МОТИВИ по НЧД № 921/2020г. на СГС, НК, 21
състав
Производството
е по реда на чл.457 ал.2-5 от НПК.
Постъпило
е предложение от Главния прокурор за произнасяне на съда по въпроси, свързани с
изпълнение на присъда от 14.03.2017 година на Окръжен съд - Вайден, Република
Германия по дело № 1 Ks 21 Js 8399/16,
влязла в сила на 10.08.2017 година, с която българският гражданин Б.К.С. е бил осъден на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпления по чл.212 ал.1; чл.224 ал.1 т.5 вр. чл.223 и
чл.226 ал.1 т.1 от НК на Република Германия /опит за убийство без
утежняващи обстоятелства, опасна телесна повреда и тежка телесна повреда/.
Пред
съда представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че са налице
основанията за уважаване на предложението на Главния прокурор и решаване на
въпросите във връзка с изпълнението на присъдата, като предлага деянието да
бъде квалифицирано по чл.115 ал.1 от НК на
Република България. По отношение на наказанието се предлага да се наложи
лишаване от свобода в размер от 10 години, при първоначален строг режим, като
се приспадне реализираното до момента задържане и изтърпяно наказание.
Защитникът
на осъденото лице пледира да се приеме изпълнението на присъдата на чуждия съд,
като дава своя правна квалификация на деянието. Моли се за приспадане предварителното
задържане и изтърпяно наказание.
Осъденото
лице Б.К.С. взема становище, с което
се придържа към казаното от неговия защитник.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства и приложимият закон намери следното:
Осъденото
лице Б.К.С. е роден на *** ***,
българин, български гражданин.
С присъда от 14.03.2017 година на Окръжен съд - Вайден,
Република Германия по дело № 1 Ks 21 Js 8399/16, влязла в сила на 10.08.2017
година, с която българският гражданин Б.К.С.,
роден на *** ***, българин, български гражданин е осъден на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпления по чл.212 ал.1; чл.224 ал.1
т.5 вр. чл.223 и чл.226 ал.1 т.1 от НК на Република Германия /опит за
убийство без утежняващи обстоятелства, опасна телесна повреда и тежка телесна
повреда/, съответстващи на престъпления по чл.115
вр. чл.18 ал.1 и чл.128 ал.1 от НК на Република България. Спрямо осъденото лице била наложена и забрана за влизане и пребиваване
в Германия за неопределено време.
Във
връзка с така наложеното наказание от чуждия съд, същият е бил задържан с
прекъсване считано от 13.09.2016 година
до 26.03.2018 година и от 04.05.2018 година до 10.08.2017 година, когато реално започнал да изтърпява своето
наказание лишаване от свобода в размер на десет години.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените от чуждата страна
документи с предложението на Главния прокурор.
Настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице
са основанията на чл.457 ал.2-5 от НПК за приемане изпълнението на присъдата на
чуждия съд спрямо българския гражданин Б.К.С..
По
отношение на престъпленията, за които е бил осъден Б.К.С. по
чл.212 ал.1; чл.224
ал.1 т.5 вр. чл.223 и чл.226 ал.1 т.1 от НК на Република
Германия – същите съответстват на престъпления по чл.115 чл.18 ал.1 и чл.128 ал.1 от НК на Република България.
От фактическите обстоятелства, които са изложени в чуждата присъда, е налице
основание да се приеме посочената по-горе правна квалификация. Касае се до
нанесен тежък побой над лице, като с оглед действията, които са били реализирани,
ударите които са били нанесени и телесните увреждания, може да се направи
извод, че действително се касае до опит за убийство, като в случая опитът е
останал недовършен единствено поради оказаните адекватни и навременни
медицински грижи спрямо пострадалия. Доколко в случая става дума за извършени
престъпления при условията на идеална съвкупност, чуждият съд е наложил едно най-тежко
наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, предвидено за наказанието
опит за убийство, което съответства както на немското, така и на нашето
законодателство.
В
същото време за тези престъпления по българския закон са предвидени наказания лишаване
от свобода в размер от 10 до 20 години и от 3 до 10 години, поради и което
настоящият съдебен състав намира, че така наложеното наказание лишаване от
свобода, имайки предвид наказанието предвидено за опита за убийство, не следва
да бъде редуцирано, доколкото максималният срок на наказанието лишаване от
свобода по българския закон е по-голям от действително наложеното.
Съдът
намира, че в случая на основание чл.457 ал.5 от НПК от така определеното
наказание следва да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан, респективно
е започнало изпълнението на наказанието, а именно от 13.09.2016 година до
26.03.2018 година и от 04.05.2018 година до влизане на определението в сила.
Съдът
намира, че съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“а“
от ЗИНЗС, предвид характера и срока на наложеното наказание „лишаване от
свобода“, който над пет години, следва
да се определи първоначален „строг режим“ за изтърпяване на това наказание.
Съдът
намира за неоснователни възраженията, направени от страна на защитата относно
дадената правна квалификация и редуциране на наказанието, тъй като същите не
почиват на закона.
По
изложените съображения съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.