№ 175
гр. Бургас, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:К. Гр. Стоянов
Пламена К. Г. Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500092 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на П. Г. Г. и Е. Г. К.,двете от
гр.*** -страни по гр.д. № 463 /2023 год. по описа на Поморийския
районен съд против решение № 118/19.11.2024 год. ,с което е отхвърлен
предявения иск за допускане на реално разпределение на ползването на
незастроената част на УПИ с кадастрален идентификатор 57491.506.384 по
КККР на гр. Поморие ,с адрес – гр.*** ул.*** № ***.
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
съществени процесуални нарушения.
На първо място се сочи ,че е погрешен изводът на съда ,че било
извършено първоначално разпределение на имота и не е настъпила промяна
на обстоятелствата ,при което е извършено първоначалното .Счита се ,че
липсват доказателства ,че такова предишно разпределение е било извършено
,а и от показанията на свид. К. се е установило ,че между праводаделите на
страните никога не е постигано такова разпределение на ползването ,дори
имали разправия по темата .Погрешно са кредитирани свидетелските
1
показания на свид. С. и Л.,които са извън близкото обкръжение на
наследодателите и не биха могли да знаят какви устни уговорки е имало по
отношение ползването на имота .Затова и се счита ,че районният съд
превратно е тълкувал събрания доказателствен материал и приел за
установено наличие на постигнато съгласие ,за каквото няма категорични
данни ,напротив – показанията на свидетелите са в противния смисъл.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което молбата
за допускане на реално разпределение на ползването на парцела да бъде
уважена така ,както е предложено от въззивниците /имотът да се разпредели
на два дяла /
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирани
лица против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба останалите
ответници – въззиваеми я оспорват ,като считат ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е
направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз
основа на който е направил обоснован извод ,че наследодателите на страните
още през 1975 г. са се оговорили как да ползват съсобственото си място ,от
което всеки имал по ½ ид.част ,за което свидетелства и фактът ,че са
изградили стабилна ограда от бетонови колове с телена мрежа /което се
потвърждава и от всички разпитани по делото свидетели /.Това е
доказателство и че братята – наследодатели на страните не са имали никакви
разногласия помежду си ,а след това и техните наследници след 2015 г. ,до
настоящия момент.Затова е направен е и единствения логичен и възможен
извод – че наследодателите на страните са постигнали съгласие за
разпределяне на ползването /което не е задължително да е в писмена форма /,а
дори и след смъртта им наследниците са се съобразявали с това
споразумение.Обстоятелствата не са се променили /за което са изложени
подробни мотиви от първоинстанционния съд.Затова и правилна е преценката
на съда за неоснователност на молбата по чл. 32 ал. 2 ЗС .
Моли се за потвърждаване изцяло на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
2
Производството е спорна съдебна администрация,образувано по молба за
реално разпределение на ползването на незастроената част на УПИ с
кадастрален идентификатор 57491.506.384 по КККР на гр. Поморие ,с адрес –
гр.*** ул.*** № ***,като няма спор между страните , а и се установява от
представените по делото преписи от нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 23/29.03.1975 г., нот. дело №****** г., на ПРС, нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № ***/**.**.20**
г., нот. дело № **/20** г., на нотариус Красимир Петков, удостоверение за
наследници № 864/27.07.2023 г., на общ.Поморие и скица на поземлен имот №
15- 232425/01.03.2023 г., на СГКК-Бургас, че ищцата П. Г. и ответницата Е. К.
са съсобственици по наследство от Г.П. Г. , б.ж. на гр.Поморие, починал на
10.01.2015 г., на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 57491.506.384 по
КККР на гр.Поморие. Също е безспорно и се установява от представените по
делото преписи от нотариален акт за дарение на недвижим имот №
**/**.**.19** г., нот. дело № ***/19** г., на ПРС и удостоверения за
наследници № 82/25.01.2011 г., и № 251/30.10.2014 г., двете на общ.Поморие,
че ответниците А. Х. Г. и П. Х. Ц. са собственици по наследство от Х.П. Г. ,
б.ж. на гр.Поморие, починал на 22.01.2011 г. и от Ж.А.Г. , б.ж. на гр.Поморие,
починала на 27.10.2014 г., на останалата ½ ид.ч. от горепосочения поземлен
имот с идентификатор 57491.506.384.1 по КККР. Не се спори също така, че
страните са съсобственици на изградените в имота жилищни сгради,
съответно ищцата П..Г. и ответницата Е. К. са съсобственици на западната
половина, а ответниците на източната половина от обща сграда близнак.
От приетото по делото заключение на вещото инж. К. М. по изготвената
съдебно-техническа експертиза се установява ,че в процесния поземлен имот с
идентификатор 57491.506.384, са построени две основни двуетажни жилищни
сгради, както и едноетажни сгради и постройки от допълващото застрояване, а
именно: - сграда с идентификатор 57491.506.384.1, собственост на ищцата и
ответницата К., с налични външно и остъклено стълбище от северозапад,
както и балкон на втория етаж, подпрян с тръбна колона; - сграда с
идентификатор 57491.506.384.2, собственост на ответниците А. Г. и П. Ц. ; -
сграда с идентификатор 57491.506.384.3, селскостопанска сграда, ползвана от
ищцата и ответницата К., с поставен северно от нея метален павилион,
ползван от същите лица; - сграда с идентификатор 57491.506.384.4,
селскостопанска сграда, ползвана от ответниците А. Г. и П. Ц.; - сграда с
3
идентификатор 57491.506.384.5, селскостопанска сграда, ползвана от същите
лица; - сграда с идентификатор 57491.506.384.6 гараж, ползван от същите
лица и - сграда с идентификатор 57491.506.384.7, селскостопанска сграда,
също ползвана от ответниците А. Г. и П. Ц..
Съобразно квотите на собственост на страните, разположението и
собствеността на сградите и постройките в имота и достъпа до тях,
включително и на изградения в имота кладенец, вещото лице е изготвило два
варианта за разпределение на ползването, при който са обособени за ползване
два дяла, съответно с площ от 341.44 кв.м., за реално ползване от ищцата П. Г.
и ответница Е. К., в която площ влизат подобренията и постройките от
допълващото застрояване, собствени или ползвани от тази група собственици
и с площ от 314.24 кв.м., за ползване от ответниците П. Ц. и А. Г. , в която
площ също са включени подобренията и постройките от допълващото
застрояване, собствени или ползвани от тази група собственици, като и в
двата варианта има чест за общо ползване, представляваща мястото около и
самия съществуващ кладенец в имота. Вещото лице в представения първи
вариант предлага изравняване по лицето към улицата на местата за реално
ползване от двете групи собственици, като съобразно съществуващия балкон
на жилищната сграда на ответниците Г. и Ц., от проекцията на балкона към
терена следва да има разстояние от 1 м., за нормалното му ползване. При
предложения от вещото лице втори вариант за разпределение на ползването се
запазва съществуващата дворна ограда от улицата до границата между двете
жилищни сгради, съответно до средата на колоната, подпираща двата балкона
на вторите етажи и на двете жилищни сгради, като за спазване на правата на
страните се увеличава площта за реално ползване от ищцата П. Ц. и
ответницата Е. К. във вътрешната празна част на имота. Изслушано в съдебно
заседание вещото лице сочи, че на първия етаж на сградата на ответниците
П.Ц.. и А. Г. има изграден прозорец, съответно на втория етаж е изграден
балкон, поради което и за осигуряване на ползването им вещото лице е
предвидили отстояние от 1 м.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е обсъдил
показанията на разпитаните по делото свидетели ,като в показанията си св. К.
/*** на ищцата / сочи, че обитава процесния поземлен имот, който твърди, че
ползването на предната част на същия е била разпределена. между
4
съсобствениците, като ползваните части били разграничени с телена мрежа, а
за ползването на задната част не е било постигнато съгласие. Твърди, че между
праводателите на страните не е било постигнато такова съгласие за
разпределение на ползването, а към момента имотът и в предната и в задната
му част е разделен с телена ограда .Св.Л. е заявил в показанията си, че
ползването на процесното дворно място е разпределено от наследодателите на
страните Х. и Г. Г./още като са се оженили /, които поставили ограда в двора,
първоначално дървена, впоследствие подменена с мрежа с бетонни колове,
при запазване на разпределението при подмяната и до момента. Свидетелят
сочи, че не са му известни спорове между наследодателите относно
ползването на дворното място. Св.С. утвърждава, че познава имота, в който е
роден. Заявява, че ползването на имота е разпределено с поставяне на ограда
след 1975 г., след което наследодателите на страните изградили в предната
част на имота бетонна подпорна, поддържаща терасите на сградата и
поставили мрежа до нея. Свидетелят на свой ред сочи, че наследодателите на
страните не са имали спорове относно това разпределение на двора, а след
смъртта им промяна в изграденото в имота няма, освен изграждането на
селскостопански постройки и гараж
Тези доказателства са дали основания на първостепенния съд да приеме за
установено наличието на постигнато вече от наследодателите на страните
съгласие за разпределение на ползването на процесния имот, по начин
съответстващ на установеното от вещото лице относно съществуващите в
имота огради от телена мрежа и колове, първата отпред към улицата и
свършваща при допира на двете колони, подпиращи балконите на вторите
етажи на двете жилищни сгради, а втората започваща от сграда с
идентификатор 57491.506.384.4 и достигаща до сграда с идентификатор
57491.506.384.7. Когато съсобствениците, в случая наследодателите на
страните Х.Г. е Г.Г. , са разпределили реалното ползване на общия имот с
договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността,
но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Ако
такова съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от
съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 от ЗС уговореното разпределение,но
ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било
постигнато споразумението. И тъй като в процесния случай не се установява
да се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било
5
постигнато споразумение между наследодателите на страните, в това число не
се установи да е настъпила промяна в което и да е от обстоятелствата,
посочени примерно от касационната инстанция/като е цитирано и решение №
25/22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г., II г. о., ГК на ВКС/, като
обстоятелството, че едната група съсобственици ползва площ в повече от
тази, ползвана от другата група, в това число с по-голямо лице на ползвана
площ към улица, не е такова, водещо за извод за основателност на
претенцията,районният съд е счел иска за неоснователен и го е отхвърлил.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на
районния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 ГПК .
В цитираното от районния съд решение № 97/09.07.2013 г. постановено по
гр.д.866/2012г. на ВКС,първо гражданско отделение, се сочи :
„Ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено между
съсобствениците с договор, сключен между тях; по решение на мнозинството,
притежаващо повече от половината на вещта или с решение на съда по чл. 32, ал.2
ЗС. С договор съсобствениците могат да разпределят ползването помежду си при
условия, каквито намерят за добре. Този договор ги обвързва докато трае
съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно
съгласите. Когато такова не може да бъде постигнато, съсобствениците не могат да
искат от съда да преуреди уговореното разпределение по реда на чл. 32, ал.2 ЗС,
освен ако не са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било
постигнато съгласието. Съществени са тези обстоятелства, които са свързани с
предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или
премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на
съсобствения имот вследствие регулационни изменения/ или с обема на правата на
всички съсобственици /придобиване по давност на право на собственост върху
идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част по чл. 30, ал.1 ЗН на
трето лице, разпоредителни сделки между съсобствениците, в резултат на които се
намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и пр./, които правят
извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо положение.
Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на
трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено
първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска
преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като
разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика.
6
Разпоредбата на чл. 32, ал.2 ЗС допуска съдебна намеса при разрешаване на
спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената вещ само в
два случая- когато не може да се образува мнозинство или когато решението на
мнозинството е вредно за общата вещ“.
Именно всичко това е дало основание на съда да приеме ,че в случая не се
установява да са се променили съществено обстоятелствата ,с оглед на които е
постигнато споразумението между двамата братя-наследодателите на страните ,за
да се иска ново разпределение на ползването .Освен това - законът не съдържа
изискване за форма на решението на мнозинството, което ,разбира се ,не
освобождава страната, която твърди, че има такова решение, да докаже с
допустимите по ГПК доказателствени средства неговото съдържание като
конкретен акт, с който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. В
случая фактът ,че още навремето двамата братя-бивши собственици и
наследодатели на страните ,са изградили стабилна ограда от телена мрежа и
бетонови колове /което се потвърждава от всички разпитани по делото свидетели
,дори и от свид. К. ,въпреки неговата заинтересованост по този въпрос на *** на
ищцата /.Свид.Л./съсед на имота/ е заявил ,че първоначално оградата е била
дървена ,а впоследствие-подменена от братята с бетонни колове с телена мрежа
,но поставена по същото трасе,без да има промяна .Всичко това говори ,че не е
имало разногласие по въпроса с разпределянето на ползването в течение на дълги
години .Фактът ,че до смъртта си двамата братя са запазили оградата в този й вид
и са ползвали мястото по този начин,а след това техните наследници от 2015 г. до
настоящия момент продължават да го ползват така,категорично доказва наличието
на вече постигнато съгласие .Всеки от наследниците е правил допълнителни
селскостопански пристройки като се е съобразявал обаче с начина ,по който е
направено вече разпределението и всеки е строил в своята част.Затова и съдът е
направил единственият възможен извод ,че между наследодателите на страните
вече е постигнато съгласие за разпределение на ползването и не е налице
съществена промяна на обстоятелствата,с оглед на които е било постигнато
споразумението и обосноваващи ново разпределение по реда на чл. 32 ал. 2 ЗС.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено ,като при този резултат в
полза на въззиваемите – ответници следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски ,които с оглед представеното доказателства и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК възлиза на 1400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение .Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита
7
за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото
,процесуалните действия ,осъществени от повереника на ответниците
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/19.11.2024 г. постановено по гр.д. №
463/2023 г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА П. Г. Г. , ЕГН **********,от гр.*** ул. "***" № ***,чрез
пълномощника и съдебен адресат - адв. Ивайло Найденов –гр. Бургас ,ул.
„Морска „ № 4 ,ет. 1 да заплати на А. Х. Г. , ЕГН ********** и П. Х. Ц. ,ЕГН
**********,двамата със съдебен адресат – адв. К.Семова ,гр. Бургас ,пл.Баба
Ганка „,ул.“Парижка комуна „ № 8 ,сумата 1400 /хиляда и четиристотин /лева-
разноски по делото пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8