Решение по гр. дело №26241/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20633
Дата: 13 ноември 2025 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20251110126241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20633
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20251110126241 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Н. С. Ж., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 25,07 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 5,93 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.08.2021 г. до 27.06.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Н. С. Ж. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответницата ползвала доставените от ищеца услуги до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж. к. АДРЕС, с абонатен № 314625, през
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., но не била заплатила цената на същите.
1
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Топлофикация София” ЕАД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края изготвяло изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2024 г. по ч. гр. д. № 44198 по описа за 2024 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата
възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Н. С. Ж. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответницата
признава предявените искове и заявява, че е заплатила всички претендирани в настоящото
производство суми. Моли съда да отхвърли предявените искове като погасени чрез плащане.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Дженкова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания заявява, че ответницата извършила две плащания, с които
погасила изцяло процесните вземания за главница, мораторна лихва и законна лихва, както и
направените съдебни разноски за държавна такса в заповедното и в исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Моли съда да присъди на
ищцовото дружество единствено дължимото за исковото производство юрисконсултско
възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата Н. С. Ж., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответницата
е заплатила изцяло претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК. Ищецът потвърждава, че към датата на откритото съдебно заседание са погасени
всички претенции за главница, мораторна лихва и лихва за забава, както и разноските за
внесена държавна такса в двете производства и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство. Направените от страните признания на фактите по делото съдът
намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания
доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в производството по чл.
2
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително извършено в хода на процеса доброволно плащане от страна на
длъжника. Съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1
ГПК съгласно приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение. С оглед изложеното и при
съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика предявените кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за исковото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли
в минимален размер от 200 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.),
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (в приложимата редакция). Настоящият съдебен състав намира, че същото
не е било погасено с извършените от ответницата плащания, като съображенията в тази
връзка са следните. С първото плащане в размер на 90 лева са били погасени следните
вземания: 25,07 лева – главница, 5,93 лева – мораторна лихва, 4,01 лева – законна лихва, 25
лева – държавна такса за заповедното производство и 29,99 лева – частично присъденото за
заповедното производство юрисконсултско възнаграждение. С второто плащане в размер на
95,01 лева са били погасени остатъкът от юрисконсултското възнаграждение за заповедното
производство в размер на 20,01 лева, както и довнесената за исковото производство
държавна такса в размер на 75 лева. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа
на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е
отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на
ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г.,
ОСГК, ВС). С оглед изложеното ответницата Н. С. Ж. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 200 лева, представляваща дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу Н. С. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС,
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415,
3
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено
спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 25,07 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до
30.04.2023 г. за следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 60, находящ се в гр.
София, ж. к. АДРЕС, с абонатен № 314625, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 5,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.08.2021 г. до 27.06.2024 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 44198 по описа
за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Н. С. Ж., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 200 (двеста) лева, представляваща дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 44198 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4