 лв. платено възнаграждение на адвокат и 550 лв. платено възнаграждение на вещо лице, съразмерно уважената част от иска. Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.Х.К., ЕГН ********** с адрес: ***, действащ чрез адвокат Ж. М. А. и адвокат Христо С. Якимов, кантора с адрес: гр. Варна, ул. Габрово № 2А, ет. 3 сумата 12 509.07 евро /дванадесет хиляди и петстотин и девет евро и 07 евроцента/, представляваща 1/2 от вноски за погасяване на главница и лихви, премия за застраховка живот и разноски по договор за жилищен кредит № 210 от 24.10.2006 г. и анекс № 1 към него от 10.06.201З г., сключен със "Сосиете Женерал Експресбанк" АД за придобиване апартамент № G-3-3, на етап "груб строеж", находящ се в жилищна сграда в град Варна, квартал "Възраждане", блок G, ет. 3 с административен адрес: ул. "Ана Феликсова" № 16 за периода от 05.08.2008 г. до 05.09.2017 г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, както и сумата 3151.51 лв. (три хиляди и сто и петдесет и един лева и 51 стотинки), представляваща разноските, сторени от ищеца, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.Х.К. срещу С.И.С. с. ЕГН, с. а. за заплащане горницата над присъдената сума 12 509.07 евро до сумата 14 660.37 евро /четиринадесет хиляди и шестотин и шестдесет евро и 37 евроцента/, представляваща сбора на 13 585.37 евро с левова равностойност 26 491.47 лева, представляваща 1/2 от сто и единадесет месечни вноски по договор за жилищен кредит № 210 от 24.10.2006 г. и анекс № 1 към него от 10.06.201З г., сключен със "СЖ Експресбанк" АД за придобиване апартамент № G-3-3, на етап "груб строеж", находящ се в жилищна сграда в град Варна, квартал "Възраждане", блок G, ет. 3 с административен адрес: ул. "Ана Феликсова" № 16, 60 от които в размер на 240.48 евро, платени на 5-то число на месеца, за който се дължат, 40 в размер на 251.04 евро, платени на 5-то число на месеца, за който се дължат, една в размер на 220.54 евро и 10 в рамер на 247.98 евро, платени на 5-то число на месеца, за който се дължат и сумата от 1075 евро с левова равностойност от 2096.25 лева, представляващи 1/2 от заплатените от ищеца премия за застраховка живот и разноски по кредита за периода, в който горните вноски са платени от ищеца: от 05.08.2008 г. до 05.09.2017 г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: